Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Китайският йероглиф, означаващ „криза“, се състои от два знака: „опасност“ и „възможност“. Опасно разрушителна, помитаща всичко криза е разводът, но е и важен житейски урок, възможност за преподреждане и ново щастие.

Няма житейски етап, в който възможността за развод да се изключи. Вероятността да се избере това решение е много голяма, когато в живота ни се струпат няколко кризи едновременно.

Например: когато се съчетае с кризата на средната възраст, с андро- и менопаузата, с напускането на децата от семейното гнездо и/или с насложени и нерешени покрай грижата за децата проблеми. Но ако си позволим да приемем развода като възможност за друга посока, бихме могли да запазим взаимното достойнство и уважение в този процес.

До решение за развод можем да стигнем по много различни причини, но основните са:

  • трудности в общуването, конфликти, различни начини за изразяване на привързаността, финансови проблеми;
  • промени на личностно ниво – партньорите стават все по-независими в емоционално отношение, установяват собствена идентичност, усъвършенстват самооценката си и се разминават в това;
  • нерешени хронични проблеми, водещи началото си още от несполучлива адаптация в първите години на брака.

Преди да се разведат, някои двойки взимат решение за раздяла. Това е болезнено, но помага да се разбере коя болка е по-силна – от присъствието или от отсъствието. За да можете да започнете нов живот, е необходимо да изживеете всички чувства, свързани с развода. Нереално е да очаквате, че всичко ще приключи бързо. Траурът по загубата на общо минало и загубата на общо бъдеще не е лек процес и понякога продължава с години. Но колкото по-премислено е решението, толкова по-подготвени за нов живот ще бъдете. За съжаление, понякога решението за временна раздяла поражда повече проблеми и удължава агонията. Може да се каже, че това е и стратегия за избягване, водеща до носталгия по миналото, държаща хората в плен. Може да имате нова, различна връзка, но никога вече няма да бъде същото.

Едно от най-разрушителните и непосилни усилия е да стоиш на ръба. Но как да оставиш хубавите мигове, преживени заедно? Не е необходимо. Помнете всичко добро, което е било, и не забравяйте всичко това, което вече ви разделя и е непростимо. Опасно е, когато заседнете в етапа на избора – да си тръгнете или да останете. Не се задържайте! Не поглеждайте назад!

Въпреки всички трудности затворете вратата и не се поддавайте на думи като: „Ние може отново да се съберем след време“. Това обезсмисля всичко, защото може да е лек за гузна съвест, но не и разумно решение за раздяла. Ако се съгласите, мислейки, че това ще облекчи болката ви, рискувате да не се разделите напълно, а да удължите агонията до безкрай, поставяйки се в робство на това „някога“. Затворете вратата и не я отваряйте никога.

Само ако отвън не почукат толкова силно и продължително, че да решите да преразгледате отново съвместния ви живот, съгласявайки се да опитате със същия човек.

За да сте сигурни в този си избор, е необходимо да си дадете достатъчно време. Да, това време е мъчително, трудно и понякога непосилно, но абсолютно задължително. Защото изборът е процес, през който трябва да се мине, за да сте сигурни в решението си.

Психотерапевтична помощ обикновено се търси, когато системата на семейството е дълбоко нарушена от тенденции, водещи към развод, и на практика е последен опит за спасяване на брака. Някои бракове може да бъдат спасени, дори такива, които изглеждат напълно безнадеждни. Ключът е в забелязване на нещата, които правят двамата щастливи, когато не се карат.

Но целта на семейната терапия не е непременно да спаси брака, а да помогне на партньорите да преминат през кризата с достойнство и уважение един към друг. Каквото и да си говорим, разводът е мъчително преживяване, предизвикващо страдания. Целта е да съхраним достойнството, както на партньора ни, така и на самите нас, тъй като това е сигурен начин да не нараним децата си. Така имаме възможност да запазим добри отношения с човека, който дори само заради децата ни ще бъде част от нашия живот.

Това е начин раздялата да не се превърне във война и раните, без които не може, да са по-леки и да заздравеят по-бързо. Така опасността ще бъде преодоляна, за да може от нейната плът да израсне новото начало.