Текст: д-р Хрипсиме Каспарян, началник на Второ детско отделение  в УМБАЛ Бургас

Децата растат, докато спят. И педиатрите не го отричат. Защо обаче за много от малчуганите сладките сънища са химера? Как претоварването в училище и забавленията пред екрана на телевизора или таблета буквално „раждат“ кошмари? Защо най-малките често са сомнамбули? Колко е здравословната доза сън в различните възрасти? И кога е добре да отделим детето в собствена стая, за да му създадем здравословен режим? Отговори на всички тези въпроси дава педиатърът д-р Хрипсиме Каспарян, която е началник на Второ детско отделение в УМБАЛ Бургас.

„Сънят е здраве, защото по време на сън се отделя хормонът, който подпомага растежа и нормалното развитие на децата“, категорична е д-р Хрипсиме Каспарян. Разбира се, здравословната „доза“ почивка варира според възрастта на малчугана. „Едно кърмаче има нужда от 12-14 часа, затова новороденото прекарва почти цялото си време в сън“, допълва педиатърът. В ученическа възраст вече препоръката е за „стандартните“ 8 часа, които осигуряват на децата пълноценно възстановяване и растеж. Но всеки родител от опит знае – да сложиш детето в леглото навреме е нелека задача. Как се създава здравословен режим?

Таблети и домашни „събуждат“ кошмари

„Децата трябва да се слагат да спят по едно и също време – след като се навечерят и измият, да знаят, че сега е времето за сън. Може да им се прочете приказка, да им се разкаже нещо занимателно. Но след това да се изгаси лампата и да лягат“, категорична е д-р Каспарян. И препоръчва вечерята да е лека, като се хапва около 19 ч, максимум 20 ч. Добре е стаята да бъде проветрена, а приспиването да става не с таблет или телевизор, а с книжка.

Екраните, оказва се, са враг №1 на добрия сън в днешно време. „Заради тях децата първо не могат да заспят, след това сънуват, а накрая спят неспокойно. Оттам идват и детските кошмари и сомнамбулизмът, напикаването. В тъмната част на деня ползването на екрани трябва да се ограничи и да не се практикува „приспиване“ с таблет или телевизор. Колкото по-малко стоят пред тях, толкова по-добре“, категорична е д-р Каспарян.

Претоварването с учене, ранното ставане и тревогата за недовършените уроци също са противопоказни. „В тъмните часове не бива да учат, за да не се превъзбуждат. Всяка преумора действа на децата – и при възрастните е същото, ако си претоварен и мислиш за работа, не можеш да спиш“, напомня педиатърът.

Най-късно в 22 часа в леглото

Часът за лягане зависи от възрастта, подчертава специалистът по детски болести. За кърмачето например е добре да е в креватчето около 21 часа. „След като се изкъпе и се нахрани, е хубаво да се сложи да спи, за да му се осигури по 6-7 часа пауза през нощта“, споделя началникът на Второ детско отделение в УМБАЛ Бургас. Не по-късно трябва да са по леглата и по-големите. „Хубаво е един тийнейджър в 22 ч вече да си е легнал. За децата в по-ранна училищна и градинска възраст 21-22 часа също е добро време“, смята педиатърът.

Следобедната почивка – особено при по-малките, не бива да се пренебрегва. „В градинска, както и в ранна училищна възраст, сънят трябва да присъства, за да възстановят децата възможностите си за учене“, подчертава д-р Каспарян.

Първото изпитание – зъбките и коликите

Кои обаче са „враговете“ на добрия сън? Оказва се, че могат да са различни и отново зависят от възрастта и навиците на детето. При кърмачетата например „обичайните заподозрени“ са коликите и поникването на зъбките, споделя опита си педиатърът от УМБАЛ Бургас. И уточнява, че в тези критични моменти добрият режим може да облекчи, ако не страданията на бебето, то поне тези на будуващите му родители. „Най-малките наваксват нужните им 12-16 часа сън през друго време на денонощието. Затова често през нощта будуват, играят. Ето защо е важно да се изгради добър режим и да не се позволява на децата да спят много през деня“, съветва д-р Каспарян.

