[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1636535647489{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Слава Божинова, дерматолог от ДКЦ „Александровска“ в София

От ситен обрив през „копривна треска“ до екзема. Слънчевата алергия е разнолика – подобно на диагнозите, които се крият зад нея.

Фотодерматози – това е коректният медицински термин, обединяващ заболяванията, провокирани от чувствителността към лъчите. Кой, как, кога и защо проявява непоносимост към слънцето? Табу ли е морската почивка за тези пациенти? Как можем да избегнем пристъпите и рецидивите? И защо непременно трябва да се консултираме с дерматолог, ако сме „опарени от слънцето“?

Отговорите дава дерматологът д-р Слава Божинова, която е част от екипа на ДКЦ „Александровска“ в София.

„Слънчева алергия“ е понятие, въведено от пациентите, с което те свързват появата на разнообразни по вид сърбящи, зачервени обриви по кожата след излагане на слънце.

Правилният медицински термин, който обединява състояния и заболявания, свързани с повишена чувствителност към лъчите на слънцето, е фотодерматоза. Фотодерматозите са много, протичат по различни механизми и се класифицират в различни групи“, обяснява д-р Слава Божинова.

Коя е най-честата фотодерматоза?

Най-честа е полиморфно светлинната ерупция, уточнява дерматологът. „Характеризира се с различни сърбящи петна, плаки и мехурчета, появяващи се 2-3 дни след излагане на първото пролетно слънце. Обривът ангажира зоната на изложените на лъчите части – лице, шия, деколте, рамене и гърди. Следващата пролет рецидивира. Има и наследствена форма на заболяването (актинично пруриго), която е по-честа сред индианците“, разкрива специалистът по кожни болести от „Александровска“.

Соларната уртикария е рядка, но най-опасна

От медицинска гледна точка истински опасната „слънчева алергия“ е изключително рядка – нарича се соларна уртикария и заема 4-8% от всички кожни реакции към слънчевата светлина.

„Представлява появата на големи, сърбящи, червени подутини. Обривът се явява минути след излагане на слънце и може да се съпътства от главоболие, отпадналост, понижаване на кръвното налягане и загуба на съзнание, т.е. соларната уртикария може да бъде животозастрашаващо състояние“, не крие д-р Божинова.

Фотоалергичният дерматит хронифицира

При т.нар. фотоалергичен дерматит, слънцето променя структурата на лекарство/химикал, намазано върху кожата, и то се разпознава като чуждо от имунната система.

„Появява се екзема през следващите дни и отшумява до няколко седмици. Ако продължи месеци и години, се превръща в хроничен актиничен (слънчев) дерматит“, уточнява дерматологът.

„Най-упорита е соларната уртикария – въпреки че обривът продължава няколко часа, заболяването е вероятно за цял живот. Фотоалергичният дерматит може да хронифицира, а полиморфно светлинната ерупция отзвучава в края на лятото“, откроява спецификите на различните фотодерматози д-р Божинова.

Обривите – от уртики до екзема

Как да „познаем” слънчевата алергия? „Винаги има предшестващо излагане на слънце. Симптомите са сърбеж или болка. Обривите могат да бъдат различни: зачервяване, подутини, мехури, залющване, корички, пигментации“, изрежда ги дерматологът.

„Обривите при соларна уртикария се наричат уртики, при полиморфната ерупция са разнообразни, а при фотоалергичния дерматит има екзема“, уточнява лекарката от „Александровска“.

Започнете с 5 минути на плажа

„Опарените“ веднъж от слънцето често се отчайват, че плажът за тях става табу. Имат ли основания обаче?

„Плажът не е табу за всички пациенти. Напротив, дозираното излагане на слънце (по 5 минути дневно за една седмица, с последващо увеличаване до 1 час на ден за две седмици) води до адаптиране на кожата при пациенти с полиморфно светлинна ерупция“, успокоява д-р Божинова.

