[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1612429164192{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Пандемията от коронавирус и безпрецедентните блокировки, които последваха, оказаха огромно влияние върху връзките и семейния живот. Правителствата установиха политики за социално дистанциране и ограничиха пътуванията, затваряйки границите си. Много хора останаха изолирани и сами, далеч от близките си и общността си.
Сега много семейства са разделени от разстоянието и от невъзможността да се осъществи физически контакт. Понякога това е наложено от политиката на страната, понякога е лично решение. Днес показваме обичта към възрастните си роднини, като отказваме да ги прегръщаме, за да предотвратим риска от заразяване.
Разтревожени сме за близките си, които са далеч, но се усещаме безпомощни да направим каквото и да е за тях. Тревожността от забраната за посещения е особено трудна за понасяне, когато не знаеш колко дълго ще продължи.
Дори да приемаме, че животът в чужбина е приключенско и полезно преживяване, той е сериозно предизвикателство както за избралите да живеят там, така и за близките им. Пребиваването в чужда страна изисква значителни усилия за адаптиране към новата културна и социална среда, поставя на изпитание психическата устойчивост и способността за пренастройка.
И ако това е трудно в обичайни времена, колко по-трудно е сега, когато се прибавят и условията на задължителността да не напускаш страната предвид пандемичната обстановка.
Доказано е, че добрите социални връзки защитават физическото и психическото благосъстояние, докато самотата, когато е наложена, а не доброволно избрана, води до усилване на тревожността, до депресия и спад в когнитивните способности. Понякога се чувстваме отпаднали и безпомощни.
Важно е да отделите време да разпознаете и изразите емоциите и откъде идват те. Разбирането им е начин да се приеме по-леко новата реалност, както и да се намерят начини за конструктивното им проявление, да помислите какви действия да бъдат предприети.
И така, какви прости стъпки можете да предприемете, за да помогнете с чувството за носталгия, ако живеете в чужбина?
Приемете емоциите си. Естествено е да сте тъжни заради липсата на вашия кръг от приятели и семейство и обичайното ви ежедневие. Нормално е да се чувствате виновни, че не сте в състояние да подкрепите физически хората, на които държите. Безпомощността и безсилието от невъзможността да се погрижите за близките си са правилната реакция.
Един от начините да овладеете и управлявате тези състояния е да се опитате да проявите грижа, без да присъствате физически - да предоставите практическа помощ отдалеч. Може да организирате доставка на продукти, лекарства и домакински консумативи, а защо не и цветя онлайн.
Добре е да си направите ритуали. Например редовният неделен обяд може да се провежда онлайн. Опитайте се да бъдете открити и да споделяте как се чувствате, какво преживявате, какви стратегии за справяне с трудностите прилагате. Това помага на всички да се усетят по-свързани, осъзнавайки, че се борите заедно да установите едно ново усещане за нормалност.
Не пренебрегвайте физическото си здраве. Видеоразговорите с приятели и семейството и физическите упражнения заедно са чудесен начин да се усещате близки и да се подкрепяте, независимо къде по света се намирате. Може да планирате романтични вечери на свещи, да готвите заедно, да гледате един и същи филм, да четете една и съща книга, които после да обсъждате заедно.
Прекрасна идея сподели с мен двойка млади хора, които са принудени от COVID-19 да живеят в различни държави, без да са наясно кога ще могат отново да бъдат заедно. За всеки месец, преживян в раздяла, си купуват ново растение, за което се грижат. То им напомня, че животът е растеж, всичко отминава и им дава решимост да се борят заедно.
Социалното дистанциране не е променило нуждата ни да принадлежим. И тъй като раздялата предизвиква болка, ние търсим да коригираме това. Принадлежността е от основно значение за нашето благосъстояние и общностите, към които принадлежим, оказват дълбоко въздействие върху нашите мисли, чувства и действия.
Въпреки че има и изключения, но хората по целия свят спазват правилата, въведени, за да спрат разпространението на вируса. Независимо дали стоим далеч от близките си или търпеливо чакаме на опашки пред супермаркетите, всички сме се приспособили. Разбира се, това до голяма степен се обуславя от нуждата ни да защитим себе си и другите.
Но и защото се надяваме да получим добра реакция от другите, да се усетим част от всички, да принадлежим. Физическата раздяла е трудна за понасяне, но не може да попречи на усещането ни за заедност![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
