Текст: д-р Мариана Кобер, интензивен терапевт
Името на остеопорозата идва от гръцки – остео (кост) и порос (пора) и представлява прогресивно метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания, особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последствия е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите умират до шест месеца поради принудителната имобилизация, обездвижване и развитието на пневмония. Голяма част от останалите стават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ.
Поради голямата си разпространеност остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст. След сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, тя е на трето място по значимост социално заболяване. Остеопорозата бива първична и вторична. Първичната е генерализирана – целият скелет, или локална – при инфекции или продължително обездвижване на част от тялото. Вторичната се проявява след продължително лечение с кортико-стероиди, при болест на Кушинг или при чревни заболявания, при които е затруднено резорбирането на веществата, важни за костите. Този вид остеопороза няма възрастови ограничения и се среща много по-рядко. За разлика от нея първичната остеопороза е масовата. Тя засяга предимно жените в мено-
пауза, тъй като организмът вече не произвежда поддържащите костната маса хормони – естрогените. Една трета от жените в менопауза са т.нар. бързо губещи костна маса, те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са крехки, с по-фина скелетна структура, по-пълничките са по-малко застрашени. Болестта се среща и при мъжете, но по-рядко и в късната им възраст, поради липсата и рязкото спиране на производството на половия хормон тестостерон. Остеопорозата се нарича „тиха епидемия“, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65-годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. С развитието на остеопорозата фрактури са възможни дори при слаби натоварвания.
След изгубването на костната тъкан може да се направи твърде малко, но по-рано може да се предотврати. Има фактори, които могат да се контролират, едни от тях са повишена функция на щитовидната жлеза, неправилно хранене – особено в детска възраст, наднорменото тегло и физическата активност. Развитие на остеопороза се наблюдава по-рядко при жени с нормално тегло и редовна физическа активност, като например правене на упражнения най-малко пет дни в седмицата. За препоръчване са упражнения, които стимулират активно мускулите и действат срещу гравитацията. Има фактори, които не могат да се контролират, това са расата и фамилната обремененост. Рискът е с 60% намален, ако майката е нямала остеопороза.
Жените от мексикански и азиатски произход са с по-висок риск, а с най-нисък са афроамериканките. Особено вредно за скелета е прилагането на диети за отслабване. Бедното на въглехидрати и богато на белтъчини хранене води до увеличаване на киселинността на кръвта, което потиска клетките, изграждащи костите. За намаляване на риска от заболяване е необходимо профилактиката да започне от ранна възраст. Много важно е тя да включва всички елементи, които оказват благоприятен ефект върху костите. Достатъчният прием на храни, богати на калций и витамин D, е основополагащ за костната плътност. Силицият и витамин С се включват за изграждане на еластина и колагена в костната структура. Добър източник на витамин С са портокалите, чушките, кивитата, а на силиций – пълнозърнестите продукти, триците и минералната вода. Витамин D осигурява доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в не много храни, например в мазни риби, особено сьомга, рибено масло и яйчен жълтък. Важно за усвояването на витамин D от организма е излагането на слънце. Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезий, калий, фосфор и цинк. Богати на калций храни са сиренето, бадемите, сухите смокини, хайверът, яйченият жълтък.
Средният дневен прием на калций трябва да е около 600 до 900 мг. Освен физическите упражнения и адекватното хранене при жени в менопаузата се прилага хормонозаместваща терапия, но само по предписание от лекар.