Текст: Олга Георгиева
Снимки: УМБАЛ „Софиямед“
Едни от често срещаните неврологични заболявания са нарушенията на периферната нервна система вследствие промени в гръбначния стълб. В този брой поканихме доц. д-р Велина Гергелчева да ни разкаже повече за причините, оплакванията и лечението им.
Доц. Гергелчева е специалист по нервни болести, детска неврология и клинична електромиография. Магистър е по здравен мениджмънт. Специфичните й интереси са в областта на съдовите заболявания и исхемичния мозъчен инсулт, наследствените и дегенеративни заболявания на централната и периферната нервна система, редките болести, невромускулните заболявания и въвеждането на стандарти за грижи при тях в страната (www.nmd-bg.com).
Дипломира се в МУ в София през 1994 г. От 1996 г. работи в Детска неврологична клиника, УСБАЛНП „Св. Наум“, от 2006 г. – в Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, като лекар – главен асистент.
От 2012 г. е началник на отделение и доцент към Катедра по неврология, МУ-София. От януари 2015 г. е завеждащ Клиниката по неврология, УМБАЛ СОФИЯМЕД. От 2017 г. е доцент към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
През 2001 г. специализира в Университетската болница в Хановер, Германия, а през 2008-2009 г. е стипендиант на „Александър фон Хумболдт“ фондацията във Фридрих-Баур-Институт в Мюнхен, Германия.
През 2004 г. печели наградата на името на проф. д-р Асен Хаджиолов „Млад учен на годината“ на Медицински факултет, МУ-София. От 2005 г. е доктор по медицина.
Автор и съавтор е на над 250 публикации в български и международни реферирани списания по неврология и генетика с общ импакт-фактор до 2018 г. – 328,5. Участва в идентифицирането на шест нови заболявания в сътрудничество с проф. Ивайло Търнев и колеги от България, Европа, Америка и Австралия. Доц. Гергелчева е член на български и международни дружества в областта на неврологията.
Съавтор е в два учебника и една монография в областта на неврологията и неврогенетиката.
Доц. Гергелчева, как се насочихте към неврологията?
Баща ми е лекар, неврохирург. Отраснала съм с медицината от разкази вкъщи и посещения в Клиниката по неврохирургия на ВМА. Неврологията е най-близка специалност за консервативно лечение на заболявания и на централната, и на периферната нервна система.
Какви могат да бъдат причините за нарушенията на периферната нервна система?
Най-честите заболявания на периферната нервна система са радикулитите/ радикулопатиите, т.е. притискане на гръбначни коренчета в областта на кръста или шията. Пациентите се оплакват от остра болка с възможно ограничение на движенията (т.нар. сецване) най-често в областта на кръста и излъчваща се по крака задно-странично до пръстите на ходилото. От шията болката се излъчва надолу като лампаз по ръката до някои от пръстите.
Възможно е да настъпи и рефлекторно изкривяване в съответната част на гръбнака, което е анталгично, за облекчаване на болката. Най-често причина за радикулита е притискане от дискова протрузия или дискова херния – конституционално или по-често дегенеративно променен диск при възрастни.
Колко тежко може да бъде засягането на периферните нерви и може ли да доведе до инвалидизация?
Засягането на гръбначните коренчета може да води до сетивни оплаквания – болки или намалена чувствителност, или двигателни – намалена мускулна сила на определени мускули. В областта на кръста дисковите хернии могат да доведат до парализа на стъпалото за повдигане нагоре или надолу. В някои случаи при по-срединни дискови хернии се притискат повече гръбначни коренчета с по-богата симптоматика, вкл. и тазово-резервоарни нарушения от типа на изпускане (инконтиненция) на урината.
Какво е добре да знаят тези пациенти за начина си на живот през летния сезон, за да не се стига до обостряне на заболяването?
През летния сезон, както и през останалите сезони, обострянето се свързва с фактори, независещи от пациента (конституционални) или такива, които могат да провокират пролабиране на дискова херния – напр. вдигане на тежко или травма на гръбнака.
Често ли при заболяване на гръбначния стълб се налага оперативно лечение и какви могат да бъдат усложненията от него?
Индикациите да насочваме за оперативно лечение са ясно определени – наличие на отпадна симптоматика, напр. пареза на стъпалото или ръката, или намалена чувствителност; тазово-резервоарни нарушения или неповлияваща се радикуларна болка при адекватно лечение за повече от един месец.
Колко дълго може да се отлага операцията?
При наличие на пареза или пълна парализа оперативното лечение е най-добре да не се отлага за повече от 2-3 седмици от настъпването ù. Колкото по-рано се предприеме освобождаване на коренчето и адекватно инервиране на мускула, толкова по-голям е шансът да се възстановят функциите на мускула.
Какво е медикаментозното лечение?
В острия стадий на болковия синдром провеждаме лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, витамини от група В, в някои случаи – кортикостероид. В хроничния стадий може да се изпише лечение за хронична невропатна болка или курс с нивалин.
Кога е уместна физиотерапия и балнеолечение?
Обикновено след преминаване на острата силна болка и задължително след проведено образно изследване на съответната част на гръбнака, за да е сигурно, че няма да се навреди. Изключително важно е да се обучи пациентът и за подходяща лечебна физкултура за гръбнак, която да продължи да провежда и в домашни условия, обикновено сутрин след събуждане.