И допълва, че фотоалергичен дерматит няма да се развие при хора, които не са влизали в контакт с фотоалергена. „Пълна забрана за плаж имат пациентите с някои редки фотодерматози като ксеродерма пигментозум. Кожни заболявания като лупус и розацея също се влошават от плаж“, напомня дерматологът.

Антихистамините са от полза

Д-р Божинова посочва и основните мерки, ефективни за предпазване от фотореакции през лятото:

• Избягвайте слънцето в часовете между 10 и 16 часа.
• Използвайте водоустойчив фотозащитен продукт, с висок фактор 50+ и широк спектър срещу УВ-А и УВ-Б лъчи. Продуктът се нанася 30 минути преди излагане на слънце и се подновява на 2 часа.
• Не прилагайте върху кожата си етерични масла, избелващи кремове и афтършейв 12 часа преди плаж.
• Задължително носете предпазна шапка с периферия и очила с УВ-защита.
• Избягвайте тъмни дрехи, които привличат слънцето и такива с рехава плетка. Може да се закупят и дрехи с УВ-защита.
• Възможно е да приемате антихистаминови препарати преди, по време и след морската ваканция. Необходимо е да разполагате с хидрокортизонов крем за приложение при нужда.

Без етерични масла и афтършейв на морето

„Някои медикаменти в комбинация с излагане на слънце водят до повишаване чувствителността на кожата към слънцето – това са т.нар. фотосенсибилизатори“, разкрива още дерматологът от „Александровска“.

„Възникват т. нар. фототоксични реакции - от 30 минути до часове след излагане на слънце, при които кожата изглежда като след слънчево изгаряне – зачервена, оточна и болезнена. По-късно остава пигментация“, обяснява д-р Божинова.

Най-често това са лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни и обезболяващи средства, антибиотици като доксициклин, някои препарати за артериална хипертония и диабет, противозачатъчните.

„В листовката на всеки медикамент е упоменато дали той е фотосенсибилизатор или не. Фотосенсибилизаторите водят до реакция независимо от пътя на тяхното постъпване – таблетка, инжекционно или под формата на крем и гел“, предупреждава дерматологът.

И отново обръща внимание, че употребата на етерични масла – например бергамотово, лимоново, портокалово, е забранена в комбинация със слънце. Консумацията на цитруси също – включително любимите на мнозина фрешове.

„Известни фотоалергени са още парааминобензоената киселина и бензофеноните в слънцезащитните продукти, мускусът в парфюмите, дезинфектантите и инсектицидите, афтършейвът и избелващите кожата продукти“, подчертава специалистът по кожни болести.

Може да отшуми с годините

Може ли слънчевата алергия да „отшуми” с годините? „В случая на полиморфно светлинната ерупция наблюдаваме т. нар харденинг феномен, т.е. развитие на толерантност на кожата към УВ лъчите с увеличаване на възрастта. Обривите отшумяват и спират да се появяват с годините“, споделя опита си д-р Божинова.

В същото време фототоксични и фотоалергични реакции няма, ако няма прием на „виновен“ медикамент или химично вещество. Соларната уртикария пък обикновено продължава до края на живота, като в около 15% от случаите може да изчезне спонтанно, допълва дерматологът.

Не отлагайте прегледа при дерматолог

Дерматолог или алерголог ни трябва, когато кожата ни „не се разбира“ с лъчите – много пациенти са изправени пред тази дилема. „Консултация със специалист трябва да се търси при всички случаи на обрив по кожата, възникнал след излагане на слънце.

Широко разпространен мит сред  българското общество е, че всеки обрив е алергия. Това води до загуба на ценно време и излишни консултации, с последващо пренасочване на пациента към специалист по кожни болести. Най-много насочени пациенти към дерматолог има именно от колеги алерголози“, признава специалистът от „Александровска“.

„Фотодерматозите са обект на дерматологията, като диагностиката и лечението на тези заболявания стават именно при нас. Дерматологът е специалист, който може да отдиференцира и заболявания като лупус, розацея, акне майорка, порфирия, ксеродерма пигментозум и т.н. Това са все диагнози , които могат да наподобяват „слънчева алергия“, подчертава д-р Слава Божинова.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]