Слънчоглед

Проф. д-р Радиша Янчич

Helianthus annuus L. (семейство сложноцветни Asteraceae) – слънчоглед

Консумацията на студено пресовано слънчогледово олио, семе или масло е важна за превенцията и лечението на сърдечносъдови и злокачествени заболявания, при грижата за суха кожа и успокояването на екземи. Една супена лъжица на ден осигурява дневната доза витамин Е, който помага в борбата срещу стреса, както и против инфекциите и стареенето. Слънчогледът е богат и на витамини B комплекс, бета каротин, D6, както и на минерали като магнезий, мед, цинк, селен, манган, калций, фосфор, натрий, калий, желязо. Той съдържа и полиненаситени мастни киселини, които влияят върху понижаването на нивата на холестерол в кръвта.

Слънчогледът произхожда от западната част на Северна Америка. На археологически обекти в тези райони са открити останки от култивиран слънчоглед на възраст над 5000 години. Американските индианци са използвали слънчогледа още преди да започнат да отглеждат царевица. Употребявали са го за храна и като лечебна билка. Индианците излизали на лов за бизони по време на цъфтенето на слънчогледа, защото тогава бизоните са дебели и месото им е добро.

В Европа слънчогледът се отглеждал дълго време само като декоративно растение; като маслодайно растение започват да го отглеждат най-напред в Русия, откъдето, особено след Втората световна война, се разпространява по целия свят. Слънчогледът следи с движенията на своите съцветия придвижването на слънцето по небесния свод. Той е едногодишно растение с височина до 200 см. Стъблото му е силно, право, дебело, със стърчащи власинки, на върха си носи една или две пити. Листата са редуващи се поединично, обрасли с полегати власинки, в основата сърцевидно изрязани. Съцветията – питите са големи и увиснали. Листчетата на съцветното легло са подредени като керемиди на покрив, на два или повече реда. Езичестите цветове, разположени по периферията на съцветието, са златистожълти, а тръбестите във вътрешността на питата са кестеняви. Плодът е орехче – акен с издължена или конусообразна форма. Семената са с много богата на масло ендосперма. Цъфти от юли до септември.

Слънчогледовото масло е със златисто-жълт цвят, сладникав вкус, идентично на маслиновото масло като употреба в медицината и по хранителна стойност. Наред със семената се използват и други части на растението. Листата са добър фураж, стъблата съдържат фибри, които могат да се използват за производство на хартия. Семената са добра храна за птици и фураж. От цветовете се произвежда жълта боя. Слънчогледовото семе има диуретичен ефект и действа като експекторант. Маслото има подобни лечебни свойства. Сърцевината от слънчогледовите стъбла е най-лекият известен материал.

Салата от слънчогледови венчелистчета
Знаехте ли, че и жълтите слънчогледови венчелистчета са ядливи и вкусни, ако ги наберете веднага щом слънчогледът разцъфне и отстраните връхчетата, тъй като те са горчиви. Венчелистчетата без връхчета се добавят в салатите, придавайки им освежаващ, леко горчив вкус. Току-що покълналото слънчогледово семе също е здравословно, богато на протеини и антиоксиданти, може да се задуши или да се добави в салати, както и в здравословни плодови напитки. Кълновете са полезни за прочистване на бъбреците, подсилване на сърцето, подобряване на кръвообращението, повишаване на енергията и жизнеността. Листата от стъблата на слънчогледа са вкусни сварени, както и всяка друга „зеленина”. Могат да се съчетават със зеле или листно цвекло, само преди варенето жилките трябва да се отстранят от листата.
Вкусът на слънчогледовите пъпки напомня артишок. Трябва да се отстрани горчивата, зелена част около основата на пъпката и да се вари във вряща вода; сервират се с масло или някакъв сос. Годни за консумация са и младите слънчогледови стъбла, обелени и нарязани. Вкусът им е подобен на целината. Трябва да се избират млади, нежни и гъвкави стъбълца, а вдървенелите да се избягват.