Текст: проф. д-р Добрин Свинаров, дмн, началник на Клинична лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ “Александровска“

„Най-добрият приятел на костите“, който пази бебета от рахит, а бабите им от остеопороза. Такава е първата ни асоциация за витамин D, който е известен още като „слънчевият витамин“, защото се синтезира под влиянието на UV-лъчите.

Дали обаче „силите“ му се изчерпват само с това? Как витамин D укрепва имунната система? Колко важно е да поддържаме „запасите“ си от него? Кога трябва да се изследваме за дефицит? И стигат ли слънчевите бани, за да се заредим със здраве, или е нужна и допълнителна терапия?

На всички тези въпроси отговаря проф. д-р Добрин Свинаров, дмн, началник на Клинична лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ “Александровска“.

„Значението на витамин D за развитието на костно-мускулната система отдавна е известно, но вече се знае, че той има сериозна роля и за състоянието на имунитета. За съжаление, днес дефицитът му е масово явление – включително и сред българите“, признава проф. Добрин Свинаров. Затова и препоръката му е – колкото и коварно да е слънцето през лятото, не се лишавайте от „щедростта му“, а просто се наслаждавайте на лъчите разумно.

„Около 80-90 на сто от нуждите на организма се осигуряват чрез биосинтез на витамин D в кожата под въздействие на слънчевата светлина и само до 10-20 на сто – чрез храната“, напомня началникът на Клиничната лаборатория в УМБАЛ „Александровска“. Като уточнява, че организмът ни е в състояние да акумулира 20 000 единици от „слънчевия витамин“, ако един цял ден лежим на плажа. Това, разбира се, е само теоретичен „сценарий“ – за успокоение на дерматолозите.

„Дори човек да не се пази прекомерно от слънцето обаче, максималното ниво на наситеност, което се постига в България, е към 70-80 наномола на литър кръв (nmol/L). А това е долната граница на достатъчност“, отбелязва професорът.

Кога има дефицит?

Витамин D се открива в организма ни в две форми, обяснява проф. Свинаров. „Основно е витамин D3 (холекалциферол), който е биологично пълноценната форма за животните и човека, но има и следи от витамин D2 (ергокалциферол), който е с растителен произход. Те се метаболизират до 25-хидрокси витамин D и до 1.25-дихидрокси витамин D (калцитриол)“, разкрива специалистът от УМБАЛ „Александровска“. „Калцитриолът е основна метаболитно активна форма и има ендокринна и автокринна функция. Индикатор за наситеността с витамин D пък е неговата основна циркулираща депо-форма в кръвта – 25-хидрокси витамин D“, уточнява професорът.

Кога говорим за недостиг? „Като дефицит се определя концентрация под 25 nmol/L, недостатъчност – 25-80 nmol/L, а насищане (достатъчност) има при 80-200 nmol/L. За токсичност говорим при стойности над 380 nmol/L“, подчертава проф. Свинаров.

„Запасите“ ни са най-ниски напролет

Наситеността на витамин D варира според сезона – най-високи са „запасите“ в края на лятото – през август-септември, а най-ниски – на старта на пролетта, през март-април, след бедната на слънце зима. „Тогава организмът изпитва най-голяма нужда, не се изпълняват всички физиологични функции, за които е необходим витамин D, и неслучайно в този сезон са най-неприятните вирусни инфекции с много усложнения“, не крие специалистът по клинична фармакология.

„Важно е да се знае, че насищането с витамин D не става за ден, а се изискват 3-4 месеца. Намаляването на наситеността също не става изведнъж, а постепенно, когато спрем да се излагаме на слънце“, допълва проф. Свинаров. При някои пациенти обаче дори „щедрото“ лятно слънце не може да компенсира нуждите на организма. „Хронично болните, например диабетиците, възрастните, бременните, чувствителните към UV-лъчите е добре да приемат допълнително витамин D и през този сезон“, смята началникът на Клиничната лаборатория в УМБАЛ „Александровска“.