Дългият следобеден сън може да се окаже „нож с две остриета“ и при по-големите. Наблюденията на педиатъра обаче сочат, че разстройствата при тях най-често се дължат на превъзбуда или преумора, както и на различни заболявания – от астма, за която са характерни среднощните пристъпи, през сънна апнея заради проблеми със сливиците, до нощно напикаване.

Нощното изпускане е тревожно след 5-годишна възраст

Нощното напикаване е много често срещан проблем, който разстройва съня. Педиатърът от УМБАЛ Бургас напомня, че при редица деца се предава по наследство. „Родителите трябва да се обърнат към специалист, ако след петата година детето продължава да се изпуска насън. Задължително трябва да се отиде на лекар, за да се изключат физиологични причини – на първо място инфекции на пикочно-половата система, както и физиологични аномалии“, подчертава д-р Каспарян. Много е важно да се види също дали напикаването е първично или вторично – дали детето е било сухо година или шест месеца, а после изведнъж е започнало да се „изпуска“.

„Ако се изключат вродени аномалии или инфекции на пикочните пътища, трябва да се търси причината в психична травма, превъзбуда, нарушен ритъм на съня. И да се предприемат мерки, свързани с режима – слагане за сън по едно и също време, ограничаване на течностите след 17 ч., внимателен подбор на филмчетата и предаванията, които детето гледа, ограничаване на телевизията преди лягане“, съветва специалистът по детски болести. „Трябва да се изгради ритъм за уриниране по едно и също време – да се посещава тоалетна преди сън, детето да се събужда по едно и също време и така постепенно да се ликвидира проблемът“, споделя опита си д-р Каспарян.

И третата сливица краде от съня

Хъркането, оказва се, е враг на сладкия сън не само при възрастните, а и при малчуганите. „Сънната апнея е често срещано явление, особено при децата в предучилищна възраст, когато е пикът на увеличената трета сливица“, предупреждава д-р Каспарян. Хъркане и паузи в дишането обикновено има при децата, които са с трета степен увеличение – заради непрекъснатото секретиране и запушване на горните дихателни пътища. Препоръката на педиатъра е оплакванията да не се подценяват. Хубаво е, ако детето хърка, да се търси консултация или с педиатър, или с УНГ специалист.

Пубертетът „лекува“ сомнамбулите

Гените са фактор и при друго често разстройство на съня – ходенето и говоренето насън. Всеки втори малчуган е сомнамбул, сочат данните. „Страдат 60% от децата, особено ако има наследственост. Обикновено се израства до 14-годишна възраст, само 1-2% остават сомнамбули и като възрастни“, коментира педиатърът. И напомня – задължително е нощем вратите и прозорците да са затворени, около детето да е обезопасено, да няма чупливи предмети.

Какво да правим обаче, ако малкият сомнамбул хук-не насън? „Децата не трябва да се будят. Ако това стане внезапно, могат да се уплашат. Тук режимът на лягане също е много важен – да си лягат по едно и също време, да се ограничат течностите преди сън, като може да приемат успокояващ чай от мента, лавандула. Ако състоянието притеснява родителите, нека не се боят да потърсят педиатър“, допълва д-р Хрипсиме Каспарян.

СЪВЕТ

Отделете бебето, преди да познае страха

Страхът от самота е една от причините за разстройства на съня, признава д-р Хрипсиме Каспарян. Затова и препоръката ú към родителите е да приучат детето от най-ранна възраст да заспива само и да свиква в отделна стая. „Този процес трябва да започне колкото е възможно по-рано, а не да спи при родителите до 5-6 години и след това рязко да се отделя“, смята началникът на Второ детско отделение в УМБАЛ Бургас. Процесът обаче трябва да протича плавно. „Отначало бебето може да бъде приспивано с приглушена светлина, като постепенно да се премине към пълна тъмнина“, допълва педиатърът.