Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Лукс ли е днес, когато живеем бързо, динамично, свръхангажирано и в пресметнат риск, да имаме време за обмисляне и търпение да оставим нещата в брака ни просто да се случват?

„Любовта се крепи на два стълба:
отдаване и автономност.“
Естер Перел

Попитали една жена с 65-годишен брак: „Как успяхте да останете заедно цели 65 години?“.
Тя отговорила: „Ние сме родени във време, когато, ако нещо се счупеше, го поправяхме, а не го изхвърляхме“.

Замислих се, че напоследък изначално в изработката на вещите е заложено да издържат и да имат нормално функционирaнe, докато трае гаранционният срок. В такъв случай дали си заслужава да влагаме ресурси да поправяме каквото и да било, като времето ни налага просто да го изхвърлим и да си вземем ново?

В миналото за един добър и стабилен брак любовта не е била задължителна. Най-важното е било уважението и подкрепата. Мъжете и жените са били свързани емоционално по-скоро с други хора в общността. Мъжете с други мъже покрай работата и хобитата, а жените – с други жени покрай отглеждането на деца и домакинстването. Основна грижа на брака е било да подсигури икономическата стабилност, а любов-та не е била сред необходимостите за това. Е, ако се е случело да има и любов – добре дошло! Това се е разглеждало като бонус към съвместния живот, но не и задължително условие. А днес създаването на партньорства по-скоро е въпрос на личен избор, проява на свободна воля и се основава на споделената любов. В такъв случай любовта от страничен резултат се превръща в задължително условие. Погледнато по този начин, интимността има важно място в него.

От една страна, тъй като днес живеем във време, когато по-бързото е по-добро и крайният резултат е по-важен от процеса, ние просто нямаме време да обмисляме, да имаме търпение, да има отворен край. И от друга – това, което прави поддържането на желанието трудно в продължителен период от време, е, че изисква примиряването на две противоположни сили: свободата и обвързването. Поставяме си за цел да поддържаме избора – или едното, или другото, което неминуемо води до усещането, че когато изберем едното, започваме неистово да желаем другото. Парадокс, който изглежда невъзможен за решаване. А какво би било да погледнем на ситуацията не от позицията на или-или, а такава, от която получаваш ползите от всяка крайност, признавайки в същото време и ограниченията на всяка?

Добрата връзка изисква доза егоизъм
Някои хора трудно могат да си позволят тази доза, защото по някаква причина се чувстват твърде отговорни за добруването на любимия. И сексуалното привличане понякога изчезва не защото не обичаме другия, а именно защото твърде много го обичаме и в усещането за отговорност не можем да се радваме на играта и забавлението.

Отделеността е условие за връзката
Когато между двама емоционалното разстояние е твърде голямо, не може да има връзка, но приближаването, ако е извънмерно, премахва различността. Тогава когато се слееш с другия, процесът на свързване става невъзможен, защото вече няма с кого да се свързваш. Вече няма откриване, няма пространство за преминаване, изчезва еуфорията. Вместо непрестанно да се стремим към близост, понякога се оказва по-важно да се учим да изграждаме свои отделни идентичности. А ако отделността звучи плашещо, нека да мислим за нея като грижа за себе си. Нека акцент е свързването със себе си, а не раздалечаването от партньора. Както полюсите на батерията гарантират протичане на електрически ток, така в осъзнаването и управлението на дуалността лежи оцеляването на желанието в брака. Представи си, че вдишаш дълбоко въздух. Напълни гърдите си и задръж. Неминуемо идва моментът, в който не можеш повече да задържаш, нали? Издишваш и в началото това носи облекчение, но много скоро се оказва, че пак трябва да вдишаш. Е как да избереш кое от двете да правиш? Жизненоважно е да избереш и двете и да ги редуваш, за да си жив.

Същото е със сигурността и приключението в брака. Това не е казус, в който трябва да изберем едно от двете, а парадокс за осъзнаване. Имаме нужда и от двете. Това е прилив и отлив… живот.