Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Разделяй и владей! Противопоставяне между лекарските експертни мнения, лекари срещу медицински сестри, здравеопазване срещу пациенти, тези, носещи маски, срещу хората, които не носят, безотговорните софиянци срещу провинцията, едни бизнеси срещу други…
Divide et impera! Смята се, че тази фраза лежи в основата на политиката на Римската империя – разделяй племената, които си победил, за да властваш над тях. Като се създава конфликт между народите, етническите групи, за да воюват помежду си, се предотвратява обединението им срещу истинския виновник и оттам господстването е гарантирано.
Този, който създава конфликта, подпомага и двете страни, гарантирайки равнопоставеността на конфронтиращите се сили и си осигурява абсолютна печалба. Познато до болка и днес!
„Разделяй и владей“ е път за манипулация не само на политическо, а и на несъзнателно ниво, било то колективно или индивидуално.
Учени сме от малки на „правилно и неправилно“, на „черно и бяло“, на „добро и зло“. Емоции като гняв и страх, проявите на завист, алчност, ревност са заклеймени като лоши, а радостта, любовта, алтруизмът са приети като добри.
В известен смисъл това е така, но по-важното е не отричането на т. нар. трудни емоции, а отношението ни към тях, приемането на двете страни на всичко случващо се, защото това ни прави цялостни и зрели хора.
Когато разделяме себе си на добри и лоши части, постигаме илюзията за власт над преживяванията си. Но това е незрял защитен механизъм. Така с отхвърлянето на „неприемливите“ преживявания само подхранваме нежеланите импулси.
Изходът от такава борба може да бъде само един – невротичност. За да запазят себе си, хората, използващи разцепването като защитен механизъм, обикновено се смятат за единствено прави и добри, а другите са лоши и злонамерени. Така се оформят две успоредно съществуващи спрямо реалността психични нагласи – едната внимава за реалността, а другата я подменя с желаната.
Такова разделяне привидно води до власт, а всъщност създава предпоставки за създаване на нестабилни взаимоотношения, тъй като един човек не може да е само добър или лош в зависимост от това дали задоволява нуждите ни.
Случва се в търсене на самоусъвършенстване или духовна общност да попаднем точно на такъв тип манипулатори, които свободно да прилагат идеята за „висша“ и „низша“ природа, за заклеймяване на емоциите като прояви на егото. Разделяй и владей! Такъв манипулатор ще използва „висшите“ идеи, за да ни накара да попаднем в капана на подчинението.
Или пък може да се случи да бъдем увлечени от идеята за позитивизъм, за програмиране на подсъзнанието ни към един по-добър и светъл, по-успешен и „розов“ живот. Отново „разделяй и владей“: „Ще разделя негативните си преживявания от позитивните си мисли и ще ги победя“.
Да, ама не! Дори за момент да изпитаме облекчение, използвайки препоръчаните техники, няма как да забраним тежките мисли и преживявания. Те не изчезват, а точно обратното, тяхното изтласкване води до натрупване на тревожност, вина, усещане за несправяне. Единственото, което успешно ще постигнем с тази битка между съзнателно и несъзнателно, е невротично разцепване на психиката.
И все пак стратегията „Разделяй и владей“ е и добра, стига да бъде приложена зряло и на място. Едно от най-ценните умения е умението да диференцираме, да правим разлика между преживявания, отношения, събития, да умеем да „не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода“. Да успяваме да намираме важна и ценна информация и в негативните преживявания, в болезнените отношения. Това ни прави емоционално зрели личности.
И когато в живота ни се случи буря, когато сме пометени от тежки преживявания, да не бягаме, търсейки „чудотворни“ решения и „магични“ практики, а да тръгнем по целителния път на осъзнаването, действието, личната отговорност и приемането. „Спасението“ е не в игнориране на болката, а в нейното оползотворяване. Нека не се страхуваме да си зададем въпроса: „На какво ме учи страданието?“.
Друго добро приложение на „Разделяй и владей“ можем да заимстваме от информатиката, където това е познат алгоритъм. Идеята е същата – да разделим съществуващия проблем на по-малки, такива, които можем да решим по-лесно, и после, когато обединим резултатите, да открием отговор на целия проблем.
Често казвам на клиентите си: „Не можеш да изядеш един грейпфрут наведнъж, нали? Белиш го, резделяш го на части, после го хапваш парче по парче“.
Както вече казах, „Разделяй и владей“ е път за манипулация и на индивидуално, и на колективно несъзнателно ниво. В нас е отговорността да бъдем бдителни и разпознавайки токсичното прилагане на този принцип, да реагираме, да се погрижим както за себе си, така и за общественото психично здраве.
Сещате се за символа Ин-Ян, нали? Още от древен Китай се е вярвало, че всичко се състои от две противоположни сили, които взаимно се допълват, и нещо повече – дават си сила и заряд за движение, за развитие. Ин съдържа в себе си енергията на Ян и обратното. Нищо във Вселената не е черно и бяло. Във всяко зло има и добро, във всяко добро има и малко лошота. Тяхното взаимодействие и движение поддържа баланса на живота.