Текст: д-р Цветелина Лазарова, завеждащ Отделението по респираторна алергия и атопия в Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“

Със сълзи вместо с радост. Така всеки пети в света посреща пролетта. Причината – най-разпространената алергия, която буквално разплаква „жертвите“ си. Защо, макар да е толкова масова, сенната хрема понякога остава недиагностицирана с години? Как урбанизацията и все по-мръсната среда, в която живеем, я правят по-коварна? И панацея ли е имунотерапията за пациентите с полиноза? Потърсихме отговорите от д-р Цветелина Лазарова, която завежда Отделението по респираторна алергия и атопия в Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“.

„Сенната хрема e алергичен ринит, при който причинителите са различни тревни и дървесни полени, към които има повишена чувствителност на организма. Полените са размножителните зърна на ветроопрашващите се растения. С най-голямо значение са брезовите, тревните, житните и тези на някои плевели като пелин и амброзия“, обяснява д-р Цветелина Лазарова. И подчертава, че за нашите географски ширини най-голямо значение има тревният полен, чийто пик обикновено е в края на пролетта – през май-юни. „Златното време“ за брезовия е по-рано – през март и април. Плесените пък са най-агресивни през късното лято и есента, отбелязва алергологът. Полените са причинители на сезонния алергичен ринит (сенна хрема или полиноза). За целогодишния пък са „виновни“ акарите на домашния прах, както и алергени от животни – например куче, котка, или някои плесенни алергени, допълва д-р Лазарова.

Изгорелите газове като катализатор

Алергичният ринит и в частност сенната хрема е най-често срещаната алергия – от нея страдат между 15 и 20% от хората в света, сочи статистиката. Защо полинозата поразява толкова много хора? „Защото полените са повсеместни алергени и могат да се разпространяват, особено при слънчево и ветровито време, на десетки километри“, разяснява началникът на Отделението по респираторна алергия и атопия в Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“. За жалост честотата на всички алергични заболявания през последните години расте. „Бронхиалната астма например вече засяга около 9% от населението, а 40% от нелекуваната сенна хрема се усложнява в поленова астма“, алармира д-р Лазарова. Факторите са много, но замърсяването на въздуха е един от най-значимите – специално за полинозата. „Повишеното количество на вредни газове, отделяни от моторните превозни средства, прави поленовите зърна по-агресивни и повишава възможността им да се захващат за лигавиците и да причиняват алергични заболявания. Наред с това подобряването на стандарта на живот, засилената миграция на жители към града води до откъсване от природата и намалява естествената защита на организма, създадена еволюционно. Това обяснява защо хората, които живеят в градовете, често са по-сенсибилизирани от тези в селата въпреки по-голямата концентрация на полени в селските райони“, подчертава алергологът.

Симптомите – от кихане до сенки под очите

Водниста и обилна хрема, пристъпи на кихане, сърбеж в носа, а често и в очите, небцето и гърлото, дори ушите. Запушване на носа, понякога степен на загуба на обоняние. Кашлица, причинена от неумолимо стичащите се секрети към гърлото. Така изглеждат най-типичните симптоми на алергичния ринит, изрежда ги д-р Лазарова. „При децата може да има изразена напречна гънка в долната трета на носа от многократното му търкане, за да се облекчи сърбежа (алергичен салют), тъмни кръгове под очите от венозната стаза – поради конгестията, дишане през устата“, допълва алергологът. Като усложнение може да се „отключи“ поленова астма. Тогава към симптомите от горните дихателни пътища и очите се добавят кашлица, свиркащо дишане, тежест в гърдите. „Не толкова типично, но може да се появят обща умора, сънливост. Понякога наблюдаваме и т.нар. орален алергичен синдром (ОАС), характеризиращ се със симптоми от страна на устната кухина – сърбеж, оток и се дължи на кръстосана реактивност между полени и някои храни, основно плодове и ядки. Въпреки че поленовата алергия е сезонна, ОАС може да персистира целогодишно“, отбелязва специалистът от „Александровска“.

