Текст: д-р Родина Несторова, управител на Ревматологичен център „Света Ирина“ и секретар на Българското дружество по артроза и остеопороза

Ревматизмът, известен още като остра ревматична треска, е системно възпалително заболяване, при което се отключва автоимунен отговор.

Главен рисков фактор за появата на заболяването е инфекция на гърлото – най-често на носоглътката, причинена от Бета хемолитичния стрептокок от група А. Обикновено острата ревматична треска започва 2–3 седмици след ангина. Най-засегната е възрастта между 5 и 17 години, но не всички носители на стрептококова инфекция на назофаринкса се разболяват от ревматизъм.

Най-често срещаната форма на ревматизма е ставната. Проучвания през последните 10-15 години показват, че тя може да се изяви като артралгична – с болки в ставите, на фона на повишен Анти-стрептолизинов титър (кръвен тест за наличие на стрептококова инфекция).

Активният стадий на ревматизма протича с температура, артрит на големите стави, засягане на сърцето, кожата и нервната система. Артритът уврежда най-често големите стави – коленни и глезенни, но може да засегне и останалите. Характерно за него е мигриращият характер – може да започне с колянна става и да премине към глезенната. Ставата е зачервена, болезнена, оточна, топла и с ограничена подвижност, но след този остър период тя се възстановява напълно. През първите 3 години от началото на болестта съществува голям риск от повторен тласък.

Какви изследвания са необходими?
Диагнозата се поставя въз основа на определени критерии в зависимост от увредите на съответната система. Може да се извършат две групи изследвания – общи и специфични. Към първата спадат пълна и диференциална кръвна картина, скорост на утаяване на еритроцитите, острофазови показатели, биохимия. А серологично изследване на титъра антитела срещу стрептокока от група А и микробиологично изследване на гърлен секрет с антибиограма (определяне на антибиотиците, които ще изчистят стрептокока) се правят при втората. Задължителни са електрокардиограма и ехокардиография (изследвания на сърцето). Прави се и ехографско изследване на ставата, чиято цел е да покаже ставен оток и липса на хронифициране на възпалителния процес.

Ревматизмът може да засегне сърцето, като уврежда ендокарда и миокарда (слоеве на сърдечната стена), както и перикарда (съединителнотъканната обвивка на сърцето). Най-често се развива ендокардит, затова се увреждат сърдечните клапи, които са образувания на ендокарда, и настъпва така нареченият ревматичен сърдечен порок.

Нервната система, и по-специално мозъкът, също може да бъде увредена от системно възпалително заболяване. Тогава говорим за ревматична хорея, при която пациентът внезапно започва да прави неволеви безцелни движения – затваря очи, показва зъби, набръчква чело, повдига рамо,  движи пръстите на ръцете, изпуска предмети.

Понякога ревматизмът покосява и кожата под формата на специфичен обрив и подкожни възли.

Какво е лечението?
Дълготрайното антибиотично лечение на стрептококовата инфекция (30 дни) е на първо място. Антибиотикът е в състояние да спре стимулацията на имунната система от стрептококовата инфекция, както и да не допусне нова, която да доведе до нов тласък на болестта. Задължителни са нестероидните противовъзпалителни средства, по-специално ацетилсалицилова киселина във високи дози за 30 дни, на фона на гастропротектор (медикамент, който образува защитен слой върху лигавицата). При по-упорит артрит или при сърдечно и неврологично засягане се използват кортикостероиди.

Как да се предпазите?
Най-важна е профилактиката, за да не се стига до стрептококови инфекции. Воденето на здравословен начин на живот помага за повишаване на имунитета. Необходими са спорт и движение на открито, прием на витамини през есенно-зимния сезон, ежедневна консумация на плодове и зеленчуци. Хората трябва да избягват продължително излагане на студ, както и контакт с болни от инфекции на дихателните пътища.

При по-упорити инфекции на гърлото не бива да се чака и да се провежда самолечение, а своевременно да се посети семейния лекар или оториноларинголог, за да може при необходимост да се назначи подходяща антибиотична терапия.

Каква е разликата между ревматизъм и ревматоиден артрит?
Ревматизмът и ревматоидният артрит са резултат на автоимунен отговор на организма. Острият ревматичен пристъп е типичен пример на остър реактивен артрит. Налице е бурна възпалителна реакция, след която ставата се възстановява и възпалението не хронифицира. Ревматоидният артрит е възпалително ставно заболяване с хронично прогресиращ ход, чиято основна характеристика е ерозивният артрит, водещ до трайно увреждане на ставите с последващи деформации.

Признаци на ревматичния пристъп:

  1. Покачване на телесната температура до и над 38 градуса;
  2. Интоксикация на организма;
  3. Поява на артрит;
  4. Поява на кардит;
  5. Поява на хорея минор;
  6. Поява на кожен ревматизъм.

Болните често се изпотяват обилно. Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а в някои случаи и по-рано.