Текст: Антоанета Новакова  Фамилен психотерапевт, педагог

4 думи, които карат всеки мъж да настръхне в очакване на опасност. 4 думи, изречени от любящата половинка, самоопределила се за главен отговорник по емоционалното добруване в партньорските взаимоотношения. Четири думи, изпълнени с добри намерения, но водещи по-скоро до влошаване на ситуацията. Защо се случва така?

Отново и отново
Сядаме да си поговорим, репликите се разменят като в добре заучена пиеса и всичко завършва по-зле, отколкото е започнало. И вместо близост – отчуждение. А то е сочено като основен фактор при разделите. Когато самотата се настани трайно у дома, за връзката е много трудно да се направи каквото и да било. Женски му работи Защо такива разговори не са добро решение? Неслучайно инициатори са жените, тъй като това е техен начин за справяне – дълъг разговор с приятелка и всичко е ясно. Как си представяте един мъж, изпитвайки трудност, да седне с приятел на по бира и с насълзени очи да изхлипа: „Снощи жена ми ме обиди?!“ Как ли би се почувствал той, споделяйки това? Разбира се, слаб, несправящ се и преди всичко засрамен. Всъщност страхът от провал и срамът са нещата, които карат мъжа да избягва разговори за изясняване на отношенията.

Параграф 22
Истинската причина, поради която жената иска да разговаря с партньора си, са тревожността и страхът от изолация и отчуждение. Истинската причина мъжът де не иска да говори с недоволната си жена е срамът, че се е провалил. И този срам е толкова голям, че му пречи да види нейния страх. А тя се страхува от мъчителния живот в самота, когато той, защитавайки се от срама, емоционално напусне връзката. „Параграф 22“ – от една страна, жените от страх искат, а от друга – мъжете от срам не искат да говорят. Това може да доведе до провал на връзката, без някой от партньорите да е направил непременно нещо лошо.

Опасностите
Тъй като е трудно и болезнено да се живее в състояние на отчуждение, търсим спасение. Може да се впуснем в свръхангажиран живот например. Това се случва постепенно и едновременно с настъпващото отчуждение. И изведнъж може да открием, че по-близки са ни, да кажем, колегите в офиса. Тогава е крайно време да обърнем внимание на връзката ни, вместо да я оставим на заден план, защото тя, връзката, няма как сама да се погрижи за себе си.

Решението
По времето на нашите предци е било важно мъжът и жената да са зедно, за да оцелеят и продължат рода. Не е било нужно да се познават кой знае колко. Разговорите и конфликтите не са били начин на справяне с проблемите. Днес се изисква от партньорите да могат не само да застават към света опрели гръб в гръб, но и обърнали гръб на околното пространство, да се взрат в очите на другия, да намерят там опора, подкрепа и разбиране. Да не се страхуват да се покажат уязвими, защото няма да бъдат наранени. А за това са необходими нови знания. Такива, които ни учат, че нещата не се случват само и единствено с разговори или с избягването им, а с усвояване на нови умения за комуникация, които стъпват върху разбирането за основното уязвимо място на партньора ни. С умението да можем да „стъпим в обувките на другия“ и да видим света през неговите очи. Да се свържем с любовта и състраданието ни и така да облекчим чувството за уязвимост. Няма как това да се случи бързо. Необходимо е време и професионално напътствие, за да се осъзнае и усвои познанието. Въпрос е на променена гледна точка, научаване и трениране в общуване, зачитайки различията.  Рецепта за лечение Разковничето на голямата промяна се крие в малки, ежедневни, емоционални стъпчици. Всеки ден поне по три пъти – сутрин, обед и вечер – приемайте следните лекарства:

  • забележете нещо мъничко добро, което вашият партньор е направил за вас;
  • намислете нещо мъничко, но специално, което ще кажете на човека до вас;
  • отделете си няколко минутки преди сън, да отбележите онези мигове на свързаност с партньора, дарили ви с наслада;

И накрая, ако все пак страхът и срамът се промъкнат при вас, не се колебайте да си го признаете, да си простите и да се опитате да го коригирате, защото най-добрата защита от тях са споделената уязвимост, любовта и състраданието.