На 1 от 8 жени се пада тежкият жребий – да чуе немислимото: карцином на млечната жлеза. „Ракът е диагноза, не е присъда!“, връща вярата на пациентите в Световния месец, посветен на битката с най-честото злокачествено заболяване сред дамите, медицинският онколог д-р Петя Баликова.

Защо скринингът е първата стъпка в победата над болестта? Каква е адекватната профилактика – у дома и в лекарския кабинет? Кои дами трябва да са особено „нащрек“? И какъв шанс дават иновациите в съвременната медицина за победа над рака на гърдата?

По всички тези теми разговаряме с д-р Баликова, която е заместник-началник на новооткритото Отделение по медицинска онкология в столичната МБАЛ „Св. София“.

Млад и мотивиран специалист, тя изявява интерес към злокачествените новообразувания на млечната жлеза, туморите на глава и шия, белодробния карцином и карциномите в областта на гастроинтестиналния тракт.

Д-р Баликова има опит на изследовател в клинични, както и в различни програми за ранен достъп до имуно- и прицелна терапия. Преподава на студенти, член е на борда на Клуб „Млад онколог“, участва в международни обучителни програми на водещи онкоцентрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses, както и в международни конгреси като ICHNO, ESMO, ASCO.

„За  съжаление ракът на млечната жлеза все още е най-честото злокачествено заболяване сред дамите. До края на 2020 г. общо 7,8 милиона жени са били диагностицирани с него за последните 5 години“, признава д-р Петя Баликова.

И разкрива, че „черната статистика“ се е променила от 1980 г. насам – поради това, че след въвеждането на програмите за скрининг в развитите страни, ракът на гърдата все по-често се открива в по-ранен етап, което спомага за повишаване на преживяемостта и намаляване на смъртността.

Рисковите фактори – от възраст през гени до кърмене

Около половината от жените, които чуват диагнозата „рак на млечната жлеза“, нямат установени рискови фактори, различни от пола и възрастта, разкрива онкологът от МБАЛ „Света София“.

Кой попада в полето на „уязвимите“? „Рисковите фактори се разделят в две големи групи – такива, които са извън нашия контрол, и такива, които можем да контролираме“, обяснява д-р Баликова. В първата попадат:

• Възраст – след 30-годишна възраст рискът нараства главоломно, като между 60 и 70 г. е най-висок.
• Фамилна анамнеза – носителство на различни генетични мутации – особено BRCA-1 и BRCA-2, които драстично увеличават риска от развитие на рак на млечната жлеза и на яйчниците.
• Репродуктивна история – ранната менструация и късната менопауза увеличават риска.

Онкологът излага и факторите от втория тип, над които имаме контрол, а именно:

• Раждания и кърмене редуцират значително риска.
• Постменопаузалната хормонална терапия, затлъстяването, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол пък увеличават риска.

Хормонопозитивните тумори са с най-добра прогноза

Има различни видове рак на млечната жлеза, които се класифицират по няколко особености, обяснява д-р Баликова.

„Според хистологична верификация на туморната тъкан най-често срещани са дуктален и лобуларен подтип. Според рецепторен статус при изследване на специални биомаркери туморите се делят на хормонопозитивни, HER2-позитивни и тройно негативни“, подробно обяснява онкологът.

По-агресивни и с по-лоша прогноза са тройно негативните и HER2-позитивните, а по-благоприятни – хормонопозитивните. „Според стадия, в който е открито заболяването, говорим за ранен, напреднал или локално авансирал и метастатичен рак на млечната жлеза.

Според международната класификация пък имаме I, II,  III и  IV стадий, като ранните са с много по-висок процент радикално излекуване от късните“, споделя опита си специалистът от МБАЛ „Света София“.

Самоизследването е важно, но само то не стига

Едва ли има жена, която да не знае, че е добре да преглежда гърдите си пред огледалото всеки месец. Седмицата след края на месечния цикъл е най-доброто време за това самоизследване.

„То е важно, трябва да се прави редовно и при съмнение за наличие на туморен процес да се търси мигновена консултация със специалист – мамолог/хирург/онколог“, подчертава д-р Баликова.

Но бърза да уточни – някои злокачествени образувания са толкова малки, че не се откриват при стандартна мануална палпация. „Затова е изключително важно, щом дамите достигнат 30-годишна възраст, да провеждат редовна ежегодна профилактика, включваща преглед от специалист с ехография на млечните жлези“, напомня онкологът.

