Текст: Олга Георгиева
Основан през X век от най-тачения български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ – cв. Иван Рилски, манастирът устоял на размирни времена и на исторически промени. През хилядолетното си съществуване сменял два пъти мястото си, бил разрушаван, ограбван, опожаряван. Най-големият български храм и един от символите на България е почитан от целия православен свят.
Рилската река шуми тихо, взирам се към водите й и се наслаждавам на спокойствието, което цари около светата обител. Есента за пореден път е украсила с багрите си Рила планина, а гордо извисяващата се средновековна кула носи усещане за безвремие. Издигната от местния феодален владетел Хрельо през 1335 г., тя е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха й се намира параклисът „Преображение Господне”, а от него се разкрива приказна гледка.
РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ
Рилската света обител се намира на магическо място, обградено от горите на Рила, между Рилска река и река Друшлявица. От София е на 117 км (след Дупница на разклона за гр. Рила се завива вляво, манастирът е след с. Пастра). Св. Иван (Йоан) Рилски, наричан още приживе земен ангел и небесен жител, избрал за свое убежище пещера в най-високата ни и безлюдна планина. Първоначалното място на манастира било близо до тази пещера. Там българският духовник извършил много чудеса, помагал на хората в нужда, изцерявал тежки болести. Преди смъртта си се оттеглил в пълно уединение и съставил своя Завет, който оставил на учениците си на Благовещение през 941 г. Текстът му е запазен в преписи от XVIII и XIX век. След дълго пренасяне на различни места, днес мощите му отново са в Рилската света обител. През 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз денят на св. Иван Рилски – 19 октомври – става и ден на българския лекар. Можем да видим пещерата на големия светец на около 4 км от манастира, до нея се стига по обозначена пътека или с кола. В пещерата се влиза след тесен проход между скалата и църквата „Успение на св. Иван Рилски”, изградена по-късно. Казват, че само праведниците успяват да минат през него. Съвсем наблизо има място, където всеки вярващ може да закачи листче със своите съкровени молби и желания и те ще се сбъднат.
ДУХОВЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР
Още със създаването си манастирът станал книжовно и просветно средище. През Възраждането тук основал килийно училище Неофит Рилски. Манастирът давал подслон на велики български революционери – Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев и др. В края на XIX век в Рилската света обител е създаден музей с експонати от историята на манастира през вековете. Най-ценният е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. След дълги години работа с най-фини длета и инструменти майсторът го завършил през 1802 г. и ослепял от усилената работа. Върху този уникален кръст са изобразени 36 библейски сцени и над 600 миниатюрни фигури.
МАНАСТИРСКИЯТ КОМПЛЕКС
Наистина е красив! Гледам от високия чардак към манастирския двор с неправилна петоъгълна форма. Ограждат го каменни стени с височина 22 метра, а в него са разположени прекрасният храм „Рождество Богородично”, 23-метровата Хрельова кула, музеят, жилищните и стопанските сгради. Заобикалят го манастирските крила, изградени по различно време. Днешните сгради датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар били построени отново. На заден план са високите върхари на гората и есенното небе. Рилският манастир е действащ мъжки манастир с около 300 помещения, 100 от които монашески килии. За желаещите да пренощуват манастирът предлага скромен подслон. В средновековната кула са разположени магазинчета с икони, картички, сувенири, занаятчийски изделия. В Рилския манастир се намира единствената запазена у нас органична средновековна манастирска библиотека, чиито богатство и състав са резултат от вековните усилия на рилското монашеско братство. Слизаме по дървените стълбища, за да запалим свещи в храма. Дърворезбованите иконостаси и стенописи са дело на самоковски и бански майстори. Тук е оставил своя автограф Захари Зограф. В църквата се намират ковчегът с мощите на св. Иван Рилски и чудотворните икони на св. Богородица Осеновица от XII век и на св. Иван Рилски от XVIII век. Хубава е енергията на този храм, дава светлина. Хора от всякаква вяра са идвали за изцеление и помощ тук. Преди да завали, ще надникнем и в стопанството до Самоковската порта, където са воденицата и старата манастирска фурна. В приземния етаж на северното крило се намира старата манастирска кухня (магерницата) – 22-метров комин с конусовидна форма с големи казани, в които в миналото монасите приготвяли курбан по време на големи празници. Започва да вали. Ще разгледаме етнографския музей, възрожденските гостни стаи, носиите… Не ни се тръгва. Ще пренощуваме в манастира.
НОЩ В МАНАСТИРА
Оставаме в манастира, за да се потопим в магията на неговите нощи. Манастирските килии са скромни, но чисти и предлагат всичко най-необходимо, включително топли родопски одеяла. И това, което днес вече се оценява като най-големия лукс – тишината. Тя помага да се покаеш, да се помолиш и да забравиш макар за кратко „лъжовния мир”.