Текст: Христо Донев
Когато става дума за игра със стикове, хокеят на лед е първият спорт, за който хората се сещат. Битките на ледените гладиатори са следени от милиони фенове по света. Предшественикът на този спорт обаче е друга не по-малко динамична и интересна игра – хокей на трева. За разлика от колегите си на кънки, тук участниците не са защитени от протектори, кори и друг тип „броня“, като понякога се стига до тежки сблъсъци и контузии.
ИСТОРИЯТА
Хокей на трева е древен спорт, като първите факти за неговото практикуване датират още от 200 години пр. н.е. в Елада. Тогава играта се е наричала „керетизейн“, защото на върха на тогавашните стикове е имало извит рог (от гръцки „керас“). В източните части на Азия също са се провеждали игри, които силно наподобяват хокей, като при тях се използва резбован стик и дървена топка. В Монголия, Китай и други страни от този регион преди 1000 години възниква спортът бейкоу, който изключително много прилича на хокей на трева. Терминът „хокей“ в Европа за пръв път се среща в документи през 1363 година. Тогава кралят на Англия – Едуард ІІІ, издава прокламация, чрез която забранява практикуването на всички свободни игри, включващи хвърлянето на камъни, дървета и железа, а също и хандбал, футбол, хокей и бой с петли. Модерният вариант на хокея започва да се развива през XIX век в училищата на Острова. Първата международна среща се провежда през 1895 година, като в нея Ирландия побеждава Уелс с 3:0. През 1900 година е създаден и международният правилник за провеждане на срещи по хокей на трева. Британците пренасят хокея на трева в Индия и Пакистан. Тези две държави доминират, когато спортът влиза в програмата на Олимпиадата. Азиатците печелят всички игри от 1928 г., когато спортът влиза в програмата на турнира, до 1984 г. В края на миналия век започва да се използва изкуствена трева, която променя много от аспектите на хокея. Спортът става по-бърз и с това се въвеждат нови техники и тактики. Преминаването към синтетичните повърхности до голяма степен слага край на доминацията на Индия и на Пакистан. Така на преден план излизат Австралия, Холандия и Германия, които и до днес са най-големите сили в хокея на трева.
ПРАВИЛАТА
Подобно на футбола, хокеят на трева се играе от два отбора, всеки с по 11 играчи, които боравят със стикове и твърда пластмасова топка. Един от тях е вратар, другите са полеви. Мачовете са с две полувремена – всяко по 15 минути. Игрището е дълго 91,4 метра и е широко 55 метра. Вратите са високи 2,14 метра и широки 3,66 метра. Печели отборът, който вкара повече пъти топката в противниковата врата. Смените са неограничени на брой и дори могат да бъдат заменяни по 5 играчи едновременно. Няма ограничение за времето, в което се извършва смяната. Всички стикове са така направени, че ударът с тях да се прави от дясно наляво. По този начин левичарите са доста ощетени. Те използват удар с обратната част на стика, за да преодолеят ограниченията. Така обаче точността на удара им става много по-лоша. Вратарят се различава от полевите играчи по това, че има пълно предпазно оборудване, включително каска, кори на краката и омекотяващи ръкавици. Част от останалите играчи имат така наречените вратарски привилегии – например каски, като тяхната игра е основно в защита. Останалите нямат никакви предпазни средства освен маска на лицето, която ги пази от удар с топка. В хокей на трева има три вида наказания и предупреждения: зелен картон (дава се като предупреждение на играч, извършил няколко поредни нарушения), жълт картон (води до отстраняване на играча за определено време, което се определя от рефера. Най-краткият период за изтърпяване на наказанието е 5 минути, а максимумът е дори до края на срещата), червен картон (най-тежкото наказание. При него не може да бъде заменен изгоненият играч, който веднага трябва да напусне игрището и дори стадиона. След червен картон се получава забрана за игра в няколко срещи).
У НАС
България няма особени традиции в хокея на трева. Първите два клуба са „Хеброс“-Харманли и „Нови Искър“, създадени през 1988 г. През 1991 г. се учредява и клуб „Академик“. През същата година се създава и Българската федерация по хокей на трева. В София има пет-шест клуба, където спортът се практикува във всички възрастови групи. В провинцията подобни школи са около 10-12. През последните години хокеят на трева у нас става все по-популярен, като националните отбори при юноши и девойки се намират в Топ 10 на Европа.
ЕКИПИРОВКАТА
Тя е доста скъпа, понеже на аматьорско ниво този спорт на практика не се играе. В зависимост от марката, вратарските каски вървят между 350 и 800 лева. Нагръдниците са между 300 и 400 лева, предпазните кори за ръцете и краката вървят в същия ценови диапазон. Кикерите (вратарските обувки) са от 200 до 600 лева. Лявата вратарска ръкавица, която се използва за блокиране на удари, струва към 250 лева. Вратарските стикове са около 200-250 лева. Тези за полевите играчи са с около 100 лева по-евтини. Топката струва 8-12 лева, протекторите за уста също не са скъпи и вървят по около 10 лева.