Регатата

Александър Вучкович

Освен регатите по гребане, най-атрактивната, сред които е тази между Кеймбридж и Оксфорд, много впечатляващи са и регатите по ветроходство, организирани като състезания по бързина, но и издръжливост.

Терминът регата се ползва за два вида състезания – по ветроходство и гребане. Провежда се или на държавно ниво, когато клубните отбори от една страна се състезават помежду си, или на международно, когато се надпреварват най-добрите представители от различни държави. Целта на класическата регата е за възможно най-кратко време да се измине определен воден маршрут и то в определено състезателно поле. Също така съществуват и регати за издръжливост, когато участниците имат задачата да преплават цял океан или дори да направят околосветска обиколка.

Гребна регата
Най-известната и стара регата се провежда традиционно във Великобритания (по река Темза в Лондон), когато прословутите клубове на Оксфорд и Кеймбридж мерят сили на годишното университетско състезание с осморки. За това колко популярна е тя, говори и факта, че преди седем години от брега на реката я проследили 250 хиляди души, а над милион зрители – по телевизията.

Тази традиция води началото си от далечната 1829 г., когато един от студентите на Кеймбридж предизвикал свой колега от Оксфордския университет на двубой по гребане в река Темза до градчето Хенли. Следващата надпревара се състои седем години по-късно, а после настъпват години на бурни полемики, защото Оксфорд настоявал мястото на състезанието да бъде до Хенли, а Кеймбридж – до Лондон. От 1856 г. състезанието започнало да се провежда ежегодно и то само защото по протокол, който изгуби, има право да поиска реванш следващата година. Интересно е, че екипажите и на Оксфорд и на Кеймбридж носят сини екипи – първите – в тъмносиньо, а вторите – в светлосиньо, с изключение на първото състезание през 1829 г., когато гребците на Кеймбридж имали розови екипи.

По правило гребците са студенти и започват с тренировките половин година преди шампионската регата – по три часа дневно шест дни в седмицата. Маршрутът е дълъг 6,776 км и е във формата на буква „S“ заради течението на реката. По традиция преди състезанието се хвърля чоп, а този, който предизвиква, избира между „ези“ или „тура“. Който спечели, избира от коя страна ще гребе. През 1998 г. Кеймбридж поставя рекорд от 16 минути и 19 секунди.

По време на надпреварата задачата на кормчията е, за възможно най-кратък срок да стигне до най-бързото течение, което обикновено е там, където реката е най-дълбока. При борбата за това място лодките често се сблъскват, а екипажът, който още в началото спечели преднина от разстояние по-голямо от дължината на лодката я поддържа лесно след това.

Гребането е олимпийски спорт, който е популярен и като академичен спорт и то не само във Великобритания, но и в САЩ. Международната федерация по гребане, отговорна за спазването на правилата се нарича Fédération Internationale des Sociétés d’Aviron или съкратено ФИСА.

Международни регати
Обикновено международните регати за гребци се провеждат на 2000 м, но може да имат и различна дължина. Преди 12 години в турнира за купата Grand Challenge най-силният екипаж на Оксфорд мери сили с немския национален отбор и губи със само една трета от дължината на лодката. Същата година екипажът на Кеймбридж печели купата за жени.

Интересно е, че преди 10 години регатата, в която участвали най-добрите екипажи на Великобритания е преустановена, защото няколко лодки потънали заради лошите метеорологични условия. Любопитен факт е, че международните регати могат да бъдат отложени, ако метеорологичните условия са много лоши, но годишното състезание между Кеймбридж и Оксфорд – никога.

Историята сочи, че екипажи на Кеймбридж потънали през 1859 г. и 1978 г., а на Оксфорд – през1925 г. и 1951 г. В аналите на регатата по гребане влиза и състезанието от 1877 г., когато съдията Фелпс, така нареченият „Честен Джак“, заспал, докато чакал екипажите да финишират. Според една друга версия той не могъл да види кой е финиширал първи, защото плавателните съдове, следящи регатата създали суматоха. Коментаторите на състезанията между двата университета са истински звезди, а един от най-известните е Джон Снег, известен с изречението: „Не виждам кой води, но със сигурност е Кеймбридж или Оксфорд.“.

Регата по ветроходство
Тези регати са много атрактивни както за участниците, така и за зрителите. Обикновено се организират в заливи или пристанища, където няма много морски течения и силни вълни. В състезанията, които продължават от десетина минути до няколко часа, могат да участват и съвсем малки екипажи, но и такива от по 10-20 души. Ако в регатата едновременно участват плавателни съдове от различен клас (спрямо дължината на плавателния съд, квадратурата, броя и форма на платната и мачтите, и членовете на екипажа), е правило точките да се отбелязват поотделно. Състезателното поле се отбелязва с шамандури. При регатите в открито море се ползват по-големи ветроходи. Продължителността на една регата варира като най-дългите са разбира се околосветските.

Купата на Америка
Първото дружество по спортно ветроходство е основано през 1720 г. в Ирландия, а най-старият писмен документ във връзка с регата датира от 1749 г. През 1815 г. в Лондон е основан първият клуб на любителите на регатата. В САЩ това се случва през 1844 г., а година по-късно се провежда и първата официална регата в Ню Йорк.

Международното състезание по ветроходство „Купата на Америка“ е най-старото в света – провежда се от 1851 г. В него взимат участие и много скъпи яхти, някои от които струват над 100 милиона долара. По правило плавателният съд трябва да бъде направен в страната, от която е екипажът му.

АРК регата
Клубът от Великобритания Yachting world организира Atlantic rally for cruisers (АРК регата). Това е най-голямата презокеанска регата с дължина на маршрута над 2 660 морски мили (4926.32 км), започваща от Лас Палмас на острова Гранд Канария. Крайната цел е карибският остров Света Лусия. По подразбиране всеки ден в определено време участниците съобщават своята позиция, която публиката и всички заинтересувани могат да следят и по интернет.

Жени кормчии
Първата жена, участвала в регата по гребане е Сю Браун, член на Оксфордския отбор през 1981 г. Тя била кормчията. В състезанието през 1985 година и отборът на Кеймбридж имал жена кормчия – Ханриета Шоу, а в регатата състояла се четири години по-късно и двата отбора имали жени кормчии – Алисън Нориш и Ли Уайс.