Текст: д-р Мария Иванова, алерголог от Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА)

Пробуждане, настроение, нова надежда. Все „синоними“ на пролетта, едва дочакани след тягостната зимна летаргия. За милиони по света обаче пъстрото на дърветата и зеленото на тревите са не подарък, а наказание. Има ли излизане от омагьосания кръг на т.нар. пролетни алергии, които са изпитание за всеки пети в света? Какво е модерното им лечение? Кои „хитрости“ в ежедневието помагат на алергичните пациенти? И защо сенната хрема не е безобидна диагноза? Отговорите дава алергологът от Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София д-р Мария Иванова.

„Обикновено хората се радват на пролетта и този сезон е символ на позитивно мислене и ентусиазъм. Това обаче не важи за алергичните пациенти. За тях пролетта започва не с оптимизъм, а със сърбеж – в очи, небце и уши, запушване и често обилна секреция от носа, пристъпно и упорито кихане, дразнене и сърбеж по небцето – до промяна във вкуса, обща отпадналост, главоболие, напрежение в синусите“, изрежда симптомите д-р Мария Иванова.

И продължава: „Диагнозата „алергия“ е за цял живот. Това е определена нагласа, реактивност на организма. През зимата даденият пациент не е по-малко алергичен, просто алергените са други. За моментното състояние има значение развитието на чувствителност (сензитивност) към актуалния „дразнител“, разкрива специалистът от ВМА.

Сенната треска може да ни заблуди

Препатилите пациенти знаят, че алергията лесно може да се „маскира“ като настинка или вирусно заболяване. „Това, което я различава, е липсата на значимо повишаване на температурата. Понякога обаче алергичните пациенти могат да бъдат субфебрилни (с леко повишена температура). Неслучайно според някои източници полинозата е описана като „сенна треска“ – треска, причинена от свръхчувствителност към поленови алергени“, обяснява алергологът.

Нелекото повишаване на температурата обаче е най-коварно за тези пациенти. „Веднъж вкаран в състояние на свръхреактивност, организмът на алергичния човек може да отключи и друга симптоматика. Най-сериозни в дадения случай са бронхоспазмите, а ако пациентът вече има развита бронхиална астма, пристъпите се учестяват и стават по-тежки“, предупреждава д-р Иванова. И не крие, че в този сезон – когато вирусните заболявания са на „дневен ред“, има риск недиагностицираната полиноза да се лекува погрешно с антибиотици и антипиретици. „Това, от своя страна, често води до отключване на медикаментозна свръхчувствителност. Пациентът попада в омагьосан кръг!“, алармира специалистът от Клиниката по спешна токсикология.

Диагнозата не идва лесно

Как можем да избегнем този капан? „Тук е ключова ролята на отговорния УНГ-специалист. Изключително важно е болният да се насочи адекватно към алерголог, защото единственият реален шанс за пречупване на болестта е имунотерапията“, подчертава д-р Иванова. Диагностицирането обаче е предизвикателство. „Като начало алергологът трябва да си отговори на въпроса – алергичен ли е пациентът? Ако това е факт, следващото питане е – моментното състояние проява на алергия ли е?“, споделя опита си специалистът от ВМА.

Популярното кожно-алергично тестуване с алергени (КАП) донякъде дава отговор на тези въпроси, но изследването невинаги е възможно. Зависи както от възрастта на пациента, така и от обстоятелства – като прием на лекарства и т.н. „Само алерголог може да каже на коя възраст са допустими кожно-алергичните тестове от този тип – това е решение, което се взема индивидуално във всеки отделен случай. Факт е, че до 3-годишна възраст имунната система на детето е все още много незряла и интерпретацията на КАП е голямо предизвикателство“, признава д-р Иванова.

Антихистамините пък, често изписвани от педиатрите, не позволяват на реактивността на пациента да се прояви. „Това са чудесни препарати, с много положителни ефекти, но с един съществен отрицателен – в случай на провеждане на КАП – маскират картината на алергията! Ако ще правим тест, трябва да сме спрели терапията поне от няколко дни“, напомня алергологът.

Семейство Брезови „повличат крак“

Изпитанията не свършват само с поставянето на диагнозата. „Предизвикателствата при определянето на терапията започват още при определяне на алергена“, не крие д-р Иванова. Като уточнява, че често сезонът на пролетните алергии стартира много по-рано от нашите представи. В някои години например на пациентите се налага да започнат симптоматичната си терапията още през февруари.

„В зависимост от вида на растението тичинковият прашец се разпространява във въздуха през определен период на годината. През ранна пролет полинозите се причиняват от сем. Брезови, в края на май и началото на юни цъфтят ливадните треви от сем. Житни, цъфтежът на плевелите пък е през май, като продължава до септември.

Имунотерапията прилича на ваксина

Да се отдиференцира поленът, причиняващ симптомите на конкретния пациент – от успеха на тази задача зависи и изборът на вида имунотерапия. „Това е особен начин на лечение, подобен на ваксинацията. Целта е привикване на организма към дадения алерген. В България има чудесни традиции – както в провеждането на лечението, така и при производството на препарати за имунотерапия“, категорична е д-р Иванова.

Антихистамините – таблетки или сиропи, назалните спрейове – със или без кортикостероиди, са другият път на лечение. „Това са съвременни и много ефективни средства, но имат само симптоматичен ефект, тоест – потискат симптомите, но не лекуват и не влияят на хода на заболяването!“, подчертава специалистът от ВМА. „Само алерген-специфичната имунотерапия е способна да излекува пациента, като практически възстанови нарушения му имунен толеранс“, допълва алергологът. Тя е изключително подходяща за млади хора и подрастващи, като обикновено продължава от 3 до 5 години.

Промивките на носа облекчават

Полените не са коронавирус – и алтернативата „карантина“ не стои пред алергичните пациенти. Какъв е изходът през критичния сезон? „Каквото и да правят, не е възможно да избегнат контакт с алергена. Има обаче профилактични мерки, намаляващи концентрацията на полена в даденото помещение: често почистване на повърхностите, избягване на материи, задържащи прах, проветряване – в сутрешните часове (когато все още има роса), поставяне на влажни платна или тензух на прозорците“, изрежда ги д-р Иванова. Препоръката ú е ръцете да се мият редовно, а дрехите да се събличат бързо след прибиране у дома. Честите промивки с физиологичен разтвор на носа също имат позитивен ефект, показва практиката ú.

„Всичко това само намалява симптоматиката, без да я премахва изцяло. Преди години се практикуваше климатотерапия – извеждане на пациента от средата по време на сезона и изпращането му в санаториум – там, където цъфтежът е приключил или предстои. Чудесен метод, но за съжаление трудно приложим в нашето забързано време!“, признава специалистът от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.

Сезонът не е добър за операции

При пациентите със сенна хрема по време на сезона на цъфтеж реактивността на имунната система е променена и вероятността за патологична реакция към друг алерген е твърде реална, алармира д-р Иванова. Затова с колегите ú препоръчват през пролетта да се избягват операции и анестезии, както и изследвания (например компютърна томография), които изискват прилагането на контрастно вещество.

„Интересен факт е, че при висок процент от болните със сезонен алергичен ринит се наблюдава и орален алергичен синдром. Това е проява на кръстосана алергична реакция срещу полени и някои плодове и зеленчуци“, разкрива д-р Иванова. В този случай има риск от оток на езика, устните, гърлото и небцето, придружен е от сърбеж и дискомфорт. „Добрата новина е, че тези реакции обикновено не са тежки и преминават бързо, макар че при някои пациенти може да протекат и драматично“, допълва алергологът.

Д-р Иванова уточнява, че алергичният ринит по своята характеристика също е възпаление, макар да не е причинен от инфекция. „Затова често е придружен от отити, синуити или от сезонен алергичен конюнктивит. Насложените бактериални инфекции също не са рядкост“, обяснява специалистът от ВМА. Истинските проблеми за пациентите обаче настъпват, когато към алергичния ринит се прибави бронхиална астма с характерните пристъпи на задух и слабост. „Това заболяване налага постоянно лечение и значима промяна в начина на живот. Налага се и прием на антибиотици и редица други медикаменти, към които пациентът може допълнително да се алергизира и да се породи порочен кръг. Правилно и навременно проведена имунотерапия значимо намалява риска от развитие на бронхиална астма!“, подчертава д-р Иванова.

Поленов календар помага на лекари и пациенти

Поленовите календари са изключително полезни както за алергичните пациенти, така и за лекуващите ги специалисти, обяснява д-р Мария Иванова. Те дават ориентация за цъфтежа през дадената година. „Отразяват старта и динамиката му, както и времето на максимална въздушна концентрация на полените при различните растителни видове“, уточнява алергологът. Благодарение на този полезен инструмент хората с полинози могат да изберат най-подходящото време и място за пътуване или почивка. Ето и как изглежда той през настоящата година.