Текст: д-р Симеон Узунов от Клиниката по клинична алергология на столичната УМБАЛ „Александровска“

И тази пролет буквално ще разплаче милиарди хора по света, които са жертва на сезонните алергии. Кои ще са критичните месеци за пациентите с алергичен ринит и конюнктивит? Защо пролетните алергии не бива да се подценяват? Кое е най-ефективното им лечение? И трябва ли пациентите да имат едно наум, преди да си поставят ваксина срещу COVID-19?

Всички отговори дава алергологът д-р Симеон Узунов, който е част от екипа на Клиниката по клинична алергология на столичната УМБАЛ „Александровска“.

Пукне ли пролет, за всеки пети в света във въздуха витае невидима заплаха. Към цветния прашец са чувствителни между 15 и 20 на сто от хората. „Т. нар. пролетни алергии са свързани с цъфтежа на дървета и треви и с отделянето на полени при този процес. Това реално са половите клетки на растенията, които при определени хора се превръщат в алергени“, обяснява д-р Симеон Узунов.

Зад популярното определение „пролетни алергии“ реално се крият няколко диагнози. „Към заболяванията, които полените предизвикват, се числят алергичният ринит и алергичният конюнктивит, доста често съчетани в риноконюнктивит поради близостта на очите и носа“, разкрива специалистът от „Александровска“. „Жертвите“ им са безчет, като е установено, че сенната хрема води след себе си преки и непреки разходи в Европа за около 2 милиарда евро годишно, цитира данните алергологът.

Симптомите – от сърбеж в носа до главоболие

Кихане, секрети, запушване и сърбеж в носа, сълзене, зачервяване на очите и отново – сърбеж, както и главоболие – това са основните симптоми на поленовите алергии, изрежда ги д-р Узунов. И подчертава, че всички тези оплаквания повлияват сериозно на общото състояние на пациентите, като нерядко водят и до неработоспособност.

Затова и на сенната хрема не бива да се гледа като на невинна диагноза, а да се търси навременна помощ от специалист. „Диагностицирането се извършва от алерголог след щателно снета история на оплакванията от пациента, физикален преглед на носа и очите, провеждане на кожно алергично тестуване с инхалаторни алергени за установяване на причинителите“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

Тестове се правят след 3-годишна възраст

Сенната хрема най-често се изявява още в детството, а пикът ѝ е в тийнейджърските години. Най-малките обаче са особена група по отношение на диагностиката, защото тяхната имунна система е незряла. „Предпочита се започване на тестуване на деца след 3-годишна възраст, но е добре това да се уточни с детски алерголог“, уточнява д-р Узунов.

Преди да проверят към кои алергени са чувствителни, пациентите трябва да спрат и антихистаминовите препарати, ако вземат такива, за да тушират оплакванията си. „Не се препоръчва провеждане на кожно алергично тестуване при лечение с такива медикаменти поради потискане на кожната чувствителност и възможността за фалшиво отрицателни проби“, подчертава алергологът.

Имунотерапията е ефективна при 90%

„Доживотна присъда“ ли са поленовите алергии, или съвременната медицина вече има по-съвършени „оръжия“ срещу тях? „Лечението на алергичните ринити включва промивки на носа, локални кортикостероиди, локални и системни антихистаминови, антилевкотриенови медикаменти. Уместно е да се обсъди и специфична имунотерапия с установения алерген, която е единственото лечение, насочено към конкретния причинител“, обяснява д-р Узунов.

Този тип лечение се провежда по схема обикновено в рамките на няколко години. „При имунотерапията процентът на повлияване е около и над 90%, което е един отличен резултат, облекчаващ за дълго време пациентите от неприятните симптоми“, споделя опи-
та си алергологът от „Александровска“.

Без лечение може да се отключи астма

И  ако полинозата може да бъде овладяна със съвестно проследяване на пациентите и модерна терапия, то обратният сценарий – на неглижиране на сенната хрема, води до тежки последствия.

„За съжаление недиагностицираният и нелекуван алергичен ринит би могъл да провокира и „отключването” на бронхиална астма поради прогресирането на заболяването. Това е особено важно за хора, които в детството си са имали и атопичен дерматит. Този процес е наречен „алергичен марш”, предупреждава д-р Узунов.

Да се имунизирам или не?

Тази пролет пред пациентите със сенна хрема се появява и още едно предизвикателство – пандемията от COVID-19. „Сезонът на полените“ ще съвпадне с масовата имунизация срещу коронавируса. Мнозина от алергичните се боят да се ваксинират – заради хипотетичната заплаха от странични ефекти.

Затова изниква и важният въпрос – пречка ли е обострянето на симптомите им за извършването на имунизацията? И трябва ли алергичните пациенти да направят консултация със специалист, преди да се ваксинират? „Наличието или обострянето на сезонните алергии – като алергичен ринит и конюнктивит, не е противопоказание за ваксинация за COVID-19“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

„Разбира се, идеалният вариант за пациентите е да се консултират преди това със специалист алерголог за уточняване на състоянието им поради възможността други алергични състояния да повлияят на ваксинирането“, подчертава д-р Симеон Узунов.

Проветрявайте рано сутрин

Да избегнат срещата с алергена е „мисия невъзможна“ за пациентите със сенна хрема. „Не може да се скрием от цъфтежите и разпространението на полените. Затова е необходимо навременно консултиране със специалист алерголог за диагностициране и лечение на заболяването“, напомня д-р Симеон Узунов.

Въпреки това има някои правила, които пациентите могат да спазват в критичния сезон, за да ограничат, доколкото е възможно, контакта с дразнителите. А именно:

  • Почиствайте по-често повърхностите на мебелите у дома.
  • Проветрявайте рано сутрин, когато е по-влажно, а полените са „запечатани“.
  • Избягвайте материите, които задържат прах.
  • Мийте ръцете си редовно и вземайте душ, щом се приберете.
  • Събличайте дрехите си бързо, когато се връщате у дома.
  • Правете си чести промивки на носа с физиологичен разтвор.