Текст: д-р Даниел Петков, ръководител на отделение по УНГ болести в УМБАЛ Бургас

Досаден, малко срамен, но безобиден проблем – с тези аргурменти мнозинството от нас подценяват хъркането. Зад „симфониите насън” обаче често се крие сериозна и опасна диагноза. Неглижирана, сънната апнея може да доведе до тежки увреждания и дори до смърт, алармира отоларингологът д-р Даниел Петков. Специалистът ръководи отделението по УНГ болести в УМБАЛ Бургас – един от малкото центрове у нас, където се диагностицират и лекуват пациенти с коварната диагноза.

„Сънната апнея е състояние, при което заради стеснени дихателни пътища и занижен мускулен тонус дишането спира по време на сън. Диагнозата е много опасна. Хората с нелекувана сънна апнея спират да дишат многократно по време на сън. Това означава, че мозъкът и останалата част от тялото не си набавят достатъчно количество кислород”, обяснява д-р Даниел Петков. Коварното е, че сънната апнея много трудно може да се различи от уж невинното хъркане – не и без преглед при отоларинголог и специализирани изследвания. Затова д-р Петков съветва всички, които имат подобен проблем, да не го подценяват, а да потърсят консултация с лекар.

Нощно изпотяване и намалено либидо я издават
„Симптомите, които могат да сигнализират за скрита сънна апнея, са: на първо място – хъркането, считано досега само за неприятен шум, създаващ неудобство на партньора. Освен това прекомерната дневна сънливост, хипертонията, покачването на тегло, пробужданията през нощта, прекомерното изпотяване по време на сън, среднощното ставане до тоалетна, сутрешното главоболие, сухотата в устата при събуждане”, разкрива д-р Петков. Оказва се, че има и други индикации – наглед нетипични, които могат да „издадат” диагнозата. Например – раздразнителност, депресия, затруднена концентрация, намалено либидо и влошена работоспособност. За жалост обаче, около 80-90 на сто от пациентите у нас остават недиагностицирани, признава УНГ специалистът. Причината – изследванията, които могат да потвърдят, че сме жертва на сънна апнея, не се покриват от Здравната каса. Цената на закъснялата диагноза обаче е много висока – инвалидизация и намалена работоспособност, предупреждава отоларингологът.

Сънна ендоскопия се прави само в 3 града
„Сънната апнея се установява с различни изследвания, сред които са проследяване с апарат по време на сън (полисомнография) и сънна ендоскопия”, обяснява УНГ специалистът. При втория тест, пациентът се приспива със специална упойка, чийто ефект напълно наподобява физиологичния сън. „Лекарят оглежда с апарат горните и долните дихателни пътища, гърлото, носоглътката, за да установи дали има стеноза (стесняване), което пречи на дишането. Заснема се и видеозапис. Това изследване се прави само на три места в страната със сектори по медицина на съня – в София, в Пловдив, УМБАЛ Бургас”, уточнява д-р Петков.

Операцията помага
„Въпреки трудния достъп до диагностика, в УНГ отделението в Бургас вече успешно са излекувани няколко десетки пациенти”, доволен е ръководителят му. Оказва, се че хирургичното лечение може да помогне на около 80% от болните. „При операцията се разширява стесненият участък на дихателните пътища и дишането става свободно”, уточнява д-р Петков. За останалите алтернативата са т.нар. CPAP апарати. „Те осигуряват постоянен въздушен поток, който задържа дихателните пътища отворени, така че непрекъснатото дишане се поддържа през нощта. Това елиминира епизодите на апнея и позволява на пациента да се наслади на спокоен сън”, обяснява отоларингологът. Но предупреждава – без терапия болестта може да доведе до увреждания на жизненоважни органи и дори смърт. „Ако се остави нелекувана, сънната апнея може да предизвика голям брой здравословни проблеми – като високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, аритмии и сърдечен инфаркт, диабет. Има риск още от влошаване на пациентите с прояви на хиперактивност и разстройство с дефицит на вниманието”, алармира началникът на отделението по УНГ болести.

Поразява и деца
Макар и рядко, сънната апнея може да порази и деца, разкрива д-р Даниел Петков. По правило обаче, „предпочита” мъжете. Често диагнозата се наблюдава и при жени в менопауза. Предразполагащите фактори за развитието и са затлъстяването, вродените и придобити дефекти на лицето и шията, както и ендокринни аномалии, уточнява УНГ специалистът. И подчертава – системната употреба на алкохол ускорява развитието на сънната апнея.