Бъркат я с вирус или пневмония

Може ли при първа изява сенната хрема да бъде сбъркана с респираторно заболяване и погрешно лекувана? „Да и за съжаление това не е толкова рядко. Дори не само при първа проява“, откровена е д-р Лазарова. Споделя, че понякога минават няколко сезона, докато пациентът отиде на преглед при алерголог и „простудата“ му се диагностицира правилно. „Това се отнася и за целогодишния алергичен ринит, даже и за пристъпите на бронхиална астма, които понякога се диагностицират като вирусни инфекции или дори чести пневмонии. Първото и задължително условие да се диагностицира правилно едно заболяване е да се мисли за него“, категорична е д-р Лазарова. Иначе диагностиката на сенната хрема не е трудна. „Необходимо е при подходяща анамнеза да се проведат кожни проби с поленови алергени, които показват чувствителността на организма към съответния алерген – доста лесен и бърз метод, или като алтернатива да се направят кръвни изследвания на специфични IgE”, разяснява специалистът от „Александровска“.

С годините пристъпите отслабват

„Сенната хрема често започва в ранна детска възраст – 4-5-годишна, като пикът е в юношеската“, уточнява д-р Лазарова. С напредване на годините има спад на имунитета и ходът на болестта е по-лек. „Но напоследък – поради по-здравословния начин на живот – и имунната система е в по-добра форма и типични симптоми се наблюдават и при по-възрастните пациенти“, споделя опита си алергологът.

Какви „оръжия“ срещу полинозата имат д-р Лазарова и колегите И? „Първата ни стъпка е да облекчим страданието. Носът е органът, който най-често се засяга при сенната хрема. Прилагат се назални промивки и локални препарати, които се понасят  добре, не изсушават лигавицата, не предизвикват кървене и облекчават проявите на кихане, хрема, сърбеж, сълзотечение – това, което най-много мъчи болния. При нужда се добавят капки за очи, перорални антихистаминови препарати. Всичко това е само симптоматично лечение и се прилага по време на оплакванията в сезона“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Имунотерапията е решение, астмата – усложнение

Същинската борба с алергичния ринит обаче отнема години. „Поленовите зърна предизвикват оплаквания само при предразположени индивиди. С прилагането на имунотерапия ние се прицелваме в тази част на имунната система и променяме естествения ход на заболяването. Единственият начин да се постигне дълготрайно излекуване е прилагането на специфична имунотерапия със съответния полен“, категорична е д-р Лазарова. Лечението има своите показания и противопоказания, затова може да се назначи единствено и само от специалист алерголог. „Провежда се по определена схема – обикновено 4, по-рядко 5 календарни години, и осигурява ефект и през следващите 8-9 години“, разкрива началникът на Отделението по респираторна алергия и атопия.

Сенната хрема в никакъв случай не бива да се пренебрегва, а мерки да се вземат още при първите симптоми. „Не само заради усещането за дискомфорт на пациента, но и за да се избегнат усложненията. При нелекувани болни с течение на времето се наблюдава включване на нови полени като дразнители и на нови органи, въвлечени в болестта. А най-сериозното усложнение е поленовата бронхиална астма“, предупреждава д-р Лазарова.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Манията за чистота пречи

Бумът на алергичните заболявания в света често бива сравняван с епидемия. При това не без основание. „Известно е например изследване, което показва, че честотата на разпространение на сенната хрема в Англия в началото ХХ век е била 0,1%. Сегашно проучване сред английските юноши сочи, че е достигнала 50%“, не крие д-р Цветелина Лазарова. На пръв поглед звучи парадоксално, но наред със замърсяването за бума допринасят и високата хигиена и стерилният начин на живот. „Имунната ни система не се среща достатъчно с микроорганизми и това може да доведе до неадекватен имунен отговор“, разкрива специалистът. Можем ли обаче да се „застраховаме“? „По-скоро да се опитаме да възпитаваме имунната си система по правилен начин, като подобряваме микробиома си, допринасяме за по-чист въздух около нас и лекуваме дори и минималните симптоми на алергия навреме“, казва началникът на Отделението по респираторна алергия и атопия в Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“.