Текст: Христо Донев

Лятото е в разгара си и повечето хора нямат търпение да отпътуват към горещите плажове и соленото море.

Въпреки че през лятото мечтаем предимно за пълноценна почивка, това съвсем не означава, че трябва да спрем да спортуваме и да поддържаме форма. За щастие, има дисциплини, които спокойно може да се практикуват между плуването в морето и припичането на плажа. Най-популярната от тях е плажният волейбол. Той е един от вариантите на класическия волейбол, но с основната разлика, че тук теренът е от пясък и отборите се състоят от по двама играчи. Този спорт е олимпийска дисциплина от 1990 година.

Историята
Началото е поставено през 1920 г. от плажовете на Санта Моника, Калифорния. Тогава там се изграждат множество площадки за плажен волейбол. Играе се предимно за забавление, но много скоро са създадени 11 професионални клуба. През 1924 г. стартират и първите турнири. По това време състезателите на полето са били по 6, подобно на волейбола в зала. Едва през 1930 г. Пол Джонсън от Санта Моника създава концепцията на съвременния плажен волейбол. Неговата идея идва случайно. Докато чакат няколко от закъсняващите си съотборници, той предлага на останалите от отбора да поиграят двама на двама и вижда, че по този начин срещата става много по-динамична, интересна и атрактивна за събралите се зрители. От този момент всички елитни състезания се провеждат с по двама играчи от отбор. Старата версия продължава да се играе за забавление, когато има повече желаещи, а няма достатъчно спортни площадки. Постепенно плажният волейбол навлиза в Европа и най-вече във Франция.

Правилата
Всеки отбор се състои от по двама състезатели, които играят на поле с размери 16 на 8 метра. То е разделено с мрежа, която е с височина 2.43 м при мъжете и 2.24 м при жените. Полето е ограничено от линии с дебелина от 5 до 8 см. Топката се счита за вътре, когато докосне ограничителните линии. Зоните около игралното поле се разделят на свободна зона и зона за изпълнение на сервис. Дълбочината на пясъка е 40 см. Топката е специално изработена за игра на открито. Сервисът се изпълнява зад крайната линия, като състезателят има право на само един опит. Играе се във формат два от три сета. Първи и втори сет – до 21 точки при преднина от 2 точки, третият – до 15. Отборът, спечелил точка, изпълнява сервис. Всеки отбор има право на три докосвания, преди топката да се прехвърли в противниковото поле, като блокадата се брои за докосване. Топката може да бъде докосвана с всяка част на тялото, с изключение при изпълнение на сервис. Състезателите могат да преминават под мрежата, ако не пречат на своите противници. Докосване на мрежата от състезател е грешка, която автоматично води до точка за другия отбор.

У нас
Плажният волейбол е сред развитите спортове в България, като ежегодно в летните сезони се организират различни турнири. Логично, най-много те са по плажовете на Черно море, но има и достатъчно изградени игрища в София, Пловдив и другите големи градове в страната.

Екипировка
Такава на практика почти не е нужна. Най-скъпият уред за практикуване на плажен волейбол е топката. В зависимост от качеството цената ù варира от 4-5 до 150-160 лева. В любителския вариант състезателите могат да използват всякакви видове шорти, бански, тениски и потници. При професионалистите разликите са малки, като във варианта при жените се използват спортни потници. На почти всички плажове по морските ни курорти има опънати мрежи и обособени зони за плажен волейбол.