Водното изкуство
Александър Вучкович
Водният балет, или както още се нарича синхронното плуване, спада към най-атрактивните олимпийски състезания в групата на художествените спортове. В него освен техниката и естетическите впечатления се оценява външният вид на облечените в интересни костюми участнички, които изпълняват балетни и акробатични фигури в синхрон с ритъма на музиката и светлинните ефекти.
Магията на синхронното плуване се излъчва от очарователната спойка между плуване, задържане под вода, гимнастика, акробатика, балет, танци, ритмичност и музика. Всичко това заедно привлича многобройни почитатели на „водното изкуство” – от децата до опитните, по-възрастни от тях плувкини, които като модерни сирени оставят публиката без дъх, защото в техния воден балет като че ли не действат силите на гравитацията. Синхронното плуване е „женски спорт”, въпреки че това високоестетично съчетание от различни умения във вода позволява участие и на младежи, особено на състезанията, но е факт, че с него се занимават преди всичко жени.
Водният мюзикъл
За славата и популярността на синхронното плуване огромен принос има Естер Уилямс (1921–2013), актриса без опит, бивша шампионка по плуване, която е създала дори специален филмов жанр в Холивуд през петдесетте години на миналия век, наречен „воден мюзикъл”. Тя била наричана не без причина ,,сирена за милион долара” и „кралицата на сърфа”, а нейният филм „Холивудската морска сирена”, в който е била главната звезда, е пленил сърцата на публиката в целия свят през първата половина на миналия век преди всичко с „водните точки” на своя съвършен танц.
Холивудските хроникьори твърдят, че ,,са били необходими девет месеца, за да се роди тази филмова звезда”, тоест да се превърне Естер Уилямс в ненадмината „холивудска сирена”. Преди да сключи договор с компанията „Метро Голдуин Майер“ Естер Уилямс е била само едно много красиво момиче, което е побеждавало в дисциплината, наречена днес „плуване на сто метра свободен стил”. С появяването си във филмовата индустрия тя представя пред света вълшебната спойка между спорт и изкуство. Нейният договор е имал от първия си ден клауза, според която Естер Уилямс като гостенка на хотел „ Бевърли Хилс” притежава специален пропуск за басейна му, за да може да плува всеки ден.
Всички като един
В началото атрактивното художествено плуване е било преди всичко елемент на ревютата и е служило да забавлява публиката с шоупрограма в басейна, но с течение на времето e придобило състезателна форма. Навсякъде по света се основават клубове по синхронно плуване, в които комплексните му умения се тренират в редица фази – като се започне от сухите тренировки, състоящи се от гимнастика, балет и танци, през плуване, загряване във вода и гмуркане, което увеличава капацитета на белите дробове и позволява продължително задържане под вода, и се стигне до поставяне на хореографии и синхронизирани движения по системата „всички като един”. И понеже естетиката е особено важна в художественото плуване, голямо внимание се обръща и на водните гримове, костюмите и фризурите, които не трябва да се ,,развалят” по време на гмуркане.
История и правила
На състезанията по синхронно плуване обикновено се изпълняват две програми – задължителна и волна, а участничките могат да се състезават соло, в дует или групово, в което участват от четири до осем плувкини. От 1984 година синхронното плуване е част от Олимпийските игри, когато се превърна в своеобразна сензация на състезанията в Лос Анджелис. Като спортна дисциплина е признато от Amateur Atletic Union през 1941 година, четири години по-късно се провеждат първите национални първенства в САЩ, а след 10 години става част от Панамериканските игри. Синхронното плуване пристига официално в Европа през 1956 година след основаването на Международната комисия за синхронно плуване в състава на ФИНА (Federation Internationale de Natation). Състезания по водни спортни фигури все пак са се провеждали в Германия още от 1924 до 1935 година.
На тези състезания участничките е трябвало да изпълнят пет фигури без прекъсване, както и волна програма, в която представят фигури по личен избор в закрит басейн, дълбок от 3 до 8 м с повърхност 12×12 м. Водата трябва да бъде бистра, а дъното на басейна видимо, с подводно осветление и високоговорители. На всеки четири години Международната комисия за синхронно плуване избира и предлага фигури за задължителната част на програмата и определя коефициента на трудността им.
Състезанието се наблюдава от един главен съдия с пет до седем помощници, както и двама, измерващи времето, плюс контрольори на подводната акустика и музикалния съпровод. Оценките са от 0 до 10 точки, като най-малката и най-голямата се елиминиират (по една от всяка), а останалите се събират и се разделят на броя на оценките, след което се умножават с коефициента на трудност, показващ сложността на фигурата. Съдиите обръщат внимание на синхрона, начина на изпълнение, трудността, сложността и комплексността на фигурите и музикалността на участничките. Най-често конкуренцията е много силна, защото художественото плуване е комплексен спорт, който изисква много, но и дава много, огромно чувство за удоволствие и красота.
Мъжете, които плуват
В шведско-британския документален филм „Мъжете, които плуват” (Men Who Swim) от 2010 година са представени по комичен и духовит начин група мъже, свързани от страстта си към синхронното плуване. Този интересен филм на Дилън Уилямс е посветен на приятелството и хората, борещи се с всекидневния стрес чрез тренировки по художествено плуване, и които накрая стават световни шампиони в този спорт, спечели сърцата на публиката и филмовите критици в света. В YouTube могат да се видят многобройни трейлъри и клипове от филма (трябва да се изпише в и търсачката Men Who Swim), a BETTY ви препоръчва, ако имате възможност, да гледате целия филм, който ще ви разчувства с ведростта и оптимизма си.
Синхронното плуване и децата
Интересно е, че децата, които искат да тренират синхронно плуване, могат и да не умеят да плуват, защото клубовете обикновено имат начално обучение за начинаещи, а може да се започне от три-четиригодишна възраст. Децата имат възможност да участват в състезание от осмата си година, но условието е да изпълнят някои водни фигури, които са основа на този спорт. Едната от тях е ,,птица”, при която единият крак е над водата, а главата е под нея. Освен фигурите децата тренират трамбовка със загребване, упражняват се и елементи от художествената гимнастика. Чрез тренировките детето придобива сили и за многобройните ,,изхвърляния”, които са резултат от силата и координацията на движенията и са основа на този спорт.
Освен че подобряват капацитета на белите дробове, оформят красиво мускулите и правят ставите гъвкави, тренировките радват децата и с естетическия си компонент, защото се обличат в красиви костюми и правят интересни фигури. Според специалистите този спорт не само че укрепва гръбначния стълб и сърцето, но развива и наблюдателни умения, бързина на мислене и организационни способности за колективна дейност, защото освен в индивидуални изпълнения децата участват и в групи, където се осланят едно на друго. Не е необходима много екипировка за трениране. Банският костюм, чехлите, шапката и очилата са достатъчни и заедно с доброто желание може да се тренира този интересен спорт.