Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Въпреки че малко деца се разболяват от COVID-19, а повечето от заболелите имат леки симптоми, не можем да кажем, че са пощадени. Децата са много силно засегнати от радикалната промяна в начина им на живот и от тревожността на своите родители.
В ситуация сме на неописуемо напрежение. Колкото и ефикасни да са за физическото ни здраве стратегиите за контрол над разпространението на вируса чрез изолация, те може да се окажат опустошителни за емоционалното ни здраве. Затварянето на детските градини и училища за повечето деца създава усещане за несигурност. Те са изключително чувствителни към това, което се случва. Не си мислете, че колкото и малки на възраст да са, децата не забелязват и не реагират на промените и стреса.
От една страна, сме откъснати от сигурността на обичайното ежедневие, лишени сме от подкрепата на приятели, а от друга – налага се да живеем в продължителна близост с нашите роднини. Не сме свикнали да делим толкова дълго време пространството си. Колкото и да се придържаме към стратегии, подкрепящи позитивните преживявания, да си напомняме, че тази ситуация е временна, колкото и да се стремим да бъдем оптимисти, не можем да избегнем напрежението от принудителната близост.
Нормално е в такава стресова ситуация да изпитваме трудни емоции. Не можем да ги скрием от децата ни. Ако не сме автентични в комуникацията си с тях, те ще останат с впечатлението, че животът сега е многократно по-страшен от това, което им казваме. А да оставим на детското въображение да дорисува оставените от нас празноти е много опасно.
Затова най-напред е важно да имаме грижата да ги осведомим за това, което се случва. Разбира се, това знание им се предлага по достъпен за тях начин. Не забравяйте, че децата нямат нужда непременно от конкретна информация, а от уверението, че са обичани и от сигурността, че ще се погрижите за тях.
Всяко дете реагира по индивидуален начин на плашещите го събития. Родителите най-добре познават промяната в поведението му. Някои деца се оттеглят в своя свят, ставайки по-тихи и затворени. Други могат да бъдат по-раздразнителни и активни, търсейки повече внимание – често плачат, имат трудности при заспиването, сънуват кошмари. Често могат да се върнат към стари реакции – да изгубят тоалетните си навици, да имат бебешко поведение. Това са нормални отговори на травмата и е много важно да реагираме спокойно, с грижа и разбиране. Малките деца са силно чувствителни към стреса, който преживяват възрастните, с които живеят. Това нарушава способността им да действат по обичайните за тях начини и засяга техните емоции. Какво е добре да направим?
- Обяснете им защо ежедневието ви е различно. Ако са малко по-големи, им помогнете да разберат, че не е добре да излизат навън, за да предпазят хората с по-крехко здраве. Нека знаят, че имат отговорност към другите хора.
- Ритуалите в ежедневието, рутината на дневния режим ще им помогне да се усещат по-сигурни. Запазете обичайните часове за храна и сън, определете време за игра заедно с вас.
- Осигурете си време, в което да присъствате не само физически. Бъдете истински с тях, показвайки емоционална ангажираност.
- Насърчете ги да рисуват – така могат да изразят емоциите си, дори да нямат вербална готовност за това.
- Осигурете им срещи с приятели – онлайн или по телефона.
- Не забравяйте грижата за себе си. Децата безпогрешно разпознават признаците на стрес и вашето емоционално състояние. Не можете да ги излъжете! Колкото по-спокойни сте вие, толкова по-спокойни ще са те.
Как да създадем сигурност за по-големите деца? Най-напред, като се опитаме да ги разберем. Когато не ходят на училище, децата губят своите контакти с връстниците си, губят усещането за училището като институция, като рамка, даваща сигурност. Децата имат по-голяма нужда от нас от движение, за да разтоварят натрупаната енергия. По-големите деца усещат в по-голяма степен стесняването на границите в семейството, живеещо заедно през цялото време. Изпитват силен дискомфорт от намалената възможност за усамотение, което повишава възможността от конфликти и проява на агресивност.
Тийнейджърите имат силна потребност да са заедно с други деца на тяхната възраст. При тях желанието за предизвикване на нормите е много силно, което поставя на голямо изпитание родителите. Не забравяйте, че колкото повече плашите един тийнейджър, толкова повече го предизвиквате да наруши правилата. По-добре е да се отчете ситуацията и временно да отмените някои правила, които са били адекватни в друго време, като играенето на игри онлайн например. Позволете им да използват съвременните технологии и да поддържат връзка с приятелите си. Какво друго бихте могли да направите?
- Говорете с тях! Как да го направите? Планирайте разговора, но и бъдете готови да използвате всяка ситуация това да се случи – филм, който сте гледали, прочетена книга или статия.
- Споделете вашите емоции – така ще им покажете, че не сте супергерой, а човешко същество, ще създадете близост.
- Уверете ги, че са обичани и ще бъдат обичани, каквото и да се случи.
- Не забравяйте, че вие сте екип. Накарайте ги да се усещат значими, като ги въвлечете в намиране на решение на проблем или трудна ситуация за семейството. Това ще им помогне да се усетят като част от решението.
И нещо, което ще помогне на всеки – и дете, и възрастен: когато се усетите застрашени, когато сте уплашени, си представете някое безопасно място. Това може да бъде някое реално място или измислено от вас, някое приказно място, което да си представите с всички подробности, с всички цветове и аромати, да усетите движението на въздуха. Там сте в безопасност, там сте защитени. Дишайте дълбоко и леко и останете на това място толкова, колкото имате нужда.
И накрая нека не бъдем супер изискващи нито към децата си, нито към себе си. Не е възможно всеки ден да сме на върха на своите възможности. Има дни, седмици, в които не сме във форма. И това е добре, това е нормално. Нека не обвиняваме себе си или децата, а да си припомним, че няма формула на успеха. Просто да се огледаме и да попитаме „От какво имаш нужда в момента?“, и да се погрижим за това!