Текст: Антоанета Новакова  Фамилен психотерапевт, педагог

На пръв поглед изглежда лесно да се определи какво е това семейство. А дали е така?

Всъщност няма единно определение за семейството. Възникнало като форма на човешко взаимодействие, обуславящо се от обществено-икономическите условия, то се развива паралелно с тях. Едва през последните сто години бракът започва да се превръща в морално-правен съюз, основан върху любовта и избора, съществуващ в специфичен социален контекст.

Всеки е в семейство
Дори да не е създал още собствено такова, той е част от него. Въпреки многообразието от форми на семействата (с двама или с един родител, смесени, с втори баща или майка и др.) трудностите, които изпитват, са подобни. Зад такива оплаквания като:

„Шефът ми е идиот“, „Детето ми се напикава“, „Мъжът ми е работохолик“, „В училище не ми върви“ и какво ли още не, се крият проблеми основно в четири аспекта на семейния живот:

  • Усещане за себе си – въпросът е какво е то?
  • Начини на общуване – всеки общува с другите, но как?
  • Правила, които използваме, за да знаем как да се чувстваме и действаме – всеки се подчинява повече или по-малко осъзнато на правила, но какви са те и улесняват или затрудняват живота му?
  • Начини на връзка със света – как и какво му носи това?

Наред с тези общи черти всяко семейство има уникална индивидуалност и специфични житейски проблеми.

Кризите
Важно е да се знае, че в развитието си семейството преминава през различни етапи, свързани с временни трудности, водещи до стрес. Още повече, ако няма достатъчно напътстване и подкрепа, за да не се блокира в определена точка. Изживява се криза, при: бременност и раждане; детето напуска дома за пръв път – детска градина, училище; пубертет; детето вече е зрял човек и напуска дома, за реализация в живота; създаване на ново семейство; менопауза и андропауза на родителите; родителите влизат в ролята на дядо и баба; смърт на партньорите.

Преживяването на криза е труден период, а когато се случат две, три или повече кризи едновременно, животът в семейството наистина става труден. Кризите от този тип се наричат нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, приписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна и свързания с тази промяна стрес.

Промяната
Всичко това обаче има и своите добри страни, ако приемем, че промяната и различията са нормални фактори, които, при положение че са очаквани и има известна подготовка за тях, могат да обогатят семейния живот. Когато се изправите пред трудности, със сигурност ще установите, че някои от опитностите, научени от вашите родители, вече не са актуални и даже са погрешни. Понякога посланията, които сме чули и възприели, са противоречиви. И макар да сме си обещавали, че никога няма да постъпваме като тях, се улавяме да произнасяме дори същите думи! Важно е да го осъзнаем и да не се страхуваме да актуализираме знанията си.

И както казва забележителният фамилен терапевт Вирджиния Сатир:

„Ако установите, че нещо във вашето семейство върви зле, направете това, което бихте предприели, ако в колата ви светне червена сигнална лампичка, показваща, че тя е прегряла. Спрете, потърсете причината и вижте какво може да се направи. Ако сами не можете да промените нещата, намерете някого, в когото имате доверие.“