Текст: д-р Йоханна Христова, лекар ординатор в сектор „Кардиология“ на МБАЛ „Света София“

Операция „Жега“. Нажежи ли се живакът и скочат ли градусите над 30, организмът се мобилизира в режим „охлаждане“. А „товарът“ пада върху сърцето. Пред какви изпитания го поставят горещините? Кои пациенти трябва да се крият на сянка? Кога се налага корекция на терапията? И как да помогнем на сърцето си да не се „задъхва“ в жегата?

Д-р Йоханна Христова

Отговорите дава д-р Йоханна Христова. Младата лекарка е ординатор в сектор „Кардиология“ на столичната МБАЛ „Света София“.  А по време на пандемията е неотлъчно до пациентите от COVID отделението на болницата.

„През летните месеци, когато температурите са около и над 30 градуса по Целзий, се наблюдава вазодилатация (разширяване) на съдовете. Това е компенсаторен механизъм на организма за охлаждане, който – чрез засилване на кръвообращението – води до потене“, обяснява д-р Йоханна Христова. „Губенето на течности несъмнено води до смъкване стойностите на артериалното налягане, но освен това допринася и за загубата на важни микроелементи и минерали. Такива са калият, натрият и магнезият например.

Т.е., освен за ниско кръвно, дехидратацията на организма е предпоставка и за възникване или зачестяване на сърдечни аритмии“, предупреждава лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Ниското кръвно е опасно след инсулт

Артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност са двете диагнози, които най-силно се влияят от температурните амплитуди. „В терапията на тези пациенти почти винаги присъства приемът на диуретик. Често срещана практика е болният сам да коригира терапията си, изключвайки напълно един или повече лекарствени медикамента. Това е напълно грешно, защото е най-прекият и сигурен път към хипертоничната криза“, подчертава д-р Христова.

И допълва, че когато кръвното налягане се понижи драстично, е хубаво да се редуцира терапията, но не напълно, а регулярно и задължително след консултация със специалист. „Пациентите не могат да проумеят, че нашите лекарства са поддържащи, т.е. кръвното налягане е нормално заради редовния им прием, а не еднократния. Хипертонията не се лекува с ден-два-пет дни прием на антихипертензивни медикаменти“, подчертава лекарката от екипа на сектора по кардиология в МБАЛ „Св. София“.

Другата група пациенти, на които би могло да се отрази негативно хипотонията, са пациентите с мозъчносъдови заболявания и най-вече – преживелите инсулт. „Ниското кръвно е предпоставка за последващ исхемичен инцидент“, не крие д-р Христова.

При сърцебиене – бързо на сянка

Кои симптоми „издават“, че сърцето ни се „мъчи“ в жегата? „Най-честият признак, че нещо не е наред, е тахикардията. Точно това е симптомът, който бързо трябва да ни прибере на сянка и в по-хладно помещение, да ни подкани да изпием поне още 1 чаша вода“, напомня лекарката.

„Най-добрият съвет е да слушаме тялото си и нуждите му. И все пак да ограничим излагането на пряка слънчева светлина в периода между 10 и 14 часа. Да избягваме разходките и активностите на открито. Хубаво е да се обърне внимание и на облеклото – да е покрита по-голяма част от тялото с леки, прохладни материи“, препоръчва д-р Христова.

Пийте по 8 чаши вода

Диетата също е от значение. „Храненето да е умерено и балансирано. За предпочитане са по-леките храни. Лятото е сезон, който предлага разнообразие от плодове и зеленчуци. И най-важното – да се пие достатъчно, че и малко повече вода. Дневният прием трябва да бъде около 8 чаши, това са приблизително 2 л. И като казвам вода – имам предвид вода, а не какъвто и да било вид течности (те би трябвало да са в бонус графата)“, изтъква лекарката.

Внимателно с бирата и кафето

Лятото е време за релакс и забавления – и „чашката“ е чест спътник през ваканцията. „Грях“ ли е това в жегите? „Естествено хора сме, живи сме – нищо човешко не ни е чуждо. Трябва да се наслаждаваме на живота и на удоволствията, които ни предлага. Летният сезон е отпускарски – трябва да се възползваме от почивката и да съберем сили и спомени за мрачните месеци. Добре е обаче всичко да бъде с мярка, да се внимава с приема на алкохолните и слабоалкохолните напитки“, смята д-р Христова.

Не само с аперитива трябва да имаме „едно наум“. „Кафето, енергийните напитки, дори газираните и подсладените напитки крият известни опасности за инциденти, ако бъдат прекомерно употребявани“, признава д-р Христова. „Знаем, че бирата и кафето имат диуретичен ефект, т.е. те също могат да подпомогнат дехидратацията. Концентрираният алкохол пък има свойството да разширява кръвоносните съдове, което може да доведе до хипотония. А енергизиращите напитки предизвикват сърцебиене“, разкрива лекарката.

Топлите напитки помагат

„Съветът ми е да не се прекалява с приема на нито една от гореизброените. Другото важно е температурата на течността, която приемаме. Не трябва да бъде прекалено студена, дори мога да напомня за една максима – топли напитки през лятото и хладки през зимата. Когато течността, която приемаме, е с близки градуси на телесната ни температура в момента,  хидратацията на организма е по-качествена“, подчертава д-р Христова.

Когато климатикът е враг

Климатиците са „спасение“ в жегите. Но как температурните амплитуди се отразяват на сърцето и за кого са опасни? „Ползите от климатиците са много – подобряват качеството на живот и подпомагат работата на организма като цяло. Не се ли употребяват правилно обаче, лесно могат да се превърнат във враг. Рязката промяна от горещо към топ-ло и обратно крие рискове. Това е излишен стрес за сърдечния мускул и за работата му.

Дължи се на вазодилатацията и вазоконстрикцията на съдовете, т.е. от горещините съдовете се разширяват, а от внезапния студ се свиват. Оттам сърцето затруднява работата си, докато се адаптира към промяната, и забързва изтласкването на кръв към органите. При обременени пациенти това може да е фатално – увеличава се шансът за тромбообразуване, съответно и настъпването на инфаркт или инсулт“, предупреждава лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Амплитудата да е до 10 градуса

От рязката смяна на температурата, оказва се, страдат и здравите. „Често идват в кабинета с оплаквания от гръдна болка, която се оказва интеркостална невралгия, вследствие на престой близо до климатик или течение. Съветът ми е, както за горещите, така и за студените месеци, температурната амплитуда да не бъде голяма. Максимум 10 градуса надолу през летните месеци е допустима граница. Охлаждането на помещението трябва да става постепенно до желаната температура. Това важи, както в затворените пространства, така и в автомобилите“, уточнява д-р Йоханна Христова.