Кога са полезни и кога – вредни
маг. фарм. Душан Голич
Решението за това дали някой от 100-те различни антибиотици, използвани днес, да бъде правилният избор за нашето лечение, трябва да се остави на лекаря и фармацевта
Декемврийските дни могат да бъдат истинско предизвикателство за човешкия организъм. Студът, недостатъчната дневна светлина и високата влажност на въздуха подлагат ежедневно на изпитание имунната ни система. Висока температура, хрема, кашлица и обща слабост са чести симптоми в здравните заведения. Пациентите често търсят решение на проблемите си в антибиотиците. Помагаме ли си наистина с избора на антибиотици на своя глава? Отговорът е НЕ!
Под антибиотици разбираме голяма група лекарства, разработени специално да разпознаят определена част от бактериите, да я нападнат и елиминират. Изборът на подходяща антибиотична терапия никога не е лесен, тъй като трябва да се вземат предвид подходящата структура на лекарството, неговата сила, начин на приложение и вида микроби, върху които действа. Днес се употребяват над 100 различни антибиотика.
Бактериите са разнородна група от микроорганизми и представляват съществена част от природата. Характеристиките им варират значително според условията, необходими за растежа и размножаването им. Досега в природата са дефинирани над 100 000 бактериални вида, от които около 10 000 живеят симбиотично в човешкия организъм.
Антибиотиците се различават от много други лекарства по това, че атакуват жив едноклетъчен организъм. Както всяко природно създание, бактериите се борят за оцеляване, като развиват специфични механизми на резистентност. Стогодишната употреба на антибиотици е създала редица т.нар. супербактерии, устойчиви на повечето налични лекарства. Ежегодно в САЩ най-малко два милиона души получават инфекции, причинени от такива бактерии, като около 23 000 от тях са с фатален изход. Световната здравна организация предупреждава за глобално разпространение на бактериалната резистентност. Ако употребата на антибиотици не се контролира, може да се очакват нелечими епидемии с глобален мащаб.
Ключовото решение е правилното провеждане на антибиотична терапия. Антибиотик може да се предпише само от лекар. Изборът на лекарство трябва да зависи от резултатите от лабораторните изследвания или от клиничната картина, отразяваща състоянието на пациента. Силата на лекарството и начинът на употреба зависят от физическите характеристики на болния и от разпространението на инфекцията.
Подходящата доза, режим на прием и времетраене на лечението се определят така, че да елиминират 95% от вредните микроорганизми. Грешка, допускана от мнозина, е самоволното прекъсване на лечението в момента, в който изчезнат острите симптоми, т.е. щом се почувстват по-добре. Ако приемаме по-малко лекарство от предписаното, даваме на оцелелите бактерии възможност да развият резистентност към лекарството, да се размножат и да предизвикат нов вид инфекция, която се лекува по-трудно.
В 97% от случаите симптомите на настинка са предизвикани от вирусна инфекция. Антибиотиците не действат на вируси, затова изобщо не се препоръчва да се използват в такъв случай.
Употребата на някои лекарства в големи дози може да навреди на нормалното функциониране на организма. В 20% от случаите се стига до нарушаване на оптималната бактериална флора – кожна, чревна или вагинална. Така възниква дисбаланс в метаболизма на тъканите и те стават податливи на допълнителни бактериални, вирусни или гъбични инфекции. Затова употребата на силни антибиотици трябва да се сведе до необходимия минимум.
Декемврийският студ наистина може да се вмъкне под кожата, затова решението трябва да се потърси в топлината на облеклото, подкрепителната напитка, както и в правилното хранене и приема на достатъчно количество витамини. Ако все пак се наложи помощ от специалисти, имаме на разположение личен лекар и фармацевт. Решението за това дали антибиотикът ще бъде правилният избор за нашето лечение трябва да се остави на тях.