Ръкавиците

Мария Йоксимович

Изработени от най-различни материали – кожа, коприна, дантела, вълна или гума, днес ръкавиците имат безброй приложения. Носят ги крале и принцеси, лекари и диригенти, градинари и строителни работници, спортисти и космонавти…

Любопитно е, че ръкавиците са познати от много дълбока древност. За тях се говори дори в епичната поема „Одисея“, в която е споменато, че бащата на Одисей, Лаерт, носел ръкавици. Освен това те са си спечелили място и в трудовете на Херодот и Плиний Млади.

По дефиниция ръкавиците са част от облеклото, която се надява върху ръцете. Те могат да бъдат къси или дълги, с един, два или пет пръста, както и без тях. Предназначени са да пазят ръцете от студ и нараняване. Ползват се като спортен реквизит (в бокса), но са и незаменим моден детайл и атрактивен аксесоар към вечерния тоалет.

Етикет и двубой
Във връзка с ръкавиците съществувал специален етикет, който налагал на мъжете да ги свалят в знак на уважение при ръкуване, което не било задължително за жените. Има редица правила какви ръкавици по какъв повод могат да се носят и как да се комбинират с останалата част от облеклото – от чорапите до шапката. Днес няма подобни ограничения, така че спокойно може да комбинираме дантелените ръкавици с дънки, а плетените или разноцветните с елегантно палто – нещо, което било немислимо в миналото.

Рицарите имали обичай да хвърлят ръкавица в краката на противника си, когато го предизвиквали да направи нещо или го канели на дуел. С тази традиция се заражда и изразът „да хвърля ръкавица“, познат на много различни култури. Днес той се използва само в преносното си значение и означава, че предизвиквате някого да направи нещо, но някога той е бил повод за борба на живот и смърт.

Дуелите се провеждали по строго определени правила, а ръкавицата се хвърляла в лицето на противника. Вдигането ѝ от земята означавало приемането на предизвикателството, а оставянето ѝ – отказ. През 1501 г. кралят на Бургундия узаконил дуела, който скоро след това придобил голяма популярност и бил приет като официален начин за разрешаване на междуличностни спорове в страните в по-голямата част от Европа. Това довело до множество кръвопролития и през 1561 г. той бил забранен със закон. Въпреки това във Франция през 1836 г. се издава книга с правила за дуел. Едно от тях гласяло, че засегнатата страна има на разположение 24 часа (от момента, в който е нанесена обидата), за да хвърли ръкавицата в лицето на противника. За това до каква степен били разпространени тези практики може да се заключи от проведения през 1908 г. в Будапеща Международен конгрес за забрана на дуелите. Той, разбира се, не можел да възпре привърженици на традицията. След дуелиране умират двама руски класици – Пушкин и Лермонтов. В краткия си живот Пушкин участвал в цели 29 дуела (на 17-годишна възраст за първи път), като винаги стрелял втори.

Рицарски ръкавици
През средновековието ловците, пастирите, робите и войниците ползвали ръкавици с палец, изработени от метални пластинки или кожа. Свещениците също ги носели, но като символ на чистота пред Бога. По онова време за рицарите било немислимо да не носят ръкавици.

И докато за мъжете изпускането на ръкавицата било знак за двубой, за дамата това бил начин да изрази дълбоките си чувства. Тя можела да подари ръкавицата си на някой рицар, който задължително я носел със себе си в специална торбичка, закачена на врата му. В знак на преданост бъдещата избраница също получавала подобен подарък – меч и ръкавица.

През 17-ти век ръкавиците се превръщат в незаменим моден детайл сред богатите среди. Никой не си позволявал да се появи в обществото без тях. По това време френските майстори на ръкавици придобили голяма популярност. Те използвали различни материали като коприна и кожа, украсявали ги със златни бродерии, дантели и скъпоценни камъни. Традицията повелявала мъжете да носят такива до китката, а жените – по-дълги или къси, в зависимост от тоалета. Ръкавиците били поръчвани по най-различни поводи, като понякога граничели с истинско произведение на изкуството. Сто години по-късно търсенето им било толкова голямо, че довело до международно сътрудничество – материалите се набавяли от Испания, моделите се правели от френски дизайнери, а английски майстори ги шиели и декорирали.

Бил въведен и нов етикет кога и как да се носят ръкавиците. Изисканите дами не смеели да ги свалят по време на бал, дори и да се скъсат. Те задължително трябвало да разполагат с резервен чифт. За джентълмените важало правилото да ги сменят по пет-шест пъти дневно, а свалянето им било разрешено само по време на хранене или игра на карти.

През 20-ти век повечето от тези изисквания са забравени, но въпреки това някои от тях са все още актуални – на балове се носят бели ръкавици, на погребения – черни, а на лов – жълти. Съществуват дневни и вечерни разновидности. На мода са по-изчистените модели, често от мека фина кожа (те се съхраняват в специални калъпи, за да запазят формата си). Ръкавиците започват да се използват масово и като защитно средство (в медицината, строителството и др.), но и в спорта, а дори и при шофиране.

Днес те са широко популярни и обикновено ги носим през студените зимни дни, за да предпазим ръцете си. Има най-различни видове ръкавици – вълнени, с кожен хастар или в комбинация от естествени и изкуствени материи. Могат да се изберат такива, които да подхождат на шала и шапката, но не е задължително. За официални поводи се носят копринени или дантелени ръкавици, а за ежедневна употреба, тези които са изплели майките или бабите ни.

Ръкавиците на Тутанкамон
В гробницата на Тутанкамон са намерени ръкавици от лен, за които се предполага, че датират от 1400 г. пр.н.е. За фараоните ръкавиците били символ за мощ, но в древен Египет ги ползвали и жените. Те мажели ръцете си с ароматни масла и мед, а след това си слагали ръкавици. По това време са измислени и ръкавиците с отделен палец, които били по-удобни при хранене. Предполага се, че и римляните ползвали ръкавици, с които хващали горещото месо. Обикновено те били от лен, а понякога и от коприна.