Текст: д-р Милена Петрова, специалист по детски и инфекциозни болести в ДКЦ I – Бургас

Масов убиец от Древността и биологично оръжие при колонизацията на цели континенти. Това са шарките преди ерата на антибиотиците и ваксините. Днес вариолата е злокобен спомен. Морбили палят огнища заради антиваксърски настроения, но рискът от смъртоносни епидемии е овладян. Варицелата, скарлатината и розеолата пък са се превърнали в едва ли не безобидни диагнози. Защо обаче не бива да подценяваме шарките? И какво трябва да знаем за симптомите, лечението и профилактиката им? Разкрива д-р Милена Петрова, специалист по детски и инфекциозни болести в
ДКЦ I – Бургас.

Дете, болно от шарка – що е то? „Пациент с повишена температура и характерен обрив, около който има други със същите симптоми. Често може да се посочи от кое дете или група деца се е заразил – тоест, има относително ясна епидемиологична верига, въздушно-капков път на пренасяне и отчетливо висока контагиозност“, обяснява д-р Милена Петрова. И напомня, че и до днес поради широкото си разпространение, тежко протичане, сериозни усложнения и смъртност, тези заболявания имат висока социална значимост. „В доваксиналната ера детската смъртност от морбили и рубеола е била ужасяваща. При завладяването на Северна Америка морбили е използвана като биологично оръжие, индианците са я наричали „червената смърт“, разкрива специалистът по детски и инфекциозни болести. „Европейците пренасят болестта и поради наличие на огромен неимунен контингент от всички възрасти, епидемията е довела до обезлюдяване на цели села и територии. В доантибиотичната ера пък скарлатината е била заболяване с много висока смъртност и трайни тежки късни усложнения“, допълва педиатърът. Колко страшни са шарките днес?

Варицелата разболява 9 от 10

Варицелата – известна и като „лещенка“ (и погрешно наричана „едра шарка“), например е едно от най-честите инфекциозни вирусни заболявания в детска възраст. Причинява се от варицела-зостер вирус, който принадлежи към семейството на херпесните вируси, уточнява д-р Петрова. И напомня, че наред с морбили е от най-заразните шарки. „90% от контактните с болен от варицела, които нямат изграден имунитет към този вирус, се разболяват. Инкубационният период е 11-21 дни. Заразяването става по въздушно-капков път, а след преболедуване се изгражда траен имунитет. Понякога вирусът може да остане в латентно състояние. И по-късно, при стрес или тежко заболяване, с намаляване на имунитета, да се реактивира – тогава клиничната картина е на херпес зостер“, предупреждава инфекционистът.

Мехурче, пълно с течност, издава диагнозата

„Класическото протичане на болестта започва с повишена температура 38-39ºС, отпадналост, общо неразположение и главоболие, намален или липсващ апетит. При някои пациенти има и хрема, кашлица, болки в гърлото, а при други – коремен дискомфорт. Около 36-48 часа след тези начални прояви на болестта се появяват и първите обриви“, описва типичния „сценарий“ педиатърът от Бургас. „При част от пациентите варицелата започва по-бавно, „подмолно”, при запазено общо състояние, невисока или нормална температура, с оскъден обрив. Точно тези са по-трудните за разпознаване болни, които по-късно се диагностицират, карантинират и лекуват адекватно“, споделя опита си д-р Петрова. Обривите имат характерна еволюция. „Започва температурна вълна, на върха на която се появяват „червени петънца“, които се надигат и стават „червени пъпки“, в центъра на които се образува „мехурче“ с големина на зърно от леща, изпълнено с бистра прозрачна течност. После центърът на мехурчето леко хлътва като „пъпче“, след това се пука и се образува коричка. Тази промяна на една обривна единица отнема няколко дни“, разкрива подробно генезиса на болестта специалистът. Междувременно може да има ново повишаване на температурата и поява на нови пъпки, които преминават същата метаморфоза. „Най-старите“ вече са с коричка, а по-новите може да са още с „мехурчета“. Обривът обхваща цялото тяло, включително лицето, окосмената част на главата, устата, езика, външните полови органи“, допълва педиатърът.

Ментолов спирт тушира сърбежите

„Изопринозин, ментолов спирт, сулфатиацолова пудра са класическите медикаменти, предписвани при варицела. Могат да се използват съвременни охлаждащи и намаляващи сърбежа гелове. Това е лечението при неусложнени случаи на пациенти, които се карантинират и лекуват в домашни условия“, обяснява д-р Петрова. „Тежкото протичане с усложнения може да се предизвика от самия вирус – пневмонии, засягане на очите, слуха и централната нервна система (менингит, енцефалит, церебелит), както и от вторични бактериални инфекции – пневмонии, ангини, отити, гнойни инфекции на кожата и др. Тези пациенти подлежат на хоспитализация, лечение с антивирусни медикаменти и при необходимост – антибиотици“, алармира специалистът.

Сърбежът е голямо предизвикателство при варицела, затова д-р Петрова препоръчва ежедневно почистване на кожата с топла вода, внимателно подсушаване и мазане с ментолов спирт, интимен тоалет с топла вода и „бебешки“ почистващи кърпички, а при пъпки в устната кухина – редовен тоалет с хладка вода и локални медикаменти. „Къпането с горещ душ и шампоан води до влошаване на обривите. Важно е изрязването на „ниски“ нокти, а на малките деца е добре да бъдат поставяни памучни ръкавици за предотвратяване на разчесване и допълнително инфектиране“, съветва специалистът.

Виното не е лекарство

Варицелата се „кара“ по-леко в детска възраст – това е вероятно най-разпространеното схващане за тази шарка. „Тежестта на заболяването е индивидуална. В едно и също семейство децата боледуват с различна тежест. Възрастните – също“, категорична е д-р Петрова. И не крие, че митовете за варицелата са доста, някои – опасни. „Популярно е например да се пие червено вино (понякога с мед), за да „избие“ по-бързо обривът. Или да се заведе здраво дете при болно, за да изкара „навреме“ шарката“, споделя опит инфекционистът. Най-коварно обаче е подценяването – схващането, че варицелата е „лека“, едва ли не – безобидна. Неслучайно срещу нея има ваксина. „Тя се прилага в Япония, САЩ, доста от западноевропейските страни. От тази година е включена като препоръчителна в имунизационния календар за българските деца“, напомня д-р Петрова.

Малинов език издава скарлатината

Другата честа диагноза при децата е скарлатината – инфекциозно заболяване, причинено от Бетахемолитичен стрептокок. „Изключително важно е навременното ú диагностициране, защото трайното излекуване и предотвратяване на усложненията зависи пряко от ранно адекватно антибиотично лечение“, подчертава специалистът по детски и инфекциозни болести. Скарлатината е с внезапно начало, протича с висока температура и гърлобол. „Още на този етап, преди появата на обрива, може да се заподозре стрептокок – при наличие на характерния огненочервен цвят на гърлото и небцето, със или без гнойни налепи по сливиците и т.нар. малинов език – силно обложен, бял, с изпъкващи връхчета на вкусовите папили на езика, които след падането на белия налеп изглеждат като плода малина“, обяснява д-р Петрова. „В рамките на 36 часа се появява и обривът – дребни червени петънца, върху „настръхнала гъша“ кожа в областта на шията и  гръдния кош, по слабините и сгъвките на крайниците, по гърдите и корема. Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката, особено в сгъвките на предмишниците, лактите и колената, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата“, допълва специалистът от Бургас. По лицето пъпки няма. „Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и бледа кожа около устата – т. нар. триъгълник на Филатов. След приключване на заболяването на местата на обрива, основно по дланите, може да настъпи трицевидно лющене“, предупреждава педиатърът.

Усложненията – от отит до менингит и ревматизъм

Усложненията при скарлатина могат да са много и сериозни, затова бързият старт на лечението е ключов, категорична е д-р Петрова. При клинична картина за шарката трябва да се направи посявка и „бърз“ тест за стрептокок, както и да се започне прием на антибиотик максимално рано, подчертава лекарят. „Възможните ранни усложнения, предизвикани от развоя на инфекцията, могат да са отит (възпаление на средното ухо), синуит (възпаление на околоносните синуси), лимфаденит (възпаление на лимфните възли), менингит (възпаление на главния мозък и мозъчните обвивки), пара- или ретрофарингеален абсцес, мозъчен абсцес, мастоидит (възпаление на мастоидния израстък на слепоочната кост), миокардит (възпаление на миокарда), остеомиелит, пневмония и др.“, изрежда ги педиатърът. На по-късен етап стрептококовата инфекция може да засегне и бъбреците, сърцето или ставите – в практиката си д-р Петрова се е сблъсквала с усложнения като остър гломерулонефрит, ревматизъм, артрити. Не бива да се забравя и че след преболедуване от скарлатина не се изгражда траен имунитет – да, тази шарка може да „повтори“.

Розеолата отшумява за 3-4 дни

За радост, не толкова драматична е т.нар. бебешка шарка. Розеолата, позната още като Шестата болест или Екзантема субитум, се причинява от Херпес вирус 6, като поразява най-малките, децата до 3 години. „След около три дни с повишена температура, на четвъртия тя пада и се появява петнист обрив – основно по тялото, несърбящ, при добро общо състояние на детето“, разкрива специалистът от Бургас. Той изчезва сравнително бързо – за 3-4 дни, като не оставя трайни пигментации и увреждания на кожата. „Понякога са налице още хрема с воднист секрет, лека кашлица, увеличени шийни лимфни възли“, допълва д-р Петрова. Лечението е симптоматично – с антипиретици и витамини. Родителите на деца, които правят фебрилни гърчове обаче, трябва да са нащрек, защото може да се стигне до такъв в температурната фаза, алармира специалистът по инфекциозни и детски болести.