Текст: д-р Валерия Матеева, дм;
Клиника по дерматология, ВМА
Микробиомът представлява съвкупността от всички бактерии, вируси и гъби, които нормално обитават човешката кожа и лигавици. Техният генетичен материал превишава повече от 100 пъти човешкия геном (целият набор от гени при човека).
Съставът на микробиома е индивидуален, променя се с възрастта и посредством комплексни механизми въздейства върху човешкото здраве. Доказано е, че промените в кожния микробиом влияят върху сложното взаимодействие между гените на човека и факторите на околната среда и по този начин оказват влияние върху имунитета и защитната функция на кожата.
Видът на бактериите, които обитават най-повърхностния слой на кожата, зависи от вътрешни и външни фактори като степента на влажност и омазняване на кожата. В по-мазната кожа преобладават Propionibacteria spp., Corynebacteria spp., други Actinobacteriales spp., Staphylococci spp; в местата на триене и запарване – Corynebacteria spp., Staphylococci spp., b-Proteobacteria, g-Proteobacteria; в сухата кожа – b-Proteobacteria, Corynebacteria spp., Flavobacteriales.
Staphylococcus epidermidis представлява преобладаващият вид върху кожната повърхност при здрави хора. Той има способността да потиска растежа на болестотворните бактерии Staphylococcus aureus. Последният играе роля в развитието на атопичен дерматит (АД).
Нарушението в нормания състав на кожния микробиом е самостоятелен независим фактор за развитието на АД.
При над 90% от пациентите с АД се наблюдава свръхзаселване на кожата със S. аureus. От друга страна, поселването на кожната повърхност със S. еpidermidis и S. сohnii през първата година от живота има важно предпазващо значение.
Съществуват идеи за трансплантация на нормален човешки микробиом от здрави доброволци върху пациенти с АД.
Чест прави на българската дерматологична школа, че още през 40-те години на XX век проф. Петър Попхристов дава идеята борбата с болестотворните стафилококи да се осъществява чрез нанасяне на S. еpidermidis. За съжаление, подобно на много други български открития и това остава неразбрано от съвременниците му и дори не е публикувано.
В заключение, изследванията върху микробиома при АД подпомагат по-доброто разбиране на основните етапи при развитието на заболяването и отварят нови хоризонти за неговото лечение.
Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg