Текст: д-р Златка Чолакова, специалист уролог от Отделението по урология на УМБАЛ-Бургас

„Простатата ви алармира!“ Няма мъж, у когото тази крилата фраза да не буди тревога. И с право.

Защо трябва да се вслушваме в тревожните сигнали, които простатната жлеза дава? След каква възраст ежегодната консултация с уролог трябва да стане „закон“? Кои са мъжете в риск? Защо ранната диагностика е ключова както за лечението и на доброкачествената простатна хиперплазия, така и на простатния карцином? И какви шансове дава на пациентите съвременната щадяща хирургия?

С всички тези въпроси се обърнахме към д-р Златка Чолакова, специалист уролог от Отделението по урология на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 2 в морския град.

50 години. Това обикновено е критичната възраст, след която простатната жлеза започва да „напомня за себе си“. „Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е състояние на стареещия мъж. Изразява се в постепенно уголемяване на жлезата с напредването на възрастта и появата на проблеми, свързани с уринирането“, обяснява д-р Златка Чолакова.

Но бърза да успокои – наличието на хиперплазия не означава повишен риск от развитие на рак на простатата. Въпреки товаm препоръката ú е всички мъже над 45-годишна възраст да не пропускат профилактичния преглед при уролог веднъж годишно.

„За съжаление, много пациенти търсят помощ твърде късно, когато вече са със сериозни симптоми. А именно редовните профилактични прегледи при специалист позволяват ранно откриване на онкологичните заболявания, освен това могат да помогнат на мъжа в процеса на стареене и съпътстващите проблеми с нарушенията в уринирането“, подчертава урологът.

Внимание, трудно уриниране!

„Когато простатата е уголемена, тя предизвиква притискане на пикочния канал и трудности в уринирането. В зависимост от степента на уголемяване симптомите варират“, отбелязва урологът.

„Най-характерните са отслабването на струята на урината, разпръскването ú, честото и неефективно уриниране, нощното уриниране, чувството на пълнота след уриниране, незадържането на урина“, изрежда ги специалистът от УМБАЛ-Бургас.

За жалост, понякога се проявяват и усложнения, свързани с хиперплазията – възпаление на пикочния мехур и бъбреците, образуване на бъбречни камъни.

„Изследванията, с които се установява доброкачествената простатна хиперплазия, са: прегледът при уролог, ректалното туширане на простатната жлеза, ехография на простатата, кръвни изследвания – хематологични и биохимични тестове, пpостатно-cпецифичния aнтиген (PSA) в кръвта, изследване на урина – химически, микроскопски и микробиологични тестове, уретроцистоскопия, простатна биопсия, урофлоуметрия“, уточнява д-р Чолакова.

Удар по мъжествеността

Мъжете често приемат проблемите с простатата за „удар“ срещу мъжествеността си. Имат ли основание тези тревоги?

„В миналото се смяташе, че повечето случаи на еректилна дисфункция имат психологически произход в резултат на стрес фактори. Въпреки че и те могат да я причинят, сега се приема, че в голям процент от случаите проблемът се свежда до състояния, които ограничават кръвния поток към пениса и затрудняват функционирането на нервите му“, разкрива урологът.

И отбелязва, че такива са диабетът, бъбречните заболявания, множествената склероза, атеросклерозата, съдовите заболявания и алкохолизмът. „Много мъже с нераково увеличение на простатата също могат да имат еректилна дисфункция и проблеми с еякулацията.

Въпреки че самата ДПХ не причинява това състояние, някои от леченията, използвани при нея, е възможно да могат да го провокират“, признава д-р Чолакова.

И алармира – внезапната поява на еректилна дисфункция може да е знак, че мъжът има рак на простатата. „Пациентите, които се подлагат на радикална простатектомия (отстраняване на простатната жлеза) също могат да я проявят. Както и радиационното лечение при злокачественото заболяване на жлезата“, споделя опита си урологът.

Проблемите с ерекцията понякога са страничен ефект и от хормоналната терапия при рак на простатата. „Дори самият тумор в напредналите си стадии може да се разпространи и да предизвика еректилна дисфункция“, допълва специалистът от УМБАЛ-Бургас.

