Ски скоковете

Александър Вучкович

Ски скоковете са спортна дисциплина, при която състезателите (скачачи) се спускат по дълга и стръмна писта, развивайки скорост до 95 км/ч, след което отскачат и политат като целта е да се приземят елегантно на крака.

Ски скоковете се споменават за първи път в пътеписа на холандския морски офицер Корнелиус де Йонг. През 1796 г. той с възхищение описва как войници от норвежкия ски отряд ползват за упражненията си покривите на къщите и хамбари като се спускат по тях, без да паднат в дълбокия свят. Не е изненадващо, че именно норвежец – лейтенант Олаф Рай е първият ски скачач. През 1809 г. той прелита цели 9,5 метра, показвайки храброст и умения пред колегите си офицери.

Макар че Норвегия се приема за родното място на ски спорта, е факт, че историята на ските е свързана с целия Скандинавски полуостров. В Норвегия са намерени пещерни рисунки на ловци на примитивни ски, а на територията на Швеция археолозите откриват една ска стара 4500 г. Иначе самата дума „ски“, срещаща се в езиците под много различни форми, идва от норвежкото „ski“, произлизащо от старонорвежката дума „skid“, която може да се преведе като разделено на две части парче дърво. Според някои сведения норвежките войници ползвали ски още през средновековието, а в средата на 18-ти век са формирани и първите военни ски единици като част от армията на тогавашния датско-норвежки съюз. През 1767 г. се провежда първото военно ски състезание, което се приема и като първото изобщо.

Спортна дисциплина
Днес ски спортовете са отделна спортна дисциплина. Ски скоковете, които са част от тях, представляват спускане по специално конструирана ски шанца, покрита със сняг – истински или изкуствен. След засилването скиорът трябва да „прелети“ колкото се може по-голямо разстояние. Освен дължината на скока, се оценява и техническото му изпълнение, както и безопасното приземяване. По време на изпълнението на скока тялото трябва да заеме определена стойка –задните части на ските трябва да бъдат събрани, а предните разделени (V-образно). При стандартната поза за приземяване (т. нар. „телемарк“ поза) единият крак се поставя пред другия. Когато два скока са с една и съща дължина, изпълнението на приземяването е от решаващо значение за оценката.

Състезанията се провеждат на ски шанци с дължина 90, 120 и 180 метра, като последните са само пет в света. Ски шанците имат по няколко стартови места. Журито определя точката, от която да започне засилването, като вземат под внимание и различни параметри (скорост на вятъра, вид сняг, влажност на въздуха и др.), които могат да повлияят на дължината на скока. По правило винаги има един пробен скок и два официални, които се оценяват. Съществуват и отборни състезания (с екип от четирима скачачи), при които се сумира броят на точките на състезателите от един отбор. Интересно е, че по време на спускането скиорите развиват скорост, достигаща до 95 км/ч.

Предшествениците на съвременните ски шанци представлявали големи купчини сняг, а скиорите се спускали по стръмни склонове, за да успеят да се засилят достатъчно добре. Една от първите ски шанци е близо до Осло в Холменколен.

Аеродинамика
Паралелно с развитието на шанците се усъвършенствала и ски екипировката – дизайнът на ски гащеризоните и материите, от които се правят. Те са от голямо значение за постигането на добра аеродинамика.

При скоковете между 45 и 100 метра се прилагат две техники. Първата, при която скачачът кляка на старта с ръце плътно до тялото, а след това се изправя и при засилването изпъва ръце успоредно на тялото. През първата половина на 20-ти век Андреас Дешер и Ерих Виндиш развиват така наречената „рибна“ техника, при която ръцете са прибрани зад хълбоците. Днес най-популярна е V-образната техника, която увеличава дължината на скока с приблизително 28 процента.

Опасен и взискателен спорт
Ски скоковете са много атрактивни както за състезателите, така и за зрителите. Изпълнението им зарежда с адреналин, а може да бъде и много опасно. Скиорите, занимаващи се с този спорт, са изключително добри, тренират дълго и упорито и под зоркото око на треньора. Успехът им не зависи само от уменията им, но и от климатичните условия – изненадващи промени в скоростта на вятъра и температурата. Ето защо начинаещите трябва да внимават и да не се впускат в подобни авантюри без инструктор.

Опитните треньори споделят, че тези, които практикуват ски скокове, трябва да внимават с храненето и да се „борят“ с всяка калория. Само така ще успеят да прелетят по-голямо разстояние. Те трябва да бъдат високи и слаби. Изключително важно е хранителният им режим да бъде изготвен от специалист, защото в противен случай в желанието си да постигнат по-добри резултати, те могат да си навредят, като отслабнат прекалено много.

Каране на ски без щеки
През първата половина на 19-ти век на карането на ски се гледало по скоро като на забавление, а за люлка на ски спорта се приема селцето Моргендал в областта Телемарк (Норвегия). Освен че условията по тези места били идеални за този спорт, там живеел и Сондре Норхайм, скромен фермер и тъкач. Той посвещавал свободното си време на голямата си страст – карането на ски. Експериментирал с различно оборудване и нови техники, много от които се използват и днес. Той пръв измисля каишките за ски откъм петата и стеснява ширината на ските, което ги прави много по-удобни при завиване, а това е от особено значение при слалома. Думата „слалом“ произлиза от местния норвежки диалект – от „sla“, което значи „гладко, голо възвишение“ и „laam“, което се превежда като писта.

Освен това Сондре Норхайм влиза в историята и с това, че първи започва да скача без щеки. Това привлякло голямо внимание и било прието като много елегантно решение и довело до обрат в развитието на ски скоковете. На скици, запазени от втората половина на 19-ти век, се вижда как скиорите скачат със събрани колене и щеки в ръка.

Световни рекорди
През 1868 г. Норхейм скочил 19 метра, а Х. Хансен 45 метра през 1910 година. Постижението на А. Амундсен през 1914 г. било 54 метра, а на Зигмунд Рууд – 86 метра (1933 г.). Едва, когато тези резултати се сравнят със световния рекорд на Бьорн Ейнар Роморен, който през 2005 г. прелита 239 метра и се приземява без да падне, се вижда колко нищожни са те.

Зимните олимпийски игри
Ски скоковете за мъже са в олимпийката програма от първите зимни олимпийски игри през 1925 г., а състезанията на голямата шанца се провеждат за първи път на олимпийските зимни игри през 1964 г. в Инсбург, Австрия.