Доц. Ваня Герова, д.м.
д-р Радислав Наков, д.м.
Клиничен център по гастроентерология;
УМБАЛ „Царица Йоанна”-ИСУЛ
www.medicalnews.bg

Синдромът на раздразненото черво (СРЧ) е най-често диагностицираното функционално нарушение на гастроинтестиналния тракт (ГИТ). Среща се в около 15–20% от общата популация в развитите страни, по-често при женския пол, с пик между трето и четвърто десетилетие, но обикновено симптомите започват от по-млада възраст. Поради високата честота  и хронично-рецидивиращите, влошаващи качеството на живот симптоми, СРЧ има голямо медицинско и социално-икономическо значение, свързано със значителна нетрудоспособност и разходи за лечение.

Според нарушенията в чревните функции пациентите се групират в 3 подтипа: с доминиране на диарията (СРЧ-Д), с доминиране на констипацията (СРЧ-К) и алтерниращ тип (редуване на диария и запек, СРЧ-А). Честотата на трите подтипа е сходна.

Етиология и патогенеза
Въпреки че физиологичните и патофизиологичните нарушения са добре описани, комплексната патофизиология на СРЧ не е напълно изяснена и диагнозата и лечението са предизвикателство за клиницистите. Най-важните патофизиологични фактори са нарушенията в гастроинтестиналния мотилитет, висцералната перцепция и психологическите отклонения. Понастоящем се приема, че СРЧ възниква поради нарушена регулация на оста „мозък-черво”, включваща патологични взаимодействия и функции на ентералната, автономната и централната нервна система.

Чревна микрофлора и интестиналното възпаление също имат роля във възникването на СРЧ. Освен това, характерни за СРЧ оплаквания се наблюдават в около 7-30% от случаите след остри ГИ инфекции, често персистиращи години след пълното възстановяване след инфекция (т. нар. постинфекциозен СРЧ, ПИ-СРЧ).

Данните за ролята на хранителната непоносимост или алергия в патогенезата на СРЧ са неубедителни и специфичната непоносимост е рядка. Най-вероятно повишената чувствителност към стимули, възникващи след нахранване е отговорна за обострянето на симптомите.

Клинична картина
Хроничната коремна болка при СРЧ обикновено е коликообразна, с променлива локализация и интензитет. Извънчревните симптоми – умора, отпадналост, мускулни болки, нарушения в съня и сексуална дисфункция, се срещат често. Дължат се на ко-морбидност (функционална диспепсия, гастроезофагеална рефлуксна болест, глутенова ентеропатия) или на други, свързани със стрес синдроми като фибромиалгия, синдрома на хронична умора и интерстициалния цистит. Соматизация, тревожност и депресивни нарушения са наблюдавани по-често, в сравнение със здравите лица при пациенти със СРЧ.

Диагноза
Диагнозата „СРЧ” в миналото се приемаше след изключване на други заболявания чрез редица изследвания. Понастоящем синдромът може да бъде диагностициран само на базата на точно идентифициране на основните клинични симптоми.

Диагнозата се поставя на базата на критериите от Рим ІV (2016 год.): Рецидивираща коремна болка средно поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца, свързана с два или повече от следващите критерии: 1. Коремна болка, свързана с дефекацията; 2. Промяна в честотата на изхожданията; 3. Промяна във формата (вида) на изпражненията. Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца със симптоматично начало най-малко 6 месеца преди диагностицирането.

Наличието на „алармиращи” симптоми (кръв в изпражненията, анемия, редукция на тегло, мъже над 40 год. възраст, рязка промяна в обичайния ритъм на дефекация, персистираща диария, прояви на чревна непроходимост, температура, фамилна анамнеза за колоректален рак, скорошен прием на антибиотици и пр.) изисква извършването на необходимите диагностични изследвания за изключване на органично заболяване, като глутенова ентеропатия, колоректален рак, микроскопски колит, дивертикулоза и др.

Лечение
Поради хетерогенността на симптомите лечението при СРЧ трябва да бъде индивидуализирано. Ефективната връзка между лекар и пациент, обучението и диетичните препоръки са от съществено значение при лечението на тези пациенти.

Нефармакологичните средства включват промяна в количеството на фибрите в диетата според дефекационния ритъм, biofeedback, физически упражнения и психологично лечение. Тези методи обаче нямат ефект върху симптомите на констипацията и постоянната коремна болка.

Фармакологичните средства обикновено са насочени към повлияване на отделни симптоми, а не към контрол на широкия спектър от прояви, характерни за СРЧ. Терапевтичните прицели се променят в годините; първоначално са фиксирани върху релаксация на гладката мускулатура на червата, а по-късно – към възстановяване на нарушения чревен мотилитет и модулация на висцералната свръхчувствителност. Най-често се прилагат лоперамид или дифеноксилат при диария, антихолинергици, спазмолитици, трициклични антидепресанти или инхибитори на серотониновото захващане за болката, серотонергични медикаменти, антибиотици и пробиотици.

Ако искате да следите ежедневно и други медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете www.medicalnews.bg