Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
„Любовта и състраданието са необходимост, а не лукс. Без тях човечеството не може да оцелее.”
Далай Лама
Истина е, че помним вълнуващите мигове, когато с любов и състрадание се свързваме с друг човек. Когато някой е до нас в тежки моменти, изпитваме надежда, доверие и благодарност, а когато даряваме подкрепа, имаме дълбоко усещане за смисъл. Състраданието към себе си и към другите е наше право по рождение като хора и е от огромно значение за щастието ни.
Знаем, че психическото ни и емоционално здраве оказват влияние върху физическото ни здраве. Емоционалният стрес може да потисне имунната система и по този начин да отслаби естествената защита на организма срещу болести. Отчитайки огромната мъка и напрежение, които хората по целия свят изпитват заради Covid-19, продължителността на това ужасно преживяване и съпровождащите го обществени турбуленции, днес особено силно сме подложени на риск от емпатичен дистрес.
Една от най-големите нужди на всеки човек е да бъде видян и разбран. Във филма „Аватар“ думите „Виждам те“ (I see you) са признание за разбиране, за дълбока връзка. Всички копнеем да чуем тези думи, и то не само в романтичен план, а и в нашите приятелства, семейство и работни отношения. Всички искаме да се чувстваме свързани и признати. За да почувстваме този тип връзка с друго човешко същество, е необходимо да имаме емпатия, която означава, че ни е грижа.
Състраданието и емпатията могат да бъдат объркани, защото са начини за връзка с емоциите на другите. Всъщност в ежедневния разговор можем да използваме тези термини взаимозаменяемо.
Състраданието е съчувствие, съжаление и загриженост за нещастието и страданието на другите. Когато видите нещастие, искате да помогнете. За разлика от емпатията състраданието не означава споделяне страданието на другия, а по-скоро е чувство на топлина и загриженост, както и силна мотивация за подобряване благосъстоянието на другия човек. Състраданието е чувство към другия, а не чувство с другия. То може да е инструмент за изцеление.
Емпатичната връзка между лекар и пациент води до много по-добри резултати. Когато лекарят покаже емпатия, пациентът е много по-склонен да следва препоръчания план за лечение и е по-уверен в способността да си помогне сам. Но колко от нас са влезли в лекарски кабинет само за да бъдат посрещнати от неемоционален човек, който предимно се взира в екрана на компютъра? Тъжно е, че лекарите са много натоварени, особено във време на пандемия, и често нямат достатъчно време. Пациентите получават много малко човешка връзка, съпричастност и състрадание. А състраданието е от полза и за пациентите, и за самите лекари.
При висока професионална натовареност се наблюдава феноменът прегаряне от състрадание. То произтича от интензивната емоционална инвестиция, която много хора, включително лекари, медицински сестри, социални работници и психолози, могат да имат в ситуации със своите клиенти или пациенти. Дори и да не работите в една от тези професионални среди, пак може да изпитате умора от състрадание, свързана с приятели или членове на семейството.
Но ако си дадете време за моментите на човешка връзка – да седите с хора, които страдат, и да дадете утеха, споделена скръб или любов – ще изпитвате по-малко емоционално претоварване.
Има техники за саморегулиране, които позволяват да проявявате емпатична грижа. Често е полезна медитацията, както и да изричате емоциите, които чувствате. Ако след среща със свой разстроен колега или приятел се чувствате подтиснати, е добре да поговорите отново за това, даже и сами със себе си.
Би трябвало отношението ви към себе си да е същото като това, което бихте имали към любим човек, към когото изпитвате състрадание. Самосъстраданието подобрява усещането за благосъстояние и удовлетвореност от живота. Добре е да се запитате: „Какво ми трябва, за да се чувствам спокойно?“ или „Какво копнея да получа от другите? Какво означава смислен живот за мен? За какво бих съжалявал, че не съм направил поне веднъж в живота си? С какво се гордея? За какво съм благодарен? Кога за последен път казах „обичам те“ на себе си?“
Способността да имаме емпатия и да проявяваме състрадание не е даденост, а умение, което може да се култивира. Можем да направим добротата част от нашето ежедневие.
Можем да говорим любезно и нежно към себе си: „Разстроен съм и това е напълно разбираемо. Имам тежък ден. Не мога да спра да плача и това е добре“. Важно е да сме милостиви към себе си, особено когато сме стресирани, особено когато не се справяме, особено когато не успяваме, защото няма как да дадем на другите нещо, което самите ние нямаме, няма как да бъдем състрадателни към другите, ако не сме към себе си.
„Ако искате другите да са щастливи, практикувайте състрадание. Ако искате да бъдете щастливи, практикувайте състрадание.“