Ролери

Предраг Груич

Когато през 1760 г. на един маскен бал в Лондон холандският цигулар Джон Джозеф Мерлин представил своето изобретение – ролкови кънки с по две колела, подредени в една линия (подобни на сегашните ролери), той осъществил мечтата си да кара и свири, въпреки че накрая изгубил равновесие и паднал. Сто години по-късно, Джеймс Плимптън от Масачузетс усъвършенствал неговото изобретение, като към обувките монтирал два чифта колелца с различни оси, така че ролковите кънки станали по-стабилни и маневрени. Те придобили космическа популярност през тридесетте години на 20-ти век.

Дизайнът им се променял десетилетия наред (най-често колелата – метални, гумени, от пластмаса). По-късно братя Олсън от Минеаполис комбинирали обувките за хокей с ролковите кънки (подобно на Мерлиновото изобретение, но с четири колела, подредени в една линия). Това въодушевило спортистите и любителите на карането, а ролковите кънки потънали в забрава – за това свидетелства музеят им в град Линкълн, Небраска.

Стойката, характерна при карането на ролери, натоварва всички големи мускулни групи и помага преди всичко за развитието на мускулатурата на краката и гърба. Това е добро аеробно упражнение за поддържане на тонуса и влияе благоприятно на сърцето. Американската сърдечна асоциация препоръчва този вид занимания.

При карането на ролери се изразходват подобен брой калории като при тичането, но няма съпротивление с повърхността. Учи се бързо, а нараняванията са по-малко отколкото при бягането и карането на колело, което го прави добър избор за цялото семейство.

Освен любителското (фитнес) и фрийстайл карането има и много други видове – скоростно, художествено, маратонско, полумаратонско, както и така нареченото улично или агресивно каране, фокусирано върху изпълнението на акробатични трикове в духа на надпреварата, при което нараняванията не са рядкост. Професионално практикуващите тренират някоя от тези дисциплини и имат свои състезания, купи, лиги, световно и европейско първенство, а от 2009 година са част и от Средиземноморските игри.

Впрочем, за карането на ролери сред природата в компанията на приятелите и децата, не трябва да сте нито майстор, нито акробат. Достатъчно е да имате желание, ролери и подходяща екипировка (каска, наколенки и налакътници), да изберете приятен път без голямо движение и да се насладите на карането. Ако не сте сигурни в себе си, може да се запишете на някой от курсовете по каране на ролери, за да придобиете достатъчно увереност и знания как да карате правилно. В клубовете ще получите съвет как да си изберете ролери и как да ги поддържате – колелцата се изтъркват при каране и спиране, а лагерите трябва да се смазват и почистват, защото се цапат по време на каране.