Екстремно спускане по реката

Александър Вучкович

Концентрацията, бързата реакция, екипировката и спазването на правилата са задължителни, независимо дали ще се спускате по река със спокойно течение, или като по-опитен рафтър, предпочитате бързеите, по-големите вълни и водопади.

Историята на рафтинга (спускане по бързи води) всъщност е история за едно много старо занимание и неговото трансформиране в екстремен спорт и интересна туристическа атракция. Плаването по река със сал или укрепена гумена лодка с плитко газене е незабравимо изживяване, а все повече туристически организации и рафтинг клубовете го предлагат на любителите на природата и адреналина.

Някогашните дървосекачи правели салове от дървени трупи и така транспортирали дървен материал по вода. По-опитните и сръчните ги подреждали хоризонтално и вертикално и изграждали няколко етажни салове, които управлявали с помощта на гребла. Плаването в бързи води било доста опасно занимание. Заради бързеите, водовъртежите и подводните камъни саловете често се разпадали, а животът на салджиите висял на косъм.

Спазване на правилата
Съвременният рафтинг е доста по-сигурен. Все пак спазването на правилата и носенето на екипировка (облекло от неопрен, служещо като топлинен изолатор, спасителна жилетка, каска, боти за вода, предпазни очила, както и еластично въже, с което се връзвате за лодката) са задължително условие. В спускането участват кормчията (капитана), който стои на кърмата и с рул или с весла маневрира плавателния съд през бързеите, избягвайки препятствията. Начинаещите получават детайлен инструктаж, към който трябва да се придържат строго, за да не застрашат себе си или групата, с която са избрали да се впуснат в авантюрата.

В зависимост от „характера“ на речното течение, състезателно-развлекателният рафтинг е разделен в шест степени по трудност. Туристическите организации предлагат турове от първа степен – спокойни реки с бавно течение, втора – реки с повече бързеи или скални участъци и трета степен – реки с бързеи и малки водопади, но без опасни зони.

Четвъртата степен е за опитни рафтъри. Реките са бързотечащи, с по-големи падове и по-високи водопади. Необходими са добра концентрация и бърза реакция.

Към пета степен спада състезателният рафтинг, изискващ изключителни прецизност и концентрация. Реките са своенравни, с много силни бързеи и високи вълни, издадени камъни, големи водопади и стръмни падове.

Без право на грешка
Шеста степен е екстремно опасна. Числящите се към тази група реки имат отвесни падове, множество бързеи и огромни, завихрящи се вълни, а капаните дебнат от всякъде. Изисква се майсторски контрол над плавателния съд и то без право на грешка.

Такъв е рафтингът по река Замбези в Африка. Вероятността да останете в лодката, докато минавате през бързеите Morning Glory, Stairway to Heaven и Commercial Suicide е по-малка от 50 процента. Преобърнат плавателен съд, хвърчащи гребла, хора, носещи се по реката със страшна сила – това е обичайната картина. Дори занимаващите се с рафтинг професионално преминават през сериозна подготовка преди подобни спускания.

Пещерен рафтинг
Екипировката за пещерното рафтинг приключение включва и челник, който се поставя на каската, а правилата се упражняват на земята.

Рафтингът в пещерния комплекс Уайтомо, северна Нова Зеландия е още по-атрактивен заради светещите си пещери. По стените им живеят фосфоресциращи насекоми (Aracnocampa luminosa) и дълбоко под земята може да се насладите на невероятно красива „звездна нощ“. Тези пещери са атракция още от 1887 година, когато вождът на маорите я показва на изследователя Фред Милк.

Все пак, не е задължително да отидете до другия край на света. За начало се информирайте какви речни турове от първите три степени се предлагат в близост до вашето населено място и си вземете наръчник по рафтинг.

Самочувствието расте с всяко следващо спускане, концентрацията се изостря, а реакциите стават по-бързи. Инструкторите проверяват дали всичко е наред с екипировката на екипажа, дали оборудването е добре прикрепено, а въжетата на място – винаги може да се държите за тях. Истинското удоволствие започва едва сега!

Хидроспийд
В САЩ го наричат „riverboarding, а за родоначалници се приемат французите, които през 70-те години на миналия век пълнели чували от юта със спасителни жилетки и се спускали с тях по водата. По-късно идеята се доразвива в специални пластмасови дъски, с които се маневрира по-лесно. Така се ражда водният спорт хидроспийд (наречен така, заради бързината). В САЩ първи го популяризира Робърт Карсън, а в Нова Зеландия Гед Хай. Екипировката включва водолазно облекло, каска, наколенки и налакътници (когато реката е плитка) и боти за вода, въпреки че плавниците са по-удобни за маневриране.