Текст: д-р Стефка Дамянова, педиатър в МБАЛ „Света София“
Скарлатината е силно заразно инфекциозно заболяване. Въпреки че спада към групата на шарките, тя не се причинява от вирус, а от бактерията бета-хемолитичен стрептокок от група А. Заболяването е най-разпространено през есента и зимата и е характерно най-вече за възрастовата група между 5 до 10 години. Много рядко скарлатината засяга деца под 3-годишна възраст.
Източник на инфекцията е болният човек и здравият заразоносител. Механизмът на предаване е въздушно-капков и в по-редки случаи контактен, посредством заразени предмети. Стрептококовите бактерии най-често се изолират от гърлото. Важно е да знаем, че организмът не успява да си създаде траен имунитет срещу скарлатината и затова никой не е застрахован от повторно разболяване, дори възрастните. При тях обаче тя обикновено протича в много по-лека форма и се проявява със симптомите на ангина.
Симптоми на скарлатината
Инкубационният период на заболяването е от 2 до 5 дни. Обикновено започва с висока температура и с болки в гърлото. До 24 часа след това се появява характерен обрив (от еритрогенните токсини), който започва зад ушите, а по лицето се забелязва дифузно зачервяване на бузите и бледост около устата с форма на триъгълник (триъгълник на Филатов). След това се появява дребно-петнист обрив по гърдите, гърба и особено по свивките на лактите, мишниците и слабините. Кожата прилича на настръхнала от студ – т.нар. гъша кожа. Гърлото и сливиците са силно зачервени и често покрити с белезникав налеп. По мекото небце се появява дребен точковиден обрив. Увеличават се шийните лимфни възли. През първите няколко дни езикът е покрит с бял налеп, а след това той отпада и езикът става малиновочервен. След отминаване на заболяването, което обикновено продължава около 7–10 дни, може да се наблюдава леко залющване на кожата.
Нетипични форми на заболяването:
– скарлатина без обрив;
– екстрабукална форма (инфекциозното огнище не е в устната кухина) – при нараняване на кожата или изгаряне и последващо инфектиране на раната (еризипел). В такива случаи инкубационният период е по-кратък, а обривът е по-интензивен в областта около раната;
– тежки форми, започващи с висока температура, многократни повръщания, замъгляване на съзнанието и прояви на менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки). Обривът се появява по-късно, често с подкожни кръвоизливи и посиняване на кожата. Кръвното налягане спада и пулсът се учестява. При формите със сепсис (отравяне на кръвта) се появяват инфекциозни огнища и в други органи. За щастие, тази форма се среща рядко и обикновено е свързана с компрометиран имунитет.
Усложнения
Последиците от скарлатината може да бъдат по-страшни, отколкото самото заболяване. Затова е важно родителите да не губят време, а да се обърнат за помощ към специалист по възможно най-бързия начин. Стрептококите са изключително коварни бактерии, които могат да атакуват сърцето и бъбреците.
Ранните усложнения от скарлатината включват:
– лимфаденит (възпаление на лимфните възли);
– отит (възпаление на ушите), синуит (възпаление на околоносните кухини);
– артрит (възпаление на ставите), бронхопневмония, перитонзиларен абсцес, остиомиелит, васкулит и други.
Късните усложнения са резултат от развитие на алергия на организма спрямо инфекциозния причинител. Те обикновено се развиват от 20 дни до няколко месеца след преболедуването на детето:
– ревматизъм;
– остър глумерулонефрит;
– други: хепатит; миокардит; серозен менингоенцефалит.
Важно е да подчертаем, че в днешно време усложненията от скарлатина се развиват относително рядко, имайки предвид навременното разпознаване и адекватното лечение на заболяването.
Диагнозата скарлатина
Диагностицирането е сравнително лесно при типичните форми на болестта въз основа на характерния обрив и ангината (възпалението на сливиците). Скарлатината се установява по-трудно при нетипично протичане, когато се налага да се отдиференцира от други заболявания, протичащи с ангина и обрив – рубеола, морбили, варицела, инфекциозна мононуклеоза, ЕСНО вирусни инфекции, обрив от прием на медикаменти и други.
От лабораторните изследвания имат значение изследването на периферна кръвна картина (хемоглобин, левкоцити с деференциална кръвна картина, СУЕ, ЦРП), AST (антистрептолизинов титър – количеството на антителата срещу стрептолизина) и изследване на гърлен секрет за откриване на инфекциозния причинител. Тяхното провеждане се налага при неясни или резистентни на лечение форми.
Задължително е при всеки положителен или съмнителен случай на скарлатина да се попълни т.нар „Бързо известие“ от лекаря, открил заболяването, и да се изпрати един екземпляр до РЗИ и друг до детското заведение (ако детето посещава такова).
Лечение
Скарлатината е единствената шарка, при която се налага антибиотично лечение. То е достатъчно ефективно след откриването на пеницилина, но в последно време стрептококите са все по-устойчиви на този антибиотик. Изписват се АБ от групата на пеницилините, макролидите, цефалоспорините.
Лекарят назначава конкретната схема на лечение след индивидуален преглед и според протичането на заболяването. Курсът на лечение обикновено се осъществява в домашни условия с продължителност на 10 дни. За болното дете трябва да се полагат специални грижи. Желателно е през първите 4–5 дни да се спазва постелен режим. Препоръчителна е консумацията на много течности – вода, сок от боровинки, чайове с лимон. Детето вероятно ще се затруднява при храненето, докато не отминат болките в гърлото – погрижете се да му осигурите меки храни (каши, пюрета, супи). Заболелите деца се изолират за 10 дни, а тези, които са били в контакт с тях, за 7 дни. По този начин се намалява рискът от разпространяване на заболяването в училищата и детските градини.