Отскок, летене и влизане във водата
Саша Ковиянич-Димич
Скоковете от големи височини са опасно занимание и се препоръчва да ги изпълняват само подготвени и опитни скачачи, тъй като опасността от неправилно влизане във водата може да доведе до сериозни и дори фатални травми
Малцина са онези, които като деца, през дългите летни месеци по време на ваканцията, не са се сблъсквали с предизвикателството, наречено „поименна проверка”. Играта се състои в това, че един играч изпълнява скок във водата и след това посочва по име следващия, който трябва да повтори скока по същия начин. Така са възникнали скокове, наречени „бомба”, „мечка”, „дъска”, „пирон”, „чупка”, „лястовица”, „салто”, „разкрач” и много други, безименни и трудно изпълними, които често завършвали с доста болезнен сблъсък с водната повърхност. Скоковете във вода обаче не са само забавление, а и олимпийски спорт.
Макар че скокове във вода се споменават и през вековете преди новата ера, за пръв път са споменати като спорт през ХVІІІ век. Скоковете във вода са се развили от гимнастиката, тъй като немски и скандинавски гимнастици започват да тренират акробатични елементи над вода. Първата книга за този спорт е издадена през 1843 г. в Германия, а първите правила са утвърдени през 1891 г. Скоковете във вода са олимпийски спорт още от 1904 година. В продължение на много години те се превърнаха в един от най-интересните и най-популярни олимпийски спортове.
Две са основните олимпийски дисциплини при скоковете във вода: скокове от трамплин и от кула. Скоковете от трамплин се изпълняват от еластична дъска, която придава допълнителен импулс на скачача чрез отблъскването, с което се постига по-висок и енергичен отскок. Скокове от трамплин се изпълняват от височина от един до три метра над водната повърхност. Кулата е кораво, най-често бетонно, съоръжение за скокове от височина от пет до 10 метра над водната повърхност.
Скоковете във вода са спорт, в който целта на скачача е да скочи от платформата във водата колкото може по-ефектно, като по време на скока представи акробатични гимнастически елементи. Провеждат се състезания за мъже и за жени. На Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. е включена и дисциплината синхронни скокове, при която двама състезатели от един отбор изпълняват едновременно идентичен скок, като освен трудността на елементите и качеството на изпълнението се оценява и синхронността на двата скока.
Скоковете се делят на различни групи, като основните са: скокове напред, скокове назад, Ауербах, Делфин, скокове с винт и скокове от стойка на ръце. Състезателите изпълняват предварително уговорен брой скокове, при мъжете между 6 и 11, а при девойките между 5 и 10 скока. Скачачът трябва да заяви предварително вида на скока, който ще изпълни, като всеки скок има предварително определен коефициент на трудност. Този коефициент се определя въз основа на трудността и броя на изпълняваните елементи, например вида на стартовата позиция, броя на салтата и винтовете, начина на влизане във водата и др. Скоковете се оценяват от съдии по следния начин: за всяка фаза от скока съдията има на разположение по три точки (за отскок, полет и влизане във водата), както и една допълнителна точка за цялостно впечатление и корекция. След това сборът от точки се умножава с коефициента на трудност на скока. Резултатите за всички скокове се събират и победител е скачачът или скачачката с най-големия краен сбор.
Състезанието се провежда на строго регламентирани съоръжения за скачане, където освен съответната кула трябва да има и басейн с регламентирани размери, от които особено важна е дълбочината на водата.
Има определени природни дадености за занимания с този спорт, като добра координация, гъвкавост, естетични движения, сила, находчивост и, разбира се, известна доза смелост. Тези способности при скачачите се развиват с редовни тренировки. Оптималният момент за начало на заниманията с този спорт при децата е предучилищната възраст, или щом детето се научи да плува. На тази възраст децата вече имат развито чувство за координация, но все още им липсва развито чувство на страх от височината, така че с постепенното увеличаване на височината на скоковете и същевременно усъвършенстване на техниката, при вещо ръководство на тренировките, заниманията с този спорт се превръщат в забавна и безопасна дейност.
Освен строгите олимпийски форми на скоковете във вода, на почти всички естествени и изкуствени къпални те се изпълняват и като вид забавление. Особено атрактивни са скоковете от високи стени и скали, най-често на морето.
Този спорт изисква много добра техническа, физическа, но и психическа подготовка. Кондиционната подготовка включва ежедневни бягания на къси разстояния, спринтове, които развиват експлозивната сила, както и упорита работа във фитнеса, включваща специфични тренировки за развитие на сила и издръжливост при запазване на гъвкавостта за скокове във вода, така че тренировките трябва да включват упражнения за цялото тяло.
Важно е да се каже, че скоковете във вода, особено от голяма височина, са сравнително опасно занимание и се препоръчва те да се изпълняват само от подготвени и опитни скачачи. Потенциалната опасност от погрешно влизане във водата може да доведе до сериозни и дори фатални травми. Ударът във водата при скок от голяма височина може да доведе до сериозни наранявания, загуба на съзнание и удавяне. Опасно е и да се скача на непознато място, където дълбочината на водата не е проверена или не е осигурено достатъчно пространство за безопасен скок във водата.
Екстремен спорт
Има и състезания по скокове във вода от стени и платформи от над 20 метра! Клиф дайвингът днес е един от най-екстремните спортове на света. Става дума за скокове във вода от големи височини, от 20 до 28 метра, които много приличат на олимпийските скокове.
Произходът на клиф дайвинга е от Хаваите. През 1770 г. Кахекили, вожд на четири острова, наредил на своите воини да докажат смелостта си, като последват неговия пример в „леле кауа”, което в превод означава „скачане от висока скала напред с краката във водата без пръски”. Скачачите изпълняват най-различни превъртания и каскади във въздуха. Почти всички елементи, използвани при скоковете във вода на Олимпиадата, се прилагат и тук, с тази разлика, че тук височините са до три пъти по-големи.
Както и при олимпийските скокове, много е важно всички елементи да се изпълнят плавно, като особено важно е доброто влизане във водата, безопасно и без прекалено много пръски. На света има около 30 души, които се занимават с такива скокове и това са основно бивши олимпийци. Тъй като става дума за спортисти от най-висока класа, разликите в качеството са минимални и най-дребните елементи са решаващи за победата.