Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Сам вкъщи. Имаш приятели, на които да се обадиш, имаш близки и роднини, но не ти е достатъчно. Имаш нужда от романтична връзка. Имаш нужда от обич, от нежност, от прегръдка и усещане за близост. А как да се случи това, когато си сам вкъщи?
Затворени между четири стени, никак не е лесно да направим пространство и за любов. Обича ме, не ме обича… държим в ръка нежната маргаритка, взираме се в белите листенца и се опитваме да разгадаем отговора. Независимо от условията, в които сме поставени, любовта винаги намира своя начин да се прояви, стига да отворим пространство за нея.
Както всяко умение, което не се практикува, така и социалните ни умения и способности замират, когато стоим в емоционална и социална изолация. Още по-трудно е, когато това е било наложено от външни обстоятелства.
За съжаление, ако претърпим неуспех, прилагайки позабравените ни умения, приписваме това не на забравеното, а на това, че „никой не ни харесва“. И решаваме, че нещо в нас е „сбъркано“. Самотата не е факт, тя е преживяване, което има своите причини. Може да се придържаме към предписанието: „Парен каша духа“, или пък може да е предизвикано от това, че никой не ни е научил как да създаваме приятелства и как да ги задържим. При всички случаи първата стъпка е да спрем със самообвиненията и да поработим за развиване на социална опитност и да повишим самооценката си.
Макар самотата да се смята за тежък и негативен товар, който има разрушителни последствия, това съвсем не е така. Самотата може да бъде и плодотворна, ако погледнем на нея като условие за самопознание и творчество. Когато самотата е избор, тя престава да тежи и е равнозначна на свобода. Самотата не се определя от броя на контактите ни, а от тяхното качество. Комуникацията ни в социалните мрежи ни залъгва, че имаме много контакти, но те са в голямата си част повърхностни и не запълват у нас онази празнота, която копнее за топло, човешко, загрижено общуване, което създава усещане за сигурност.
Какви са бонусите, които получаваме, когато осъзнато приемем да бъдем сами:
- спокойно и с грижа към себе си можем да разберем какви са нашите нужди и желания;
- имаме възможност да „забавим“ живота си и да преосмислим предишни грешки;
- можем да говорим с обич към себе си и да се чуем.
Помага осъзнаването, че не сме единствените хора в света, които преживяват такъв период. Помага мисълта, че за да намерим своя човек е необходимо да сме цялостна личност, и точно сега е времето да се погрижим за себе си. Две половинки не правят едно цяло в романтичните отношения. За да имате стойностна връзка, е важно да бъдете с друга също толкова цялостна личност.
Понякога се поддаваме на внушението на общността, че да си сам е нещо лошо, което успешно засилва усещането ни за непълноценност. Слава Богу, в наше време не сме подложени на силен натиск в тази посока, но все още на избора да си сам не се гледа с добро око. И все пак, ако се поддадем на провокацията и решим да се втурнем в търсене на нова романтична връзка, шансът да сбъркаме е много голям.
Помислете за кого се грижим в този случай – за себе си или за мнението на околните? Романтичната връзка не е начин за решаване на трудностите ни и за успокояване на тревожността ни. Така може да вярваме, че ще облекчим самотата, но по-вероятно е да се окажем още по-самотни, бивайки уж влюбени. Нелепо е да мислим, че една връзка, започнала със страх от самота, може да бъде добра. Докато не изградим собствената си увереност и сила, трудно бихме имали възможност за сигурна романтична връзка.
Откъде да започнем? С нещо простичко – влюбете се в промяната. Променете нещо малко – разместете мебелите, подредете някое чекмедже, изхвърлете стари вещи… после – намерете си спорт или някакво физическо удоволствие, хранете се добре, спете, възстановете любимо хоби или измислете ново, учете, мечтайте, срещайте се с хора. Изправете се срещу страховете си, погледнете ги в очите и се сприятелете с тях.
Как става ли? Лесно – приемете, че невинаги трябва да сте силни, че можете някой ден просто да си останете в леглото и да не дърпате завесите, поплачете, ако искате, това е добре. Имате право на това. После вземете твърдото решение, че вие сте най-любимата ви личност и няма нужда да правите никакви компромиси с живота си. Обичайте се и оставете вратата отворена, за да влезе през нея любовта!
Ние, хората, имаме нужда от любов, за да оцелеем. Дори да живеем сами, имаме нужда от емоционална подкрепа, за да съществуваме. Потърсете подкрепа. Бъдете активни. Любовта е изискана система за оцеляване, а от нас зависи да я допуснем в живота си през обичта към себе си!