В древен Египет сърцето се смятало за център на интелекта, паметта и всичко онова, което ни изгражда като личности. Египетските фараони били погребвани в гробниците без мозъка си, който се отстранявал, защото се смятало, че не е толкова важен орган, но сърцето оставало. Вярвало се, че целият човешки живот е управляван от сърцето. В Древна Гърция също не обръщали особено внимание на мозъка, а гръцкия философ Аристотел мислел, че ролята му е само да „охлажда кръвта“.