Текст: д-р Диана Христова
През пролетта природата се събужда за нов живот. С нея – и алергиите. Най-честата сред тях – алергичният ринит – затруднява дишането на всеки пети у нас. Може ли имунната ни система да бъде „превъзпитана“? Къде се корени бумът на алергиите? И защо е важно да сме нащрек за тях от ранна детска възраст? Отговорите дава алергологът от Александровска болница д-р Диана Христова.
„Пациентите, страдащи от алергичен ринит, посрещат настъпващата пролет с кихане, кашлица, сърбящи и течащи нос и очи“, споделя д-р Диана Христова. Статистиката сочи, че над 18% от българите имат алергичен ринит. При 80% от пациентите се изявява, преди да навършат 20 години. За жалост, най-често срещаната алергия в света, нерядко „не е сама“. А върви ръка за ръка с астмата например. „Много от пациентите ни са атопици – имат склонност да образуват IgE антитела към безвредни субстанции“, обяснява алергологът. Корените на проблема се „крият“ още в детството. „Има едно понятие – атопичен марш. Преминаването на алергията от една форма в друга или добавянето на нова алергия“, разяснява д-р Христова. И дава пример – при дете, което като малко е било с атопичен дерматит или хранителна алергия, има риск с възрастта тя да прогресира в респираторна такава. Тя се проявява като алергичен ринит и/или бронхиална астма. Затова препоръчва на родителите рано да търсят консултация със специалист. А да не робуват на широко разпространените – предимно в интернет – препоръки, че тестове за алергени не се правят преди 4–5-годишна възраст.
Алергиите се превръщат в епидемия. Само за последните 30 години пациентите с алергичен ринит са се увеличили двойно, сочи статистиката. Една от причините – замърсената среда, в която живеем. „Въглеродният диоксид е храна за растенията и гаранция за добрия им растеж. Когато е повечко в атмосферата, те цъфтят добре и създават много по-масивен фон от алергени“, обяснява механизма д-р Христова. Освен че полените избуяват в наситения с въглероден диоксид въздух, замърсяването от двигателите с вътрешно горене засилва антигенните им свойства. „Доказано е, че ако брезата расте близо до шосе, поленът е по-агресивен“, посочва специалистът от Александровска болница. Това обяснява и наглед парадоксалния факт, че хората в големите градове страдат по-често от сенна хрема, отколкото онези в селата – въпреки че там по принцип има по-голяма продукция на алергени заради полята и горите. Мръсният въздух ни прави по-уязвими и по друга причина – дихателните пътища стават по-раними. „В прекрасните слънчеви дни азотният диоксид много лесно се превръща в озон, който пък уврежда респираторния епител“, допълва д-р Христова.
БЕЗ МЕЧЕ ЗА „ЛЕКА НОЩ“
Да се ограничи досегът с алергена – такъв е основният принцип в битката с алергиите. Това, разбира се, невинаги е лесна задача. При сезонния алергичен ринит климатът е много сериозен фактор. Когато пролетта е топла и ветровита, пациентите кихат, а очите им сълзят по-упорито, защото условията за полените са прекрасни – цъфтят и летят надалеч. Лекарите помагат със съвети при превенцията – да се взема душ след всяко излизане, да се носят очила при разходки на открито, да се планират ваканции на морето. Справянето с алергените, предизвикващи целогодишен алергичен ринит, обаче e по-голямо предизвикателство. Особено когато причинителите са микрокърлежите. В този случай тежките килими и пердета са табу, спалното бельо трябва да се пере задължително на 60 градуса, а плюшените играчки – да прекарват по някоя нощ във фризера. По отношение на пухкавите мечета за „Лека нощ“ д-р Христова препоръчва: „Не давайте на децата си да спят с тях, дори и да нямат алергия!“.
ДА „ПРЕВЪЗПИТАШ“ ИМУНИТЕТА
„Имаме достатъчно силни оръжия срещу алергията“, признава д-р Христова. Едно от тях е имунотерапията. При нея пациентите са подложени на премерена експозиция на алергена с цел имунната им система да бъде „обучена“ да синтезира друг тип антитела. Процесът обаче е дълъг, затова е важно алергията да бъде диагностицирана възможно най-рано. „Младите хора много по-бързо и лесно отговарят на имунотерапията“, категорична е д-р Христова. И уточнява, че пролетта не е най-добрият момент за старт на модерното лечение. „Избягваме да я започваме сега, защото излагаме пациентите на твърде голяма експозиция. За сезонните алергени предпочитаме да минем изграждащата фаза, до началото на сезона“, уточнява специалистът от Александровска болница.
Модерната имунотерапия не изключва и симптоматичното лечение с антихистаминови, антилевкотриентни или стероидни медикаменти – напротив, подходите се допълват. Изключително важно обаче е да не се прибягва към самолечение. За жалост, много от пациентите с алергичен ринит го практикуват с години. „Изписват“ си сами хапчета. „Решават проблема за момента, но в бъдеще процесите може да се развият в неприятна посока. Не бива да се разчита на бързия резултат, който се постига с антихистаминовите лекарства“, предупреждава д-р Христова. И напомня: „Имунната система е най-големият ни пазач. Ако тя не работи, и нас няма да ни има. Алергиите са цената, която плащаме за победата си над инфекциозните заболявания. В природата няма нищо празно. IgE например е включен в механизмите за справяне с паразитите. Днес този имуноглобулин намира нещо друго, срещу което да работи – това са алергените“, казва алергологът от Александровска болница.
РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ
Момчетата са по-уязвими. Няколко са рисковите фактори, които могат да провокират развитието на алергичен ринит:
- наличие на друго алергично заболяване – като астма или атопичен дерматит;
- фамилна обремененост;
- мъжки пол – в ранна детска възраст момчетата по-често боледуват от астма и алергичен ринит, докато при възрастните има баланс при двата пола;
- пасивно тютюнопушение в първата година от живота;
- чест и продължителен контакт с алергени.
ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ
Алергичният ринит представлява алергично възпаление на носната лигавица. Оплакванията са често кихане, воднист секрет от носа, силен сърбеж и запушване. Засягат се и очите – чести симптоми са зачервяването, силният сърбеж и сълзенето. Алергичният ринит може да бъде сезонен или целогодишен. В първия случай се предизвиква от полените (тичинковия прашец) на дървета (бреза, ясен, кестен), треви, житни растения и плевели. Целогодишният алергичен ринит пък се предизвиква от микрокърлежите в домашната прах, епидермални алергени от домашни любимци (котки, кучета, хамстери), хлебарки и спори от плесени.