Текст: Олга Георгиева

Свързваме ноември с първите мъгли, с аромата на гниеща шума, с уюта на топъл дом в мрачен ден. нещо малко по-различно ще намерим този месец в Сардиния. Разбираме го още от самолета, докато наблюдаваме отвисоко лазурното море и двата зелени острова.

Летим първо покрай Корсика, прилича на живо същество с извития си гръбнак, оформен от хребета на планинската верига. В далечината Сардиния е видимо по-голяма – тя е вторият по големина остров в Средиземно море след Сицилия. Древните гърци наричали Сардиния Сандалион, защото крайбрежната и форма им напомняла отпечатъка на крак. Многообразието и от екосистеми, богатството на планини, гори, равнини, почти необитаеми територии, потоци, скалисти брегове и дълги пясъчни плажове кара учените да я определят метафорично като миниконтинент. Красотата и, възпявана от стотици пътешественици и писатели на нашата епоха, е недокосната поне до наши дни, потопена в пейзажа с останките от малко познатата нурагическа цивилизация.

Палау
Кацаме на летище Олбия Коста Смералда, не е голямо и по това време няма много пътници. Излизаме бързо, а навън ни посрещат постоянният вятър и свежият въздух, наситен с ароматите на средиземноморски вечнозелени растения. От Олбия ще тръгнем към Палау, община в провинция Сасари и курорт с едноименно пристанище и прекрасни плажове. Пътят ни не минава край морето, а сред гори, малки градчета, удивителни гранитни скали и скалисти планини, които може да се видят само тук. Онемявам – скалите изглеждат като изящно произведение на модерното изкуство, а не като природна забележителност! Казват, че при промяната на светлината в различните часове на деня придобиват различен цвят и форми. Моделирани от времето и от вятъра, скалите са се превърнали в туристическа атракция, най-известна е Мечата скала (la Roccia dell’Orso). Прави ми впечатление зеленината и това, че няма кошари за животните – зимата е мека и те я прекарват навън. Този остров е различен от всичко, което съм виждала в Италия, това е Италия и не е Италия. Сардиния заедно с околните острови и архипелази обхваща територията на целия италиански автономен регион със специален статут. Негов административен център е Каляри, точно в противоположната част на острова, в южната му част. Пътят ни е по-малко от час, пристигаме и оставяме колата на пристанището. Красиво е, вятърът продължава да ни съпровожда, а край брега поривите му са най-силни. Палау е отправна точка към архипелага Магдалена. Ще обядваме в някое от ресторантчетата, които работят и извън сезона. Ще хапнем риба, ще опитаме бяло вино от Сардиния и типичния за този регион тънък хрупкав солен хляб – карасау (pane carasau). Ресторантчето е малко и приятно и е семеен бизнес – майката е в кухнята, бащата ходи на покупки, а синът сервира. „Баща ми отиде до Италия по работа“, чуваме го да казва на белокосия господин на съседната маса и това затвърждава усещането ми, че не сме в Италия. Днес в Сардиния се говорят няколко романски езика, но най-разпространени са италианският в неговия местен вариант и сардинският.

Нурагската цивилизация
Около седем хиляди нураги, средно на всеки 3 км2, стотици села и мегалитни гробници са свидетелството за уникална цивилизация, развила се на острова от второто хилядолетие пр.н.е. – нурагическата. Името и идва от характерните градежи отпреди повече от 3800 години – т.нар. нураги, укрепени кули от огромни камъни, изградени без спояващ материал. Те имат цилиндрична форма, най-често със скосен плосък покрив. Част от тях са добре запазени и до наши дни, предполага се, че в миналото са били около 30 000. Предназначението на нурагите не е изяснено, предположенията варират от хамбари за жито, през обсерватории и храмове, до военни крепости. Но откритите домакински съдове, животински кости и вретена говорят, че нурагите най-вероятно са използвани за жилища. Тази цивилизация не е имала писменост, сведения за нея черпим от класическата литература на древните гърци и римляни, макар понякога да изглежда като митология. Според тях нурагите били народ на воини и навигатори, овчари и селяни, разделени на много племена, които живеели в т. нар. кантони. Те търгували с микейците и миноанците, с иберийците, финикийците и етруските, по маршрути, пресичащи Средиземно море от Испания до Ливан. Освен кулите, други структури, характеризиращи тяхната култура, са гробниците на гигантите, свещените кладенци и бронзетите (малки бронзови статуи, представляващи сцени от всекидневния живот, представители на различни социални прослойки, животински фигури, божества, кандилници-лодки), колосите от Монте Парма и др. Причините за края на нурагската цивилизация не са ясни. Някои археолози отдават упадъка им на приемането на чужди традиции с течение на времето, други – на постоянните вражески набези. През последните години в Израел са открити следи от нурагската култура, което би могло да означава миграция на цивилизацията. Най-интересното е, че следи от нурагите са открити и на Балканския полуостров. Според българската археоложка проф. Димитрина Митова-Джонова съществува безспорна общност между храмовата архитектура на сардите от остров Сардиния и техните предци, които оставили много материални следи на Балканите – в Тракия, Македония и на полуостров Пелопонес. Като безспорно потвърждение на тезата си посочва протосардинския култов кладенец при село Гърло (област Перник), който тя открива и изследва през 1972 г.  Градежът на гърленския храм-кладенец е пространствено аналогичен със свещения кладенец при Баллао.

Коста Смералда
Магнит за известните и богатите, Изумруденият бряг, или петзвездният курорт Коста Смералда, създаден през 60-те години на миналия век, променя облика и икономиката на целия остров. Началото е поставено от международен консорциум, оглавяван от принц Карим Ага хан, който построява луксозния курорт Порто Черво като място за забавление на членовете на консорциума и техните семейства и приятели. След това се появяват още (Порто Ротондо, Портиско, Бая Сардиния и др.) и местността се превръща в един от най-известните курорти в Европа. Крайбрежието на Коста Смералда започва на около 12 км северно от Олбия и представлява дълга ивица с прекрасни плажове с бял пясък, тихи заливи, причудливи скали, скъпи вили, петзвездни хотели и яхтени пристанища. Неслучайно курортът, наречен на изумрудения цвят, който има Средиземно море тук, е считан за „рая на земята“.