Текст: д-р Красимира Кощикова, кардиолог в УМБАЛ „Александровска“

17 млн. души. Толкова са жертвите на сърдечно-съдовите заболявания в света. България има от какво да се „срамува“ – огромна част от болните тук се откриват късно. Според данните на Световната здравна организация (СЗО) у нас засегнатите от тези заболявания са над 50%, като 66% от пациентите умират от сърдечносъдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност). За това алармира д-р Красимира Кощикова, кардиолог в УМБАЛ „Александровска“.

Медицинската наука разполага с ясни познания за рисковите фактори, водещи до поява и ускорено развитие на сърдечносъдовите заболявания. Това са причини, които могат да се контролират, и такива, които не могат (например възрастта – мъже над 45 и жени над 55 години;  фамилни данни за ранни сърдечносъдови заболявания, особено при  преждевременна сърдечносъдова смърт при роднини по права линия (преди 55-годишна възраст за мъжете и 65-годишна възраст за жените); роднини с доказани генетични заболявания – като фамилна хиперхолестеролемия), обяснява д-р Красимира Кощикова. Рисковите фактори, които могат да бъдат контролирани, са: високо кръвно налягане, повишен холестерол и триглицериди, захарен диабет, тютюнопушене, затлъстяване и обездвижване.

Емоциите – враг на сърцето
Природните катастрофи, ежедневният стрес, негативните емоции – с изблици на гняв или мъка, са големите „врагове“ на сърцето, категоричен е кардиологът. Установено е, че след смъртта на важен човек честотата на острия миокарден инфаркт се покачва 21 пъти през първите 24 часа и постепенно намалява през следващите дни, допълва д-р Кощикова. Хроничният стрес в семейния живот и на работното място (дълго работно време, много извънреден труд и напрегната работа), агресията, депресията и страхът допринасят за развитие на сърдечносъдовите заболявания и по-тежкото им протичане. „Източниците на остър психически стрес могат да действат като пускови механизми за остър миокарден инфаркт“, алармира специалистът от УМБАЛ „Александровска“.

И грипът е рисков фактор
Съществува връзка и между острите респираторни инфекции и сърдечносъдовите инциденти. Рискът от миокарден инфаркт или инсулт е над четири пъти по-висок след възпаление на дихателните пътища и грип. „Пациенти, преживели онкологична болест и лечение с химиотерапия или лъчетерапия, също са с повишен риск. Ревматоидният артрит и други автоимунни болести, като анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) или ранен тежък псориазис, също го повишават. Разполагаме с доказателства за връзката между синдрома на обструктивна сънна апнея и сърдечносъдовите заболявания, особено артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и ритъмни нарушения“, допълва кардиологът. Еректилната дисфункция пък е свързана с бъдещи нежелани съдови събития при мъже, дори и без известна сърдечносъдова патология, не крие специалистът от УМБАЛ „Александровска“.

Профилактиката е задължителна
Профилактичните прегледи са важни и силно препоръчителни за навременна диагностика не само за сърдечносъдовата, но и за друга патология, подчертава д-р Кощикова. При здравите хора ЕКГ изследванията, предвидени при профилактичните прегледи, са достатъчни. Ехокардиографията е по-чувствителен метод – използва се за диагностициране на левокамерна хипертрофия и оценка на функцията на сърцето, обяснява кардиологът.

Оплакванията при сърдечно заболяване невинаги са интензивни или лесно разпознаваеми. Американската кардиологична асоциация твърди, че  50% от мъжете и 63% от жените, които умират внезапно от сърдечно заболяване, са били без симптоми. „Изследването на съдовете на сърцето и сърдечните структури чрез сканирането  спомагат за откриването на „скритата“ сърдечна болест много преди да се почувстват някакви симптоми“, казва д-р Кощикова.

Компютърната томография пък е технология, с която може да се открият и малките количества калций в артериите на сърцето (количеството му, отложено в артериите, е пряко свързано с риска от сърдечносъдови заболявания). „Това изследване е бързо, безболезнено и неинвазивно и го препоръчваме при асимптоматични пациенти над 40-годишна възраст, които имат рискови фактори като затлъстяване, високо кръвно налягане, повишен холестерол, анамнеза за тютюнопушене или фамилна анамнеза за сърдечносъдови заболявания“, уточнява кардиологът от „Александровска“. „Холтер ЕКГ и холтер за артериално налягане също са неинвазивни инструментални методики за регистриране на ритъмни и проводни нарушения, исхемия и за отчитане на контрола от лечението при хипертония, допълва специалистът.

Задух и болка в гърдите „издават“ инфаркта
Кога непременно трябва да потърсим кардиолог? При инфаркт например типичните симптоми са силна болка в гърдите, стягане, дискомфорт и изтръпване по лявата ръка, както и скованост във врата или челюстта, замаяност, задух, силна умора, зачервяване на кожата, изпотяване.

„Умора, болки в гърдите и като цяло всякакъв гръден дискомфорт, главоболие, виене на свят,   учестено или забавено биене на сърцето, „прескачане“  са част от симптомите, които не трябва да се пренебрегват“, подчертава кардиологът.

Промяната на начина на живот е ключова при терапията – на първо място, трябва да се преустанови пушенето. „Научните становища на Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация за проучване на диабета утвърждават промяната на начина на живот като първа мярка за превенция и лечение“, признава д-р Кощикова. 

Какво ни очаква, ако не „слушаме“ сърцето си? „Най-честите усложнения, които могат да влошат качеството на живот, са миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, аритмии, сърдечна недостатъчност“, изрежда ги кардиологът от  УМБАЛ „Александровска“.