д-р Николай Улевинов
Специалист по ушно-носно-гърлени болести
Медицински център по детски болести
www.mcdc-sofia.eu
Риносинуитът е най-честото заболяване, при което пациентите посещават специализираните кабинети и е на пето място в терапевтична схема, при която се предписват антибиотици. Превенцията му е заложена в ранното закаляване на децата, своевременните ваксинации, престояването на чист въздух, морелечението, прилагането на витамини и имуностимулации.
Какво е риносинуит?
Възпалението на лигавицата на носните и околоносните кухини се нарича риносинуит. Този възпалителен процес може да обхване само един синус, група синуси или всички околоносни кухини. Обичайно възпалението започва от носната лигавица, като причинителите най-често са вируси-риновируси, аденовируси, грипни и парагрипни и др. Вирусите атакуват носната лигавица , като предизвикват оток и с това стесняват изходните отвори на синусите и провокират дренажната им функция. Това нарушава нормалния очистителен ритъм на лигавицата и влошава нейния имунитет. Впоследствие се появяват бактериални патогени – Стрептококус Пнеумоние, Гноероден Стрептокок, Хемофилус Инфлуенце и др., както и анаеробна флора. Най-често засегнати синуси при възрастни пациенти са максиларните синуси, а при децата са етмоидалните синуси. Фронталните и сфеноидалните се засягат по-рядко. Освен вирусни и бактериални синуити се срещат и алергични риносинуити. Алергичното възпаление е по-особен имунен отговор на организма, при което огромна роля играят имунокомпетентни клетки и техните медиатори.
Какви са симптомите?
Симптомите включват:
– Затруднено носно дишане;
– Ринорея (изтичане на секрети от носа повече от 10 дни и дори по няколко седмици);
– Лицева болка – локализирана в основата на носа, челото, рядко в тила и зъбите;
– Загуба на обонянието;
– Кашлица – предимно сутрин след ставане от сън или нощем;
– Чувство на стичане на секрет от носа към гърлото;
– Леко повишена температура продължително време;
– Неразположение, отпадналост, намалена работоспособност;
– Разсеяност и бързо изчерпване на вниманието при деца в училищна възраст.
Какви видове синузит се различават?
Според времетраенето на оплакванията синузитът се квалифицира така:
- Остър синузит – оплакванията продължават 14 дни.
- Хроничен синузит – с продължителност повече от 3 седмици.
- Рецидивиращ синузит – при който за 6 месеца има поне 3 епизода на обостряне.
Как се диагностицира?
Диагнозата се поставя след преглед при специалист по ушни, носни и гърлени болести. Прегледът включва: предна и задна риноскопия (предимство на фиброриноскопия), ехография на околоносни кухини, рентгенография на околоносни кухини, компютърна томография на глава, микробиологично изследване на носен секрет, лабораторни изследвания.
До какви усложнения може да доведе?
Усложнения в анатомичните граници на синусите (Мукоцеле, Пиоцеле, кисти). Усложнения на синузита към очната орбита (периорбитален оток – „оток на клепача”, орбитален периостит, субпериостален абсцес, флегмон на орбитата – „ретробулбарен абсцес”). Усложнения към долните дихателни пътища (рецидивиращи бронхити без обструкция, рецидивиращи бронхити с обструкция, бронхиална астма, повтарящи се пневмонии). Усложнения към структурите на черепа (синонгенен менингит, синогенен епидурален емпием, субдурален абсцес).
Какво е лечението на риносинуитите?
Целта на лечението е да възстанови проходимостта на дихателните пътища и да осигури евакуация на течността – най-често възпалителна – от околоносните кухини. Лечението, предписано от лекаря, може да включва следните медикаменти:
– Вазоконстриктури под формата на капки за нос – само за пет дни;
– Промивки с физиологичен разтвор или подобни разтвори „морска вода”;
– Комбинирани препарати от антихистамини, антибиотици и физиологичен разтвор;
– Инхалаторни кортикостероиди;
– Антибиотици – напоследък се предлагат схеми за лечение на гноен синузит, включващи повече от 10 до 15 дни антибиотик;
Освен това има и помощни средства:
– Хомеопатични продукти, предписани от хомеопат;
– Физиотерапия на околоносните кухини – с много добър лечебен ефект;
– Закаляване и имунопрофилактика