При секрет и подуване – бързо на лекар

Д-р Баликова изрежда и тревожните признаци, за които жените трябва да са нащрек, когато наблюдават гърдите си, и които изискват незабавна консултация със специалист:

• Уплътняване или оформяне на твърда маса в гърдата, която може да бъде и с неправилна форма.
• Зачервяване или подуване на гърдата.
• Поява на т.нар. портокалова кожа.
• Секрет от зърното при жени, които не са в период на лактация и бременност.

Но пък съветва дамите да не изпадат в паника, напипвайки бучка. „Нека не забравяме, че все пак 90% от образуванията в гърдите са доброкачествени“, успокоява онкологът.

Мамографията задължителна за дамите на 50+

Профилактика е първата стъпка в „битката“ с рака на гърдата, но с напредването на възрастта скринингът се надгражда, за да бъде адекватен и ефективен.

„В интервала от 30 до 50 г. вече не е достатъчен мануален преглед. Скринингът трябва да включва и ехографско изследване от специалист мамолог. След 50-годишна възраст освен редовната годишна ехография е необходима и мамография на всеки 2 години.

Опитът ни показва, че подценяването на профилактиката води до късно диагностициране на заболяването в голям процент от случаите”, не крие д-р Баликова.

И друга тенденция я тревожи. „В последните 2 години, по време на пандемията от COVID-19, все повече стават напредналите и късно диагностицирани онкологични заболявания.

Съветвам читателите ви да не отлагат в никакъв случай профилактичните си прегледи, защото по време на пандемията останалите заболявания нямат почивка“, подчертава зам.-началникът на Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Св. София“.

Ролята на персонализираната медицина

Как се поставя диагнозата? „Първо ни трябва визуално потвърждение за наличие на туморен процес – мамография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на млечните жлези. След това се преминава към биопсия – отворена или транскутанно (чрез специална игла).

За да се постави диагнозата, най-важно е да имаме морфологична верификация на туморното образувание - т.е. хистологично изследване заедно с допълнителното имунохистохимично, които потвърждават, че се касае за карцином“, подробно обяснява д-р Баликова.

„В момента вече се намираме в ерата на персонализираната медицина, в която специфичните биомаркери и генетични изследвания се използват широко в диагностиката, прогнозата и лечението на онкологичните заболявания“, допълва онкологът.

Пациентите имат достъп до най-модерните терапии

Идва ред и на лечението. „Всеки случай на пациент с карцином се обсъжда от мултидисциплинарен екип от специалисти – т.нар. туморен борд, който взима решенията за последващото терапевтично поведение.

Той се оглавява от медицинския онколог, а останалите членове са хирург, лъчетерапевт, патолог и специалист по образна диагностика. Важен член на екипа в нашето отделение е и психологът, който работи активно с всичките ни пациенти“, изтъква д-р Баликова.

Терапевтичният подход винаги е индивидуален. „Заболяването се поставя в различни рискови групи според редица прогностични фактори. В зависимост от стадия и хистологичния вариант се избира най-подходящото лечение за пациента.

Оперативното, например може да се предхожда от химио- или прицелна терапия имаща за цел да намали размера на тумора и да направи възможно провеждането на органосъхраняваща операция“, споделя опита си д-р Баликова. И разкрива още различни „терапевтични сценарии“.

„Ако туморът е отстранен радикално изначално, се прилага адювантна химиотерапия с идеята да се редуцира рискът от рецидив или метастазиране. В голям процент от случаите трябва да се проведе и следоперативна радиотерапия. В някои  може да се приложи радиохирургия.

При хормонално чувствителни заболявания се провежда перорална хормонална терапия от 5 до 10 години в зависимост от рисковата група на пациента. В България разполагаме с всички съвременни прицелни и имунотерапии, които са одобрени и се прилагат в целия Европейски съюз“, не пропуска да отбележи онкологът.

И дава кураж на болните: „Ракът е диагноза, а не е присъда! С развитието на медицината, с ранната диагностика, различните терапевтични методи за системно и локално лечение се увеличи значително преживяемостта на пациентите“.

Данните го потвърждават. „При ранно диагностициране на болестта 5-годишната преживяемост е над 90%“, връща надеждата на пациентите д-р Петя Баликова.

В ОТДЕЛЕНИЕТО

И психолог работи редом с онколозите

Отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Св. София“ е с най-високото – III ниво на компетентност. Най-„младото“ медицинско звено в болницата бе официално открито навръх патронния ú празник – 17 септември.

Екипът от онколози на д-р Марчела Колева работи по индивидуални програми за профилактика и съвременно лечение на раковите заболявания. Терапиите се прилагат както стационарно, така и амбулаторно. А редом с онколозите за пациентите се грижи и клиничният психолог Зорница Спиридонова.