Без цигари и излишни килограми

„Лечението при доброкачествена хиперплазия на простатата се определя индивидуално от уролога в зависимост от тежестта на оплакванията, свързани с уринирането, общото състояние на пациента, наличието или липсата на придружаващи заболявания, възрастта“, обяснява д-р Чолакова.

Подходите са няколко – активно наблюдение с модифициране на ежедневния хранителен и двигателен режим, медикаментозна терапия и хирургично лечение.

„Активно наблюдение се предпочита при пациенти без изразени оплаквания и без налични усложнения в резултат от хиперплазията. При добре изразени симптоми и наличие на усложнения този терапевтичен подход не е удачен и може да доведе до допълнително влошаване на състоянието“, предупреждава урологът.

Основната му цел е ограничаване, доколкото е възможно, на вредните фактори, допринасящи за задълбочаването на оплакванията, и ранна терапия при поява на симптоми на доброкачествена хиперплазия. „Препоръчва се здравословен и пълноценен хранителен режим, набавянето на необходимите дневни дози микроелементи – като цинк, с храната. Промени са нужни и по отношение на вредните навици – ограничаване на приема на алкохол и съдържащи кофеин напитки, отказ от тютюнопушене, редукция на теглото – при наличие на затлъстяване, редовна двигателна активност“, споделя д-р Чолакова.

Не си „предписвайте“ лекарства сами!

Кога се прибягва към медикаментозна терапия и какви са нейните възможности? И често ли мъжете прибягват до самолечение?

„Твърдо не препоръчвам самолечението на доброкачествената хиперплазия на простатата и каквото и да е самолечение! Прегледът при уролог цели да се установят или отхвърлят заболявания на пикочно-половата система. В процеса на събеседване се преценява тежестта на симптомите, свързани с уринирането. Назначават се лабораторни, образни и функционални изследвания, за да се оцени адекватно състоянието на пациента, и се определя лечението“, категорична е д-р Чолакова.

„Симптомите, при които се предприема следваща стъпка в терапевтичния подход, са чести позиви за уриниране, усещане за пълнота на пикочния мехур след уриниране, слаба струя, затруднено стартиране на уринирането, задръжка на урина, необходимост от спиране и повторно започване на уринирането“, подробно разяснява специалистът от УМБАЛ-Бургас.

В УМБАЛ-Бургас оперират с последно поколение лазер

Медикаментозната терапия обаче не е решение за всички пациенти. „Онези, при които най-често се налага оперативно лечение, са с оплаквания от остра задръжка на урина, свързана с хронични рецидивиращи уринарни инфекции, наличие на камъни в пикочния мехур, кръв в урината, развитие на бъбречна недостатъчност и хидронефроза – задръжка на урина в бъбреците“, споделя опита си урологът.

При оперативното лечение на доброкачествената простатна хиперплазия се премахва разрасналата част от жлезата, която пречи на нормалното отделяне на урината. „Така ú се прави път свободно да преминава през уретрата и се облекчават симптомите на пациента“, обяснява д-р Чолакова.

И успокоява, че с навлизането на ендоскопските миниинвазивни методи – познати още като безкръвни, хирургичното лечение при тази диагноза е щадящо. „Отделението по урология към УМБАЛ-Бургас, в което работя, разполага с последно поколение Cyber TM Thulium 200 Watt лазер на Quanta System, с който могат да се извършват пълният набор от лазерни хирургични операции на увеличената простатна жлеза: лазерна вапоризация, лазерна вапо-резекция и лазерна енуклеация”, изтъква специалистът.

Сексуалната функция се запазва

„Взимането на решение за операция на увеличената простатна жлеза е строго индивидуално и изисква събеседване с наблюдаващия уролог. Независимо от избрания метод на хирургично лечение, е важно да се отбележи, че всяка интервенция крие риск от усложнения, които се обсъждат предварително с пациента“, подчертава д-р Чолакова.

„Лазерното лечение на простатната хиперплазия е най-съвременният и щадящ метод, при който не се извършва разрез на коремната стена, а до жлезата се достига през пикочния канал. Лазерната енергия е щадяща за околните тъкани, като чрез нея се постига изпаряване на простатната тъкан и не се предизвиква кървене, което прави метода безкръвен“, разкрива подробности урологът.

