Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Може би имате пораснало дете, което все още живее в дома ви и го издържате? Може би то винаги е със спешни финансови проблеми? Може би разчита изцяло на вас, когато има емоционални затруднения? Може би твърде много обичате детето си и искате да го закриляте през целия му живот. Но понякога най-добрият начин да го подкрепите е да поставите граници. Може би е време да оставите активното си участие в живота му, да излезете в пенсия като родители и да го наблюдавате отстрани без да се намесвате.
Някои родители са изключително грижовни и правят всичко за детето си, забравяйки основната цел – да го освободят и предизвикат към зрялост. Границите позволяват на вашето дете да бъде възрастен човек, дори ако живее под вашия покрив. Да имате възрастно дете означава, че ролята ви на родител се е променила. Промяната на ролята не означава, че губите присъствието му в живота си, а това че семейната динамика е различна.
Установяването на граници с порасналото дете е предизвикателство. Преходът към здравословна независимост не се случва лесно. Въпреки че то винаги ще бъде ваше дете, не можете да се отнасяте с него като с дете, когато стане възрастен човек. Тези граници не се случват сами. Трябва вие да предприемете действия и да не оставяте тази задача на детето си. Границите помагат да се определи кой за какво е отговорен, да се установи какви ресурси са налични и улесняват да се разберат промените в развитието – от взаимодействието родител – дете към възрастен – възрастен.
Като родител е естествено да имате силен инстинкт и желание да помогнете на детето си независимо от възрастта му. Да гледате как то страда е сърцераздирателно и е разбираемо желанието ви да се намесите, за да му помогнете, когато е в несигурна ситуация. Трудно е да откажете, когато чуете: „Ако ме обичаш, ще ми помогнеш“.
И макар да сте изтощени финансово, емоционално или физически от оказване на помощ, отново инвестирате в намирането на решение на проблемите на порасналото ви дете, повече отколкото самото то. Но запитайте се: Каква е вашата полза от помощта? Кара ли ви да се чувствате така, сякаш имате някакъв контрол? Приятно ли е да сте необходими? Проучете мотивацията си и потърсете по-здравословни начини да задоволите нуждите си или да управлявате безпокойството си.
Запитайте се: „Какво е способно то да направи само?“. Започнете да си сътрудничите с него, вместо да поемате голяма част от отговорността за проблемите му. Измислете заедно план за това как постепенно да намалите помощта, която предоставяте, и най-важното – придържайте се към него! Предварително си помислете какво бихте могли да кажете, ако порасналото ви дете поиска помощ. Нещо като: „Съжалявам, че това се случва, но ще ми трябва известно време, за да обмисля моята роля в това“.
После решете дали предоставянето на помощ е в интерес на всички. В противен случай детето ви може да продължи да е неуверено в способностите си да се грижи за нещата само и да се чувства неадекватно и некомпетентно. Добре е да сте наясно със собствените си нужди и предпочитания. Опитайте се да бъдете подкрепящи за това, което е добре за вас, докато отговаряте на това, от което детето ви има нужда. Не обяснявайте твърде много и не се отбранявайте, търсейки неговото одобрение.
Може да ви помогне, ако мислите за порасналото си дете като за познат или съквартирант, а не като за зависимо от вас. С отношението си възрастен – възрастен вие помагате както на себе си, така и на него да продължи да се развива, превръщайки се в отговорна личност.
Как да поставите граници?
Плащате ли понякога сметките на детето си, защото то има затруднения? Давате ли му пари за бензин? Давате ли му заем, който то не връща? Това е напълно възможно да се случва, ако не сте били ясни и твърди относно очакванията си по отношение на финансите. Винаги помнете, че вие сте този, който носи отговорност за парите си. За ваше и негово добро изисквайте от детето си да плаща наем и своя дял от разходите, ако живее с вас. Намалявайте финансовата подкрепа, докато неговите финанси се отделят от вашите.
Устоявайте на импулса да го спасите, за да може да се учи от грешките си. Може би ви е трудно да се откажете от честите контакти, но компромисът със седмични телефонни обаждания или месечен обяд може да осигури необходимото разстояние, като същевременно ви позволява да останете здравословно свързани. Уважавайте неговата автономност, когато прави избори, различни от вашите.
Определете емоционални граници, като го насърчавате да носи отговорност за своето щастие. Работете по изграждане на вашата идентичност извън връзката родител – дете и насърчавайте порасналото си дете да прави същото. Ако смятате, че вашата идентичност се определя само като майка или татко, може да ви е трудно да създадете нов живот за себе си, след като детето ви напусне „гнездото“. Но точно това трябва да направите!
Независимо дали става въпрос за ново хоби, фитнес, свързване със стари приятели и създаване на нови, прекарването на време със себе си може да помогне за създаването на здравословно пространство между вас и вашето дете. Така няма да се чувствате задължени да отговаряте на съобщение в секундата, в която детето ви го изпрати, защото не сте втренчени в телефона си цял ден, чакайки да се свърже с вас, а сте заети да се забавлявате.
Може да се почувствате виновни, когато не задоволите напълно нуждите или исканията на вашето пораснало дете. „Как да не му дам пари, когато имам средства в моята банкова сметка? Как да изляза с приятели, както планирах, и да не гледам внуците си?“ Когато вината се появи, припомнете си причините за границите, които поставяте, помислете какво може да причините на детето си и как може да се почувствате, ако не поставите тези граници. Погрижете се за собствените си нужди и предпочитания.
Добрата новина за границите е, че те не само поставят ограничения, но и помагат да имате ясни и директни отношения. Границите не са непременно категорично „не“. Те изясняват какво е и не е възможно да направите или дадете. Може да не успеете да гледате внуците в сряда, но през уикенда ще откликнете, когато и за вас това е удобно. Нямате повече пари за даване, но ще му помогнете да си направи неговия бюджет. Не можете да се съгласите да се върне под вашия покрив, но ще му помогнете да си намери място за живеене.
Не забравяйте, че установяването на здравословни граници за себе си не е егоистично и нелюбящо, а е най-добрият начин да покажете на детето си пътя, по който да тръгне, за да стане отговорен възрастен. И именно защото сте грижовни, сега трябва да го направите по различен начин – да се пенсионирате като родител.