Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Ракът на маточната шийка поразява младите жени

Текст: д-р Ирина Томова, лекар-специализант в Клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“-София
09.02.24
BETTY брой 117
BETTY - д-р Ирина Томова

Профилактиката е живот. Това златно правило с особена сила важи в битката с раковите заболявания. А когато говорим за втората по честота онкологична диагноза сред младите жени – цервикалния карцином, е сигурно – ежегодният АГ преглед спасява животи. Как и защо? В месеца, минаващ под знака на Световния ден за борба с рака (4 февруари), разговаряме с д-р Ирина Томова, която е част от екипа на Клиниката по акушерство и гинекология в столичната МБАЛ „Света София“. Младата лекарка завършва с отличие Медицинския университет във Варна и има засилен интерес в областта на гинекологичната ендоскопска хирургия.

„Ракът на маточната шийка е злокачествено заболяване, засягащо клетките от т.нар. зона на трансформация, разположена върху маточната шийка. Там клетките са най-уязвими за основния причинител на цервикалния карцином – човешкия папилома вирус (HPV). При жени в репродуктивна възраст – между 15 и 44 години, под влияние на естрогените зоната се намира вън от цервикалния канал, което улеснява инфекцията. Това е и причината в тази възрастова група ракът на маточната шийка да е второто по честота онкологично заболяване“, разкрива д-р Ирина Томова.

Погубва между 300 и 400 годишно

Младата лекарка от МБАЛ „Св. София“ уточнява, че ракът на маточната шийка най-често се развива след хронифициране на инфекцията с високорисков щам – HPV 16 или HPV 18, която еволюира през преканцерозни лезии до цервикален карцином. „Данните за 2018 г. показват, че заболеваемостта от него за България е 28.7 на 100 000 жени при средна за Европа – 13.4 на 100 000 жени, а смъртността е между 300-400 жени годишно“, споделя тревожната статистика д-р Томова.

Презервативът не пази на 100%

Заразяването с HPV е основният рисков фактор при рака на маточната шийка. „Това е инфекция предавана по полов път, но тъй като вирусът може да се предава и при контакт „кожа-кожа“, презервативите не са 100% ефикасни за превенция“, предупреждава лекарката от Клиниката по акушерство и гинекология. Други рискови фактори са честата смяна на сексуалните партньори, ранното начало на половия живот, пониженият общ и локален имунитет (например при жени на имуносупресивна терапия), тютюнопушенето.

Срещу HPV има ваксина

„С цел предотвратяване на инфекцията е разработена ваксина, която се поставя на възраст между 9 и 14 години или преди началото на половия живот. В някои страни, като Австралия например, тя се прилага не само на момичета, а и на момчета, като по този начин допълнително се намалява рискът от заразяване“, коментира лекарката от МБАЛ „Св. София“. „Контрол може да се установи в две насоки – спрямо факторите, свързани с начина на живот, и спрямо предотвратяване на инфекцията, а когато това не е възможно – ранно откриване и лечение на преканцерозните и канцерозни изменения“, подчертава д-р Томова.

Скринингът е най-доброто „оръжие“

Предизвикателство ли е обаче ранното поставяне на диагнозата? „Определено скринингът е най-доброто „оръжие“, защото ни позволява да открием преканцерозни лезии, които да третираме преди тяхната еволюция в злокачествени. Както и да открием карцином в ранен стадий, когато прогнозата е най-добра и лечението – най-ефективно“, изтъква специализантката по акушерство и гинекология. Затова и напомня, че е препоръчително РАР-тест (цитонамазка) да се провежда веднъж годишно при всички дами на възраст между 21 и 65 години, също така и при момичета под 21 години, които водят полов живот. „При жени с повишен риск изследването се провежда веднъж на шест месеца или в зависимост от препоръката на лекаря“, не пропуска да отбележи д-р Томова.

Незаменимата колпоскопия

Колпоскопията е друго незаменимо средство в борбата срещу рака на маточната шийка. „Локализира точно изменението, дава информация за границите и разпространението на лезията, диференцира със сигурност възпалителните и атрофичните изменения от неопластичните и има висока диагностична стойност. Разчитайки на опортюнистичен скрининг, тоест да бъде извършен онкопрофилактичен преглед на всяка пациентка, която постъпва в кабинета, колпоскопското изследване трябва да е неизменна част от прегледа“, категорична е лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Кога да направим ДНК-тест за папилома вирус?

Има ли смисъл да се изследваме за папилома вирус и кога? „ДНК-тест за носителство на високорисков щам HPV е уместно да се прилага при резултат CIN II и по-висок, както и при откриване на суспектни лезии при колпоскопия с цел допълнително прецизиране на диагнозата“, обяснява д-р Томова. И уточнява: „Преканцерозните лезии, наричани още цервикална интраепителна неоплазия (CIN), представляват променени структурно клетки (диспластични) с различен малигнен потенциал, намиращи се в най-повърхностния слой на лигавицата – епитела, и ангажиращи различна част от неговата дебелина. В зависимост от степента на дисплазия лезиите се делят на CIN I – лека, CIN II – умерена и CIN III – тежка“.

Кървенето е характерен симптом

Най-характерният симптом на рака на маточната шийка е т.нар. контактно кървене – след полов акт или при допир. „Други оплаквания – при вече напреднало заболяване –  могат да бъдат воднисто-кърваво течение, което има тенденцията да се засилва, и болка“, допълва лекарката от МБАЛ „Св. София“. Но предупреждава – рядко преканцерозните лезии имат изразена симптоматика, обикновено се откриват случайно при профилактичен преглед и колпоскопия. „Затова редовното посещение при гинеколога и скринингът са от изключителна важност за ранното поставяне на диагнозата“, напомня д-р Томова.

Какви шансове дава терапията?

Когато диагнозата е вече факт, какви са възможностите за терапия? „При по-ранните стадии се прилага хирургично лечение, което (в зависимост от стадия) може да бъде конизация, премахване на маточната шийка и матката и/или околните тъкани със или без отстраняване на лимфни възли, комбинирано с лъчетерапия. При по-напреднало заболяване – лъчехимиотерапия, както и по-новите онкологични препарати – таргетна и имунотерапия“, коментира възможностите д-р Томова. Статистиката сочи, че 5-годишната преживяемост на жени с локално заболяване е 92%, при регионално ангажиране тя е 59%, а при заболяване с далечни метастази е само 17%.

На гинеколог – всяка година

„Бих искала да насърча всички дами да са проактивни и отговорни към здравето си. Да посещават ежегодно гинеколог, дори когато нямат никакви оплаквания, да изискват да им се взима цитонамазка и да им се извършва колпоскопско изследване“, е препоръката на д-р Ирина Томова по отношение на превенцията.

Интересът към ваксинацията расте

„Ваксината срещу HPV е способ за първична профилактика и е насочена срещу високорисковите щамове. Предпазва от заразяване и развитие на онкологично заболяване“, обяснява д-р Ирина Томова. Ваксинацията се прави преди започване на полов живот – на девойки на възраст между 9 и 14 години. „Напоследък обаче все повече проучвания показват, че има добър ефект и при поставянето ú в малко по късна възраст – до 21 години“, уточнява младата лекарка. „Наблюдава се благоприятна тенденция за повишен интерес към ваксината за HPV, свързана с по-високата информираност на родителите относно ползите ú. Надяваме се той да продължи да расте и все по-малко жени да се сблъскват с тежката диагноза“, признава специализантката от Клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Св. София“.

cross