Хубавото е, че възстановяването е много бързо, а болничният престой – средно 1-2 дни. „Лазерното лечение на доброкачествена хиперплазия е подходящо за пациенти, които приемат лекарства за разреждане на кръвта и против образуване на тромби, при такива с по-голям обем на простатната жлеза, като се запазва сексуалната функция при мъжете, което е изключително важно за поддържане качеството на живот“, не пропуска да отбележи специалистът от УМБАЛ-Бургас.

При рак симптомите идват късно

За жалост не всички заболявания на простатната жлеза са доброкачествени. А в началните стадии при злокачествените тумори оплаквания няма. „Ракът на простатната жлеза е коварна болест. В самото начало симптоми липсват и пациентите нямат никакви оплаквания, чувстват се физически здрави“, предупреждава д-р Чолакова.

„Простатният карцином, ранно разпознат при профилактичен преглед от уролог, може да спести доста неприятности на пациента. Едва когато е в напреднал стадий, се появяват и симптомите. Понякога пациентите твърде късно търсят урологична помощ, когато болестта се е развила много и състоянието им е усложнено“, не крие специалистът от УМБАЛ-Бургас.

„Симптоми, при които може да се подозира карцином на простатна жлеза са: затруднено уриниране с прекъсване и изтъняване на струята, забавено начало на уринирането, напрягане при уриниране, нощно уриниране – повече от 2 пъти през нощта, парене при уриниране, наличие на кръв в урината (хематурия) или в семенната течност (хемоспермия).

При напреднало заболяване с ангажиране на костите от метастазирал рак на простатата са възможни костни болки в таза и гръбначния стълб“, допълва урологът.

Профилактиката спасява живот

Защо профилактиката е толкова ключова? „У нас при т.нар. опортюнистичен скрининг за простатен карцином основна роля играят пациентът и семейният лекар. Главните цели са намаляване на смъртността от рак на простатата и удължаване на преживяемостта с подобряване на качеството на живот“, подчертава д-р Чолакова.

„Изследването на простатно-специфичния антиген (PSA) при мъжете над 45-годишна възраст ежегодно е наложително. Веднъж годишно всеки мъж над 50 г. трябва да посещава своя уролог независимо дали има или няма оплаквания, свързани с пикочно-половата система“, напомня специалистът.

„Простатният карцином е вторият най-често срещан карцином при мъжете. Установени са три добре известни рискови фактора: нарастващата възраст, генетичната предиспозиция – известен пряк родственик с карцином на простатна жлеза, както и етническата принадлежност.

Като рисково се посочва и влиянието на околната среда. Има и други особености – честотата на заболяването е по-висока в САЩ и други държави, отколкото в Китай и Япония например. Риск носят и диагнози като метаболитен синдром, захарен диабет, някои хранителни навици, приемът на хормонално активни медикаменти и др.“, допълва д-р Чолакова.

Битката с карцинома изисква мултидисциплинарен екип

“Когато се подозира карцином на простатна жлеза, след обстойното събеседване с пациента за неговите оплаквания и извършеното при клиничния преглед дигитално ректално туширане се назначават, освен рутинните лабораторни кръвни изследвания и специфични.

Например: простатно-специфичен антиген (PSA) и неговите фракции, уринни тестове за диагностика на простатен карцином, образни изследвания – ултразвукови, рентгенови, ядрено-магнитен резонанс, радионуклидни, както и интервенционални – биопсия на простатна жлеза, потвърждаващи диагнозата и определящи стадия на болестта и рисковата група“, подробно обяснява урологът.

„Диагнозата и лечението на простатния карцином е предизвикателство и изисква екип от добри лекари – уролог, специалист по образна диагностика, онколог, анестезиолог, патолог и др. Терапията е строго индивидуална за всеки отделен пациент, съобразена със стадия на заболяването и рисковата група, в която попада мъжът“, разяснява д-р Чолакова.

„Най-общо лечението на простатния карцином може да се обобщи в следните подходи: изчаквателно наблюдение, активно наблюдение, радикална простатектомия с лимфна дисекция с възможност за съхраняване на съдово-нервния сноп (но това се определя строго индивидуално за всеки един пациент), хормонална терапия, всички варианти на лъчелечение, химиотерапия. Преживяемостта на пациентите в ранен стадий на болестта е добра“, дава надежда специалистът от УМБАЛ-Бургас.