Активен живот в напреднала възраст

Весна Кнежевич

Гените влияят на продължителността на живота, но от части, докато начинът на живот и външните фактори са от решаващо значение. Това значи, че с физически упражнения и умствена дейност, здравословно хранене, избягване на стреса, поддържане на социални контакти, редовен сън, превенция на заболяванията и провеждане на предписаната терапия, може да повлияем положително на жизнеспособността в третата възраст.

Много от общоприетите теории като тези, че „при възрастните хора нервните клетки в мозъка не търпят развитие“, че с „напредването на годините не трябва да се натоварваме физически“ или, че „на старите им отива да са сериозни“ се оказват неверни. Смехът стимулира цели пет центъра в мозъка, така че „усмивката“ е ключова за енергичността. Поддържането във форма и стимулирането на мускулните групи чрез силови тренировки и упражнения може да повлияе на саркопенията (намаляване на мускулната маса с годините), а добре развитата мускулатура благоприятства здравословното състояние на целия организъм, включително и на мозъка. Освен това новите познания в областта на невронауката разкриват, че неврогенезата (образуването на нови мозъчни клетки) продължава и в зряла възраст, с което се опровергава теорията, че в повечето случаи невроните не могат да се променят.

Дори становището, че гените определят продължителността на живота не е съвсем прецизно. Това как ще се прояви наследствената информация, предадена от родителите ни, до голяма степен зависи и от външните фактори, каквито например са храненето, подходящите медицински грижи, превенцията на заболяванията, физическата и умствена дейност както и социалните контакти с други хора. Въпреки че стилът на живот не може да промени структурата на генетичния материал, той може да въздейства на начина, по който гените проявяват своите качества.

Доказано е, че носители на еднакви наследствени белези, под въздействието на различни външни фактори, имат различна продължителност на живота. При изследване на три хиляди роднини в Дания е установено, че гените влияят на продължителността на живота едва двадесет и пет процента, а начинът на живот – седемдесет и пет процента. Това откритие не е изненадващо. Медицината се развива постоянно, като много наследствени болести и свързаните с тях усложнения се предотвратяват и лекуват. Все повече млади хора мислят за бъдещето си и променят нездравословните си хранителни навици, освобождават се от стреса и са физически активни.

Физическа дейност
Физическата дейност е много важен фактор за доброто здраве и жизненост на старини. Редовните упражнения са от изключително значение за превенцията на сърдечно-съдови болести, диабет, рак, психични и неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер или други хронични състояния. Упражненията се приспособяват спрямо здравословното състояние на възрастния човек, неговите интереси и възможности. Съществена роля играят добрата информираност и лекарският или треньорският съвет при избора на програма. Редовното физическо натоварване в комбинация с прием на калций може да забави или дори да спре процеса на загуба на костна маса, появяващ се с напредването на годините. Хората, които не предприемат мерки, рискуват да развият хронични болести и драстична загуба на еластичност на сухожилията и ставните връзки. Раздвижването на тялото се постига с упражнения за различните видове мускулни групи. При налични травми или увреждания физическите занимания се извършват под наблюдението на физиотерапевт. Основната цел на тренировките в напреднала възраст е да се спре мускулната атрофия.

Мозъчна тренировка
Вече споменахме, че смехът стимулира дейността в пет различни центъра в мозъка. Като начало хората в напреднала или преклонна възраст не трябва да се срамуват да се отпуснат, да се веселят, да се смеят гръмко на някой виц или шега, докато гледат телевизия или пък се сетят за някоя смешна случка. Смехът не омаловажава достойнството, той е лекарство, а позитивните хора се приобщават по-лесно към средата, което не е за подценяване особено в годините, когато много от тях се чувстват самотни. Дендритите (късите израстъци на нервните клетки) се развиват през целия живот, а един дендрит при зрял човек може да удвои дължината си за 14 дни. Невроните предават сигнали едни на други по електрически или химически начин, а в зависимост от това дали тези сигнали подбуждат или потискат, следва повишаване или намаляване на дейността им. Любопитството, ученето, занимателните игри, упражненията и взаимоотношенията с другите хора са право пропорционални на броя новопоявили се мозъчни клетки.

Здравословно хранене
С годините имунитетът ни отслабва, така че трябва да повишим приема на антиоксиданти (бета каротин, витамин C и Е, селен и цинк). И механизмите, контролиращи чувството за жажда не са като при младите, затова обърнете внимание на приема на течности – да не се стигне до обезводняване. Намалете консумацията на мазнини и въглехидрати за сметка на плодовете, зеленчуците, бялото месо и рибата. Яжте сурова храна, както и задушена, сварена или готвена на пара, а пържената избягвайте. Не прескачайте храненията дори да нямате апетит или пък да имате проблем със зъбите или протезата. Намалете солта, въпреки че намалените вкусови възприятия карат много хора да заобичат по-соленото.

Редовният лекарски контрол, провеждането на терапии и стриктното взимане на предписаните лекарства, поддържането на личната хигиена, носенето на удобни дрехи и обувки, пазенето от драстични температурни разлики – от студ през зимата и от екстремни горещини през лятото, престоят на чист въздух, ранното лягане и редовният сън, фокусирането върху положителните емоции и целеустремеността ще направят живота ви по-лек и приятен в по-късните години.

Не позволявайте мускулите да атрофират

  • Правете подходящи упражнения и тренирайте редовно през цялата година;
  • Бъдете активни, движете се, разхождайте се, плувайте;
  • Изтягайте се преди и след тренировка, както и през деня;
  • Почивайте си повече от колкото на младини;
  • Увеличете приема на течности.