[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1636538783811{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: доц. д-р Весел Кантарджиев, дм, ръководител на Клиниката по кожни и венерически болести на Военномедицинска академия (ВМА) в София
Sola dosis facit venenum. Максимата, че „Дозата прави отровата“ на Парацелз, с пълна сила важи и за слънцето.
Кога лъчите ни лекуват и кога – разболяват? И как да използваме слънцето като „лек“ вместо като „отрова“? В разгара на лятото попитахме дерматолога доц. д-р Весел Кантарджиев, дм, който ръководи Клиниката по кожни и венерически болести на Военномедицинска академия (ВМА) в София.
Между 50 и 70 на сто – такъв е делът на злокачествените кожни заболявания, причинени от прекомерно излагане на слънце, предупреждава доц. Весел Кантарджиев. И разкрива, че UVA лъчите са „отговорни“ за шоколадовия тен, но могат да причинят и сериозни увреждания, прониквайки дълбоко в кожата. UVB пък са още по-коварни, тъй като водят до изменения и в клетъчното ДНК.
Най-опасни са изгарянията в детска и тийнейджърска възраст, защото кожата има склонността да „помни“. „На по-късен етап те могат да доведат до появата на различи доброкачествени и злокачествени новообразувания като невуси, себорейни веруки, актинични кератози“, подчертава дерматологът.
Най-сериозна опасност крият злокачествените новообразувания – базоцелуларният, спиноцелуларият карцином и малигненият меланом, който е „безпощаден“ и към младите пациенти. А ако не се диагностицира рано, метастазира и може да доведе до фатален край, признава началникът на Клиниката по кожни и венерически болести във ВМА.
Базацелуларният карцином е най-срещаният рак
Базоцелуларният карцином е най-честият злокачествен тумор при хората от бялата раса, изтъква доц. Кантарджиев. „Един от най-типичните му симптоми е малка, незарастваща раничка, която в около 60% от случаите е разположена в областта на лицето. Понякога изглежда и като зачервено петно или възелче, а може да бъде объркан и с невус“, обяснява дерматологът.
Рискът от „отключването“ му расте с приближаването към Екватора и с увеличаването на надморската височина, сочи медицинската статистика.
За щастие базоцелуларният карцином рядко прави метастази в органи или лимфни възли – обикновено, ако не е лекуван с години, успокоява доц. Кантарджиев. Рецидивите също са по-скоро изключение. Лошото обаче е, че честотата на този кожен рак през последните години расте, алармира дерматологът от ВМА.
А медицината е категорична – появата му е пряко свързана с изгарянията в детска и младежка възраст. Затова и доц. Кантарджиев и колегите му са непреклонни – слънчевите бани в т.нар. вредни часове – между 11 и 16 ч, трябва да се избягват.
През останалото време на плажа пък слънцезащитните продукти „не бива да се пестят“ – и да се нанасят най-малко през два часа или след всяко излизане от водата и подсушаване на кожата, защото тогава защитният филм се нарушава.
Всеки пети се е „парил“ от фотодерматоза
Лъчите влизат в ролята на „враг“ и на пациентите със слънчева уртикария или т.нар. слънчева алергия. Доц. Кантарджиев разкрива, че тя обикновено „покосява“ деликатната кожа на деколтето, подмишниците или предмишниците.
Изявата ú може да е различна – от много ситен обрив до „копривна треска“ – надигнати, червени плаки, но сърбежът при всички случаи е налице. Статистиката сочи, че всеки пети поне веднъж в живота си се е „парил“ от фотодерматоза. „Обривът се появява часове или дни след изгаряне и винаги е ограничена в зоните на експозиция“, обяснява дерматологът.
Коварното при тази диагноза е, че често рецидивира – а следващите пристъпи обикновено са по-тежки. Затова и препоръката на доц. Кантарджиев към тези пациенти е – освен да избягват „вредните часове“ и да използват максималния 50-ти фактор, да не се изкушават да събират тен и да стоят с тениска дори под чадъра.
При около 80 на сто от хората добър ефект дава и превантивният прием на антихистаминови таблетки – те обаче не бива да се вземат „на своя глава“, а по схема след консултация със специалист. Доц. Кантарджиев уточнява, че противоалергичните хапчета се използват и при самото лечение на пристъпите.
„Предписват се и хидратиращи кремове или мазила с пантенол, а понякога – мехлеми с минимално количество кортизон. Хубавото е, че при адекватна терапия по схема обривът изчезва. Лошото – че ако прекалим с плажа, може да се появи пак“, изтъква началникът на Клиниката по кожни и венерически болести на ВМА.
Не, акнето не „завяхва“
Слънцето е „приятел“ на акнето, лъжат се мнозина, подмамени от факта, че на морето пъпките „завяхват“. Радостта им обаче е измамна. „Истината е, че под влиянието на UV-лъчите мастните жлези започват да продуцират повече себум.
Целта им е да компенсират изсушаването на кожата, причинено от слънцето, което нарушава бариерната ú функция и увеличава водните загуби“, предупреждава доц. Кантарджиев. И това не е всичко. Медицинската козметика, която се предписва при акне – препарати с азeлаинова киселина, бензоилпероксид, локални антибиотици – засилват чувствителността на кожата.
Лъчите имат и още един негативен ефект – причиняват пигментни петна в областта на зарастващите белези от пъпки и активните лезии, допълва дерматологът от ВМА. Затова и препоръчва на пациентите с акне, освен да внимават със слънчевите бани през ваканцията и да защитават лицето си на плажа, дори в ежедневието да използват хидратиращи продукти с UV-фактор.
Бръчките се роят
Суетните дами, които буквално „броят всяка бръчица“, също трябва да се пазят от необмислени „флиртове“ с лъчите. „Излагането на слънце ускорява процесите на стареене на кожата. Тя се изсушава, изтънява и се образуват повече бръчки. В резултат на промяната на клетъчното ДНК пък се появяват пигментации – кафяви петна по лицето, гърба, раменете“, не спестява „горчивата истина“ доц. Кантарджиев.
Неслучайно през лятото и луничките напомнят за „чара си“. Дерматологът успокоява, че макар да изпъкват под влиянието на лъчите, „гордите им притежатели“ не бива да се боят.
Не така стои въпросът с хората, които имат много бенки. „Те, както и онези с най-светла кожа, трябва да се мажат с максимален фактор – 50+. Слънцезащитните продукти на плажа пък е нужно да се нанасят по-често – през 60 до 90 минути“, уточнява началникът на Клиниката по кожни и венерически болести във ВМА.
И не пропуска да отбележи, че в детските и тийнейджърски години излагането на слънце повлиява и на броя на бенките, както и на големината им. А тази зависимост не е за подценяване. „Защото, колкото повече бенки има един човек, толкова по-голям е шансът да „отключи“ рак на кожата, тъй като около 35% от карциномите се развиват от невуси“, напомня доц. Кантарджиев.
Атопичният дерматит „обича“ плажа
Дотук със слънцето като „отрова“ – за мнозина то е и лек. „Над 80% от пациентите с атопичен дерматит например, усещат благотворното влияние на лъчите всяко лято“, подчертава дерматологът. Те спокойно могат да им се наслаждават предиобед и следобед, като не пропускат слънцезащитния хидратиращ крем.
Истината е, че фототерапията е един от най-щадящите и ефективни методи за лечение на атопичния дерматит. „Процедурите потискат производството на IgE от клетките на имунната система. Затова в огромен процент от случаите имат изключителен ефект върху обратното развитие на вече появили се лезии и предотвратяват появата на нови”, разкрива доц. Кантарджиев.
В отделението, което ръководи, има специален сектор за фототерапия, където се лекуват пациенти с различни диагнози – от атопичен дерматит през витилиго и склеродермия до псориазис. Последната диагноза също „обича“ плажа. Таласотерапията – комбинацията от лъчите и морска вода, се отразява много благоприятно при псориазис, затова ваканцията край вълните е препоръчителна за тези пациенти.
Вместо виагра и антидепресант
„Танцът“ на лъчите върху кожата – стига да се случва по всички правила, има благотворен ефект за целия организъм. „Слънцето е особено полезно за костите, тъй като способства синтеза на витамин D. А неговият дефицит води до редица заболявания на опорно-двигателния апарат (като остеопороза), на сърдечносъдовата система, бъбреците и т.н.“, припомня доц. Кантарджиев.
Лъчите са и естествен антидепресант – неслучайно депресиите „предпочитат“ Севера. А слънчевите бани в добра компания действат и като природна „виагра“ – защото повишават нивото на тестостерона, не пропуска да отбележи специалистът от ВМА.
„Слънчевият витамин“ освен това предпазва мъниците от рахит, но дерматологът подчертава, че бебета под 6 месеца не бива да се водят на плаж – защото наред с риска от изгаряне, ги грози и този от дехидратация и прегряване.
Децата до 4 години пък задължително трябва да избягват „вредните часове“ и да носят бански и дрехи с UV-филтри, препоръчва началникът на Клиниката по кожни и венерически болести във ВМА.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
