Тази година в сп. „BETTY Моята аптека“ ви разказахме за различните видове алтернативен туризъм – винен, приключенски, балнеотуризъм. В ноемврийския ни брой ще ви запознаем и с религиозния – посещенията на свети места и обители.

Към края на 2019 г. милиони католици и протестанти, будисти и евангелисти, почитатели на Кришна, православни християни и мюсулмани от различни страни пътуват като туристи до различни локации по всички континенти. В основата на техния интерес стоят  исторически и културни артефакти с религиозна специфика като храмове, светилища или обители. Днес Интернет и социалните мрежи помагат на всички желаещи да си изберат програми и маршрути, разработени от туроператори, религиозни организации или поклонници с опит, с които да осъществят посещения до важни за тяхната културна и верска потребност зони и обекти. Хора от различни възрасти и социален статус, вероизповедание или пол търсят шанса някъде по света да научат нови интересни сказания, истории за духовните си идоли или следите от техните послания, както и да потърсят изцеление от чудотворни икони.

Религиозният туризъм в България
България е притегателен център за хиляди туристи с интерес да посещават селища и зони, наситени с религиозна история, свързана с митове и легенди. В градове като София, Пловдив или дори Видин и Никопол от столетия присъстват в толерантна симбиоза религиозни храмове, привличащи туристически групи от различни вероизповедания и етноси – православни и католици, мюсулмани и евреи, арменци, руснаци, власи… България може да предлага целогодишно атрактивни маршрути и програми на представители на основните вероизповедания, съществуващи в Европа и на Балканите – разнообразни, автентични и носeщи уникална атмосфера, която трудно се среща в други дестинации. Най-голямо бъдеще имат християнските светини, с които светът все още не се е запознал.

Интересни места
България има над 120 прекрасни действащи манастири. Най-популярните дестинации за религиозен туризъм са Рилският манастир, съхраняващ мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, основател на монашеството при славяните, древната Бачковска обител с чудотворната икона на св. Богородица, Троянският, Дряновският, Роженският, Гложенският и Драгалевският манастир. В околностите на София и заобикалящите я планини се намира т. нар. Софийска Света гора, средновековен комплекс от 14 манастирски обители, оформял се през вековете около съществуващи църкви. Канонизираните като християнски светци св. св. Константин и Елена имат своето непреходно присъствие в културната и религиозната история на българската столица от времето на ранното християнство. Църквата „Св. София“, издигната още в III век от н.е., е била най-важният храм, в който са се състояли в продължение на столетия религиозни форуми и събития от общохристиянско значение. Ротондата „Св. Георги“ в центъра на София и днес е изненада за туристите, търсещи автентична обител и доказани символи на религиозната история. Малко хора знаят, че вторият православен храм след „Св. Александър Невски“ в столицата е прекрасен храм в град Елена. В района на стара българска черква в Хасково има много знакова и ценна за рускоезичните християни руина на белогвардейска церквушка, в чието хранилище са открити безценни за тази общност икони и вещи. Същото е в метосите в гр. Калофер, Казанлък и Мъглиж, където сестрите пазят уникални исторически светини, подарени на храмовете от руски аристократи, дворяни и благородници...

Интересни факти
Огромен, и то проучен от наши историографи и археолози, но не превърнат в атрактивна база за екскурзоводски беседи в т. ч. с културно-религиозна ориентация, е наборът от исторически факти, заради които София и околностите все още е неосребрена дестинация за четирисезонен религиозен или културно-исторически туризъм. В Улпия Сердика по времето на Константин Велики се провежда Сердикийският общохристиянски събор, тук е издаден Едиктът от 315 г. за признаване на християнската религия за равна на другите вероизповедания, което е премахнало гоненията над последователите на това вероизповедание. Малко съвременни българи знаят, че Костинброд днес е град, носещ името на Константин Велики – поредния римски император от тракийски произход (роден в Ниш), който изгражда нов християнски храм и блестящ дворец в Скретиска, резидентска зона на няколко римски императори. „Сердика е моят Рим“, е казал Константин от джакузито си с минерална вода в Скретиска, откъдето е „контролирал” изграждането на неговата Улпия Сердика през 30-те години на IV век  пр. н.е. Днес документираният от историци път на апостолската мисия на свети Андрей Първозвани по земите на Странджа и Черноморското ни крайбрежие биха могли да се вплетат в интересни за пътешествениците от православните общности маршрути.

Бъдещето на религиозния туризъм у нас
Време е духовните традиции и културно-религиозните измерения на нашия народ и светите места на дестинация България да бъдат представени чрез сайтове и платформи в Интернет с модерни послания за нашите уникални манастири и свети обители. Селища с история и религиозни обекти не следва повече да бъдат трудно забележими или тъмни петна като локации в списъка с предложения за пътувания за християнски общности от Европа и света! Време е това ресурсно и информационно богатство да се преоцени и подеме от ръцете на по-далновидните организатори на туристически пътувания. Близките години ще могат да покажат предприемаческите качества на онези профилирани в религиозните маршрути туроператори, които с успех могат да популяризират имената на покровителите на Европа св. св. Кирил и Методий, както и името на Ювиги Кан Тервел – св. Тривелий, спасителя на Европа, канонизиран от католиците и тачен за грандиозната му победа над арабите преди 1401 години, спасила християнска Европа в тази епоха от нашественици. Дотогава ще оставим гостите на София да се радват поне на Синагогата, Джамията, Катедралата и православната църква „Св. Неделя“ в центъра на столицата като уникален квадрат, доказващ многообещаващото бъдеще на религиозния туризъм на България.