Aloe barbadensis Mill. (Liliaceae) – алое

(Syn. Aloe vera L.)

Според Христофор Колумб човек се нуждае от четири растения: пшеница, грозде, маслини и алое. Първото храни, второто е радост за сърцето, третото осигурява хармония, а четвъртото прави човека здрав.

Алое вера е важно лечебно растение за много народи по Земята, които смятат, че то има благотворен ефект върху редица заболявания. За това говори и неговото име − vera на латински език означава „истински“, а alloeh нa арабски е „горчив“. Името се отнася за вида Aloe barbadensis miller, което се смята за същинското алое сред тристате вида, от които едва четири са лечебни.

Алоето е многогодишно растение с късо, цилиндрично стъбло. Листата са крупни, месести, копиевидни, бледозелени, плоски от горната и изпъкнали от долната страна, с червеникави шипове по ръба. Цветовете са фуниевидни, жълти, групирани в гроздове. Произхожда от Барбадос и днес се отглежда на плантации в средиземноморските страни. Сродно и подобно на описания вид е южноамериканското растение Aloe ferox Mill., което също се отглежда по целия свят.

През последните години продуктите, произведени на базата на алое, станаха много популярни, но има известно объркване около имената им и техните лечебни свойства. От листата на алоето се получават два различни продукта. Чрез изцеждането на листата се добива жълтеникавомлечен сок, който след като се изсуши или свари се втвърдява в наподобяваща кехлибар маса. Това лекарство съдържа антрахинонови гликозиди (алоин) и се използва като силен лаксатив. Лекарството, получено от вида A. ferox, се продава на пазара под името капки алое.

Друг продукт, гелът от алое, е бистро желатиново вещество, което се извлича от централните паренхимни тъкани на листата (от различни видове на рода Алое). Гелът съдържа комплекс от аминокиселини, полизахариди, липиди и вода и действа благоприятно при суха и увредена кожа, като спомага за нейната регенерация. Ефективността му при вътрешно приложение остава спорна. Объркването около имената на продуктите се получава, защото гелът често се продава под погрешното име сок от алое. Кавказкият вид Aloe arborescens се отглежда плантажно заради бактерицидното действие на сока, извлечен от листата му.

В гробниците на фараоните
Древността на тези растения се потвърждава и от шумерските глинени плочки от 2100 г. пр. Хр., които разказват за лечебните свойства на алоето, както и от египетските папируси на възраст над 3500 години, в които е описана употребата на алое за медицински цели. Египтяните са наричали алоето „растение на безсмъртието“ и са го използвали за разкрасяване, за лечение на инфекции, кожни заболявания и са го оставяли в гробниците на фараоните. В Индия, Китай, Гърция и Римската империя алое вера се е използвало при рани, ужилвания, изгаряния, инфекции, възпаления и отоци. Индийците са смятали, че „подмладява организма“, а Александър Велики е планирал да завладее един остров в Индийския океан, защото на него се е отглеждало алое. Според легендата войниците му са пили сок от алое, за да се предпазят от инфекциите, което направило армията му безсмъртна. И цар Соломон е ценял и отглеждал това растение. За него е писал също и Плиний Стари.

Народен лек срещу болести
Необходимо е да смелите в мелачка 350 г листа от алое (на възраст от две и половина до пет години) и да ги смесите с 400 г восъчна пита с мед, 700 мл качествено силно червено вино, 400 г цикория и 500 мл медицински алкохол (96%, купува се от аптеката). Поставете сместа в стъклен съд (по-голяма бутилка или буркан), затворете го плътно и оставете да престои седем дни на тъмно място.

След седем дни прецедете през тензух част от сока, която след това също трябва да се съхранява на тъмно място. Три пъти дневно приемайте по една супена лъжица, един час преди хранене, за срок от седем дни. Излишъкът, който ви остане след седемте дни, съберете с „основната“ смес, прецедете отново известно количество и повторете процедурата. С времето сместа се сгъстява.

Напитката може да се приготвя и използва само два пъти годишно.