Текст: Христо Донев

Думата „спорт“ винаги се асоциира с динамика, натоварвания и сериозна физическа дейност. Въпреки това има и такива дисциплини, където тези неща остават на заден план за сметка на прецизността, синхрона и работата в екип. Един от най-ярките представители на такъв тип спорт е кърлингът. Освен това тук трябва да се мисли доста бързо и в перспектива, затова този спорт е известен още като „шах върху лед“.

ИСТОРИЯТА

Мъгливите планини на Шотландия се считат за родината на кърлинга. Името идва от местната дума „кърр“ (curr), която се превежда като ръмжене или стъргане, звук, издаван при триенето на камъните по грапава ледена повърхност. Първото писмено сведение за състезание по хвърляне на камъни върху лед е в архивите на абатство Пейзли в Ренфрушър от 1541 г. Две картини на Питър Брюгел от 1565 година изобразяват холандски селяни, играещи кърлинг.

Шотландия и страните от днешните „ниски земи“ ( Нидерландия, Белгия, Люксембург) имат добри търговски взаимоотношения и културен обмен през онзи период. Този спорт съществува в Шотландия още в първите години на XVI век, за което свидетелства камък за кърлинг, гравиран с годината 1511 г. Той е бил открит заедно с друг с надпис 1551 г. при пресушаването на местното езерце Понд в Дънблейн.

В ранната история на кърлинга камъните са с плоско дъно, оформено от речната вода, като понякога са изрязвани и оформяни. Хвърлящият има много малко контрол върху камъка и разчита повече на късмет, отколкото на умение и стратегия, за да спечели, за разлика от днес. Първият клуб по кърлинг в света е „Килсит“, основан официално през 1716 г. и съществуващ и до днес. „Килсит“ претендира и за най-старото създадено за кърлинг езеро в света – в Колциум. То има малък бент, образуващ плитък басейн с размери 100 на 250 метра, но сега рядко е в подходящо състояние за кърлинг поради все по-топлите зими.

Днес играта е най-добре развита в Канада, където я пренасят шотландски емигранти. Играта е представена на Швейцария и Швеция пак от шотландци преди края на XIX век. В наши дни кърлинг се играе из цяла Европа и се е разпространил до Япония, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Корея.

Първият световен шампионат по кърлинг, познат като Шотландска купа (Scotch Cup), e ограничен само за мъже и се провежда във Фалкърк и Единбург, Шотландия, през 1959 г. Първата световна титла е спечелена от канадския отбор от град Риджайна. Кърлингът е официален олимпийски спорт от Зимните олимпийски игри през 1998 г.

През февруари 2006 г. Международният олимпийски комитет решава със задна дата да зачете състезанието по кърлинг от Зимните олимпийски игри през 1924 г. като официално събитие, а не само като демонстрация.

ПРАВИЛАТА

Състезателите плъзгат полиран камък върху лед, като го насочват към цел, която е съставена от четири пръстена. Състезават се два отбора от по четирима души, всеки от които има право на две хвърляния. Целта е да се направят повече точки, като те се пресмятат в края на всяка част. Една игра може да се състои от осем или десет части.

Движението на камъка може да се подпомага с почистване на пътя му с метли, а също и да се забавя, ако това се налага. От тактиката на отбора зависи страшно много, затова тя трябва да бъде изградена внимателно. Двамата играчи, които държат метлите, променят гладкостта на леда, като по този начин могат да изменят и посоката на камъка, за да му помогнат да застане на точното място. Пързалката на играта представлява ледена писта с дължина 44,5 м и с широчина между 4,3 м и 4,75 м.

Пистата е добре полирана, за да позволи на „камъните“ да се плъзгат с възможно най-малко триене. Измежду начините за подготвяне на повърхността е поръсването ú с капки вода. Четирите пръстена са с диаметър съответно 3,66 м, 2,44 м, 1,22 м и 0,66 м. Центърът е маркиран с „Т“-линия. За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения хак – опори за крака, фиксирани върху леда.

Издяланият гранитен камък тежи 20 кг, има външна обиколка от 91,44 cм, висок е минимум 11,43 cм. Отгоре има дръжка, за да може да бъде завъртан, преди да бъде пуснат да се пързаля по леда. Основата му не е гладка, а вдлъбната, плъзгащата повърхност е между 6 и 12 мм по-тясна от широчината на камъка.

ТЕХНИКАТА

Има няколко важни елемента в играта – доставка, метене и изгаряне на камъка.

Първият характеризира процеса на плъзгането на камъка. Скоростта и траекторията му зависят от това дали той е пуснат направо, или му е придадено въртеливо движение. Как ще бъде изпълнена доставката зависи от камъните на другия отбор, както и от тактиката. Преди пускането на камъка той се забърсва, защото всяко излишно съпротивление може да наруши траекторията му.

Плъзгането на камъкът се прави плавно, като той трябва да бъде пуснат преди преминаването на определена линия. В съвременните състезания се използват датчици, с които се засича дали камъкът е хвърлен правилно, или не, като самата му дръжка светва в зелено или червено.

Метенето се извършва с две метли, като то се прави по две причини – да се намали триенето под камъка и да се намали отклонението му. В стратегията се включва и спирането на едната метла, за да се насочи камъкът наляво или надясно в зависимост от позиционирането на другите камъни. Метенето може да бъде от леко почистване до абсолютно почистване.

Изгарянето се получава, когато играчите могат да докоснат с крак или с метла камъка. Докосването на спрял камък не е наказуемо, но ако той е ударен от хвърлен камък и бъде докоснат, то това също е нарушение. В случай на изгаряне на камъка неговият резултат не се брои в края на частта и съответно в крайния резултат на срещата.

ЕКИПИРОВКАТА

Освен камък и метла, за които вече стана дума, играчите се нуждаят и от друга екипировка. Това са различните обувки, които носи всеки състезател. Специалната обувка е с подметка с тефлон и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбнатата линия, докато хвърлят камъка. Тези, които са отляво, носят специалната обувка на десния си крак и обратното. Другата обувка има тънък слой каучук, което улеснява плъзгането по леда.

У НАС

България няма особени традиции в този спорт. родната федерация (бкф) е основана през 2013 г. в бкф членуваха седем клуба. през 2019 г. обаче лицензът ú беше отнет от министерството на спорта. причината е въвеждането на новия закон за спорта, чиято основна цел е да засили контрола върху спортните федерации и по-специално върху т. нар. федерации и клубове фантоми.