Подсилва не само костите, но и имунитета

Проф. Свинаров признава, че в медицинското общество темата „витамин D“  предизвиква известна полемика. Заради липсата на многоцентрови рандомизирани проучвания по-консервативните специалисти са по-скептични към т.нар. плейотропни (б.р. разнообразни) ефекти на „слънчевия витамин“ –  извън костно-мускулното здраве и остеопорозата. „Широкоскроените“ медици пък приемат, че витамин D има сериозна роля за предпазване от възпаления, вирусни инфекции, пневмонии, астма, дегенеративни заболявания.

„Категорично съм привърженик на доказателствата за плейотропните ефекти на витамин D, но подчертавам, че той не е панацея. Не може да реши всички проблеми на здравето и няма да ни предпази от всички болести. Със сигурност обаче преодоляването на дефицита намалява риска от разболяване. Когато има добри нива на витамин D, и заболяването протича по-леко“, изтъква проф. Свинаров. И е категоричен, че през последните 15-20 години са се натрупали достатъчно сериозни проучвания, доказващи ключовата му роля за доброто здраве и повишаването на съпротивителните сили на организма.

Ударните дози не дават ефект

За да „разгърне“ ефекта си, е важно нивото на витамин D да се поддържа оптимално, при това ежедневно. „Веднъж седмично или веднъж месечно – в ударна доза – не е ефективен, това е стар и погрешен подход. Всекидневният прием е необходим, за да може всяка клетка да си произведе необходимия биологично активен продукт от витамин D. Само тогава могат да се осъществят всички благотворни ефекти“, подчертава началникът на Клиничната лаборатория в УМБАЛ „Александровска“.

„На книга“ допустимият дневен прием на витамин D e 400 единици или 10 микрограма. „Това обаче се равнява на 1 капка или 1 таблетка от най-разпространените продукти за заместителна терапия. Същото количество се предписва на кърмачетата, като през зимата дозата дори се удвоява. Е, как да е достатъчно за възрастните тогава?“, изтъква проф. Свинаров. Препоръката му е дозата да се съобразява както с възрастта, така и с теглото на пациента, а не на последно място и със здравословното състояние и наличието на хронични заболявания.

Изследвайте се в края на лятото

За да се избере точната доза, е добре всеки да се изследва веднъж годишно. Проф. Свинаров препоръчва това да стане в края на лятото. Така специалистите могат да назначат подходяща заместителна терапия за „критичния период“ – от ноември до май. За дамите, които нямат излишни килограми и са с нормален ритъм на живот, препоръчаното количество е около 3000-4000 единици дневно.

При младите мъже – до 45 години, дозата нараства докъм 4000 и 5000 единици. По-висока – до 6000 единици, пък е за по-зрелите господа, които имат проблеми с простатата. Ако нямат хронични заболявания, хората от третата възраст могат да вземат профилактично и по-ниски дози. „Препоръчва се прием в интервала 3000-4000 единици при жените, а при мъжете – между 4000 и 5000“, уточнява професорът.

„Витамин D може да бъде полезен за предпазване от онкологични заболявания, но приемът му не означава, че човек няма да развие рак. В тези случаи е необходима висока степен на наситеност на организма – 130-170 nmol/L с 25-хидрокси витамин D. Онези, които искат по-информиран подход за предпазване и по-добра стратегия за заместителна терапия, трябва да се изследват“, уточнява началникът на Клиничната лаборатория в УМБАЛ „Александровска“.

Влияе благотворно при Хашимото

„Хронично болните, хората със сериозни системни заболявания, с онкозаболявания, пациентите след трансплантация, с астма и др. следва да се отнасят по-загрижено към дефицита на витамин D и да се изследват по-често“, подчертава професорът.

При тях е добре да се прави проследяване на всеки 3-4 месеца, за да се прецени дали прицелното ниво е постигнато и терапията да се коригира, при нужда. Усилията обаче си заслужават. „Например при тиреоидит на хашимото и хипотиреоидизъм при част от болните наблюдаваме спадане на антителата, т.е. потискане на автоагресията, ако е постигнато добро насищане с витамин D.

Приемът на предписаните лекарства, разбира се, не се прекъсва. Добре се повлияват и хората на имуносупресия след трансплантация – доказваме го и в наши проучвания“, споделя опита си проф. Добрин